Определение № 1 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2363/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 17216/29.06.2020 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Г. от АК-В., срещу въззивно решение № 720/15.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 700/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 277/20.01.2020 г., постановено по гр.д. № 12073/2019 г. по описа на Варненския районен съд, ХІV с-в, е уважен предявеният от Г. К. Г. от [населено място] против „Енерго – Про Продажби” АД [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 176, 05 лева, представляваща стойността на служебно начислена ел. енергия, за периода от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г., за обект на потребление, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура от 26.07.2019 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства – сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 222 от 27.03.2018 г. на ВКС по т.д. № 505/2017 г., II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; 2./След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително – сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. По втория формулиран въпрос се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се обосновава с необходимостта от създаване на безпротиворечива съдебна практика, даваща единно тълкуване на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ; 3/При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД – сочи се противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2018г., І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответницата по жалбата Г. К. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. П. от АК-В., е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявен от Г. К. Г. от [населено място] против „Енерго – Про Продажби” АД [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцата Г. Г. има качеството на потребител на ел. енергия, с открита партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление – гр. В.,[жк], [жилищен адрес]. При извършена на 12.07.2018 г. техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации в собствения на ищцата имот, в присъствие на двама свидетели, служители на „Енерго – Про Мрежи“ АД, са констатирали наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, като са демонтирали СТИ и са изпратили същото за техническа проверка в Българския институт по метрология /БИМ/. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 1722/18.07.2019 г., в който е отразено, че е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. С оглед изготвено положително становище за начисление на електрическа енергия от 23.07.2019 г. "Енерго – Про Продажби" АД е начислило допълнително количество ел. енергия за обекта на потребление на ищцата в размер на 33130 Kwh, за периода от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, за което е издадена фактура № [ЕГН] от 26.07.2019 г. за сумата от 6 176,05 лева. Кредитирана е изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, съгласно която към датата на извършване на контролната проверка процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; констатирано е наличие на показания в регистър 1.8.3, което води до извод, че ел. енергията е преминала през електромера, но експертът не може да отговори кога е станало това и по коя тарифа – дневна или нощна. В заключението е посочено, че от констативните протоколи на електроразпределителното дружество и на БИМ е установена намеса в тарифната схема на електромера чрез прехвърляне на ел. енергия в скрит регистър като експертът сочи, че не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил за спорни по делото въпросите за законосъобразността на проведената процедура по установяване на неизмерена ел. енергия в собствения на ищеца обект, както и за извършеното начисление на процесната сума като „корекция“ на сметка за минал период. Като е съобразил, че с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 – членен състав, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., са отменени разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, въззивният съд е приел, че за ответното дружество са липсвали разписани действащи правила както относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за последващо преизчисление. В заключение, съдът е приел, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от 6 176,05 лв., претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия, за периода 13.07.2018 г. до 12.07.2018 г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение счита, че в случая е налице соченото от касатора общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от материално естество, обусловили изхода на делото, а именно – след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, както и при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД, които правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК - решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о., решение № 21 от 01.03.2017г. по т.д. № 50417/2016г. на І т.о. на ВКС, поради което по тези въпроси касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 123,52 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,