Определение № 206 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 05.09.2012г. на Софийски градски съд по гр.д. № 17 353/2011г., с която е потвърдено решение № І-33-90 от 14.07.2011г. по гр.д. № 26 097/2010г. на Софийски районен съд, 33 състав за отхвърляне на предявения от П. Д. В. и И. Г. М. против И. С. Д. иск за заплащане на 15 000лв., представляващи стойност на извършени подобрения в недвижими имоти - УПИ * и УПИ * от кв.* по плана на в.з. „К. д.” в землището на [населено място], както и за отхвърляне на предявения от И. С. Д. против П. Д. В. и И. Г. М. насрещен иск за заплащане на 10 000лв., представляващи обезщетение за ползването на недвижим имот - южната реална част от УПИ * с площ 290 кв.м. за периода 01.10.2005г. - 01.10.2010г. Касационната жалба е подадена от И. С. Д. срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявения от него насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползване. Като основание за достъп до касационно обжалване се поддържа произнасяне на съда в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по правния въпрос дължат ли обезщетение за ползване на имота ответници, които са извършили подобрения без съгласие на собственика, ползват тези подобрения в процесния период и срещу които е уважен иск по чл. 108 ЗС. Позовава се на ППВС № 1/1979г. и на влязло в сила решение между същите страни за съседния имот. От страна на първоначалните ищци П. Д. В. и И. Г. М. е подадена насрещна касационна жалба срещу частта от решението, с която са отхвърлени предявените от тях искове за подобрения на стойност 15 000лв. Считат, че касационното обжалване следва да се допусне поради противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 6/74г. по въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения, извършени в чужд имот в момент, когато подобрителите са ползвали имота на правно основание, а впоследствие собствеността върху част от имота е възстановена на трето лице. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадена в сроковете по чл. 283 и чл. 287, ал.2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и са допустими. Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Първоначалните ищци са собственици на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ на реална част с площ 600 кв.м. от УПИ * от кв. * по плана на в.з. „К. д.”, [населено място], целия с площ 890 кв.м. Тази реална част по плана на новообразуваните имоти представлява имот № * от кад. район 6082 по ПНИ на м. „К. д.”, заедно с изградена в него двуетажна вилна сграда, застроена на 60 кв.м. Ответникът е собственик по договор за дарение на останалата част от площта на имота - 290 кв.м., за която според скица-проект е отреден самостоятелен имот с № *. Спорът е за подобрения, извършени именно в тази част, възстановена на ответника - южната реална част от бившето УПИ *. Подобренията представляват засадени овощни дръвчета, лози и ягоди. Налице са данни, че ответникът Д. е предявил през 1995г. иск за собственост на имота срещу Д. М. - наследодател на двете ищци; те впоследствие са го заместили в процеса и производството по иска е било висящо по време на разглеждане на настоящето дело от въззивната инстанция. Освен това, ищцата П. В. претендира подобрения, извършени в съседния имот - УПИ * от кв. *. Подобренията представляват направа на ограда, изплатено ползване на електричество от частен трафопост, изграждане на вилна сграда на 28 кв.м. и трайни насаждения. П. В. е била ползвател на този имот, но правото й да го изкупи по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ е отречено с влязло в сила административно решение. С влязло в сила съдебно решение В. е осъдена да предаде на И. Д. владението върху 440/730 ид.ч. от УПИ * в кв. * с площ 730 кв.м. - искът е предявен през 1995г., а решението е влязло в сила през 2007г. Предявен е от И. Д. против двете първоначални ищци насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползване на южната реална част от УПИ * в размер на 10 000лв. за периода 01.10.2005г. - 01.10.2010г. Ответниците по този иск поддържат, че ползват само плодовете от насажденията, които са засадили и не са пречили на ищеца да ползва имота. Въззивният съд е отхвърлил и първоначалните искове, и насрещния иск. Приел е, че подобренията, претендирани от ищците, са реално извършени от тях, но претенцията е погасена по давност. Давностният срок е започнал да тече от момента на предявяване на исковете за собственост за двата имота - УПИ * и УПИ * през 1995г. За определяне началото на срока съдът се е позовал на разрешението в ППВС № 6/1974г. Предявеният от И. Д. насрещен иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на имота съдът е намерил за неоснователен, тъй като ищецът не е бил лишен от достъп до имота в исковия период и от възможността да го ползва. Доколкото твърди, че първоначалните ищци са посадили дръвчета, които му пречат, е следвало да се защити с друг иск. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Касаторът счита, че въпросът за дължимостта на обезщетение за ползване в настоящата хипотеза, при която ответниците са извършили подобрения в имота, ползват го и срещу тях е уважен иск по чл. 108 ЗС, е решен противоречиво. Противоречието е между настоящето решение и влязло в сила решение от 12.08.2010г. на Софийски районен съд, 42 състав по гр.д. № 25547/2009г., което е постановено между П. Д. В. и И. С. Д. по иск за обезщетение за ползване на съседния имот * за периода 10.08.1995г. - 20.05.2009г. Видно, че фактическата обстановка по двете дела е една и съща, но по влязлото в сила решение съдилищата са приели, че обезщетение за ползване се дължи, а в настоящия случай - че не се дължи. Горното обуславя противоречиво разрешаване на въпроса за дължимостта на обезщетение за ползване на имот, държан от ползувател, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ и налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. При това положение следва да се разгледа и насрещната касационна жалба. Поддържаното в нея основание за достъп до касационен контрол е по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 6/74г., по въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения, извършени в чужд имот когато подобрителите са ползвали имота на правно основание, а впоследствие собствеността върху имота е възстановена на друго лице. В раздел VІ на цитираното постановление се приема, че вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. В обжалваното решение въззивният съд е приложил именно това разрешение като е счел, че погасителната давност е започнала да тече от предявяването на иска за собственост - това е най-късния срок визиран в постановлението. Фактът, че и към настоящия момент подобрителите са във владение на имота не може да обоснове друго начало на давностния срок, тъй като владението вече е смутено чрез предявяване на ревандикационния иск. Ето защо, след като въпросът е решен в съответствие със задължителната практика, то липсва основание за допускане на касационно обжалване по тази жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.