Определение № 123 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение02.06.2020 г.докладчик Любка Андонова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 980/ 04.03.2020 г., подадена от Ш. М. А. от [населено място], обл. Търговище чрез процесуалния му представител адв. Й. Й. срещу решение № 13 от 27.01.2020 г., постановено по в.гр.дело № 334/2019 г. на Окръжен съд Търговище като процесуално недопустима. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.
Мотиви
Производството е делото е образувано по касационна жалба на Ш. М. А. от [населено място], обл. Търговище чрез процесуалния му представител адв. Й. Й. срещу решение № 13 от 27.01.2020 г., постановено по в.гр.дело № 334/2019 г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 575 от 17.10.2019 г. по гр.дело № 9/2019 г. по описа на Районен съд Търговище.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ш. М. А. срещу А. Ш. М. иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с договор от 22.07.2013 г., обективиран в нотариален акт № ..., т...., рег.№ ..., дело № ... г. на нотариус П. А., по силата на който ищецът е дарил на А. Ш. М. 4/6 идеални части от дворно място – дворище с планоснимачен № ..., за което са отредени ... с площ от ...кв.м. и ... с площ от ... кв.м. в кв. ... по плана на [населено място], ведно с 4/6 идеални части от построената в имота къща, като дарителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Ответницата по касационната жалба А. Ш. М. чрез пълномощника си адв. С. Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, IV г. о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот.Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното е подадена на 02.1.2019 г.Данъчната оценка на процесните 4/6 ид.части от описаните в исковата молба недвижими имоти, въз основа на която съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е определена цената на иска /л. 14-16 по гр.д. 9/19 г. на Районен съд-Търговище е под 5 000 лв.А самият ищец е посочил цена на иска в размер на 1 500 лева /л. 26 от първоинстанционното дело/. При това положение се налага изводът, че Върховният касационен съд е сезиран с касационната жалба, подадена на 4.3.2020 г. при действието на разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК, редакция /ДВ бр.86/2017 г./, съгласно която производството по иск с цена на иска до 5 000 лева е двуинстанционно. Предвид недопустимост на касационния контрол, жалбата следва да се остави без разглеждане. Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски и такива не й се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
Цитирани разпоредби
3- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 227, ал. 1