Определение № 766 от 21.02.2024 г. на ВКС по д. № 3396/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта касационната жалба на П. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца/ОС/ по гр.д. №90/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 4171 лв. предявеният от Г. П. срещу касатора насрещен иск по чл.59 ЗЗД, за сумата, с която ответницата по този иск се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, поради извършени от последната подобрения в собствения на ответницата недвижим имот – апартамент в [населено място], описан по делото и в решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по иск за подобрения с цена 8 342 лв., формирана от отделни съставни претенции и стабилизирана на осн. чл.70, ал.1 ГПК, както сочи и касаторката. За допустимостта на жалбата пред тази инстанция страните не спорят. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с ТР №1/13 г. ОСГТК са разрешени от въззивния съд следните въпроси от предмета на спора: 1. За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните и да постанови обоснован съдебен акт.2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, като също така посочи кои доказателства приема за безспорни и кои не? 3.Допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказани факти и обстоятелства само въз основа на заключение на вещо лице, при липса на изрични доказателства за вложени парични средства в подобрения на имота от страна на претендиращата страна? Намира, че правният въпрос: Как се разпределя доказателствената тежест при заявена претенция за неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД при съвместно съжителство на съпружески начала и в случай на основателност на претенцията, прилага ли се принципът за равенство и съвместен принос? - е решен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №7088/14 г. на второ г.о. на ВКС. Според касатора правният въпрос: Присъжда ли се увеличената стойност на имота в резултат на извършени в него подобрения при иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД ? - е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №1274/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №2733/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел за установено в конкретния спор, че ищцата Г. П. и предишния собственик на апартамента Д. Г. / вуйчо на ответницата/ са живели на семейни начала за период от три години, а такъв тип съвместно съжителство съгласно практиката на ВКС се ползва със същите характеристики и особености както при наличието на сключен граждански брак между съпрузи. В този смисъл както сключването на брак, така и съжителството на семейни начала пораждат семейно правоотношение между съпрузите, респ. съжителите. Неговото съдържание се характеризира с множество и сложни взаимни субективни права и правни задължения, имуществени и неимуществени. Едно от основните задължения, произтичащи от брака и семейното съжителството, е задължението за грижа и подкрепа между съпрузите. Взаимната грижа, моралната подкрепа и материалното подпомагане на нуждаещите се членове на семейството са основно начало в уредбата на семейните отношения. По силата на закона правата и задълженията на брачните партньори са съсредоточени към осигуряване на семейното благополучие, поради което Върховният съд посочва в свои решения, че съпрузите нямат един спрямо друг иск за средствата, изразходвани по време на брака за непосредствени нужди на семейството, независимо от основанието за тяхното получаване - заем, наследство и пр. Семейното правоотношение обаче не би могло да бъде основание за разместване на блага между съпрузите или живеещите на семейни начала партньори, когато единият е допринесъл за увеличаване на имуществото на другия по начин, който надхвърля пределите на дължима семейна взаимопомощ. Законовото задължение за взаимопомощ и подкрепа не би могло да оправдае обогатяване, изразяващо се в реализиране на лични капиталовложения, извършване на скъпоструващи подобрения в имот, индивидуална собственост на другия съпруг/съжител, покриване на лични негови задължения и прочее. Установено е от непротиворечивите показания на свидетелите, че както ищцата, така и предишния собственик Д. Г. са работели и са получавали доходи, които са влагали за издръжка на общото домакинство. Установено е също така от приложените писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, и не е спорно между страните, че посочените от ищцата по насрещните искове ремонтни дейности в процесния апартамент са извършени и е закупено и монтирано посоченото в исковата молба оборудване. При противоречивите свидетелски показания относно това кой е вложил средства в ремонтните дейности, въззивният съд е приел, че не е установено какво е било участието на всеки от съжителстващите в средствата, с които са извършени ремонтните дейности в процесния апартамент (закупуването на строителните материали и обзавеждане и заплащането на труда на извършилите ремонта лица) по време на съвместното им съжителство на съпружески начала, поради което се налага извод, че двамата имат равни дялове в тези средства. Затова е присъдил на ищцата на осн. чл.59 ЗЗД половината от по-малката сума измежду тези, с която подобрителят сам се е обеднил и с която собственикът се е обогатил поради увеличената стойност на имота му / в случая е присъдена половината от последната в размер на 4171 лв./. Тези изводи на въззивния съд не са формирани в противоречие с ТР №1/13 г. по първата група поставени въпроси – въззивният съд като инстанция по същество е преценил изброените в мотивите на решението доказателства по делото, посочил е установеното и неустановеното от тях, обсъдил е доводите и становищата на страните и е формирал свои изводи по съществото на спора, различни от тези на първата инстанция, като израз на самостоятелната му решаваща дейност. Въпросът за разпределението на доказателствената тежест по иска с пр. осн. чл.59 ЗЗД също не е разрешен в противоречие с р. по гр.д. №7088/14 г. на второ г.о. на ВКС, при различната фактическа обстановка по двете дела. Там е прието, че при липса на доказателства, които да установяват, че вложените средства не са собственост на ищеца, то следва да се приеме, че всички вложени в ремонта средства са заплатени от него. По настоящото дело се установява, че описаните от ищцата подобрения са извършени в имота през време на трайното им съвместно съжителство с Д. Г., без да е доказан личният принос на всеки тях; затова житейски логично и справедливо е да се признае приноса й за Ѕ от стойността им, по аналогия с уредбата на семейните отношения, която стои най-близо в случая. Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по последния въпрос, видно от двете установени и съпоставени суми и присъждането на половината от по-малката. Сочените основания за допускане на обжалването не са налице. На ответницата по жалба следва да се присъдят поисканите с отговора разноски за тази инстанция за адв. възнаграждение от 1200 лв., чието извършване/ плащане в брой/ се установява с приложения договор за правна помощ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.