Определение № 50869 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. И. С., бивш ЧСИ с район на действие ОС София ,чрез адв. Ч. П. от САК ,както и по касационна жалба на ДЗИ „Общо застраховане” АД,като помагач на ответника по делото и негов застраховател, срещу решение №894 от 25.07.2021г. по в.гр.дело № 3678/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 19.06.2020г по гр.д 297/2019г на Софийски окръжен съд. Уважен е иск срещу касатора Я. И. С. на основание чл.45 ЗЗД във вр чл.441 ГПК като е присъдено обезщетение в размер на 90804,73лв за причинени имуществени вреди на ищеца „Енерго-Про Продажби”АД от действията му като Частен съдебен изпълнител ,предприел изпълнителни действия по изпълнителни производства въз основа на 35бр.съдебни дела, приключили с осъдителни решения срещу Енерго-Про Продажби”АД,които изпълнителни производства образувани по молби на лица ,легитимирали се с договори за цесия относно вземания срещу „Енерго-Про Продажби”АД,за всяко от които след уведомяване на длъжника „Енерго-Про Продажби”АД дружеството е представило доказателства по всяко едно от делата,че вземанията са били погасени на кредитора по изпълнителния лист чрез плащане преди уведомяването за цесията и преди образуване на изпълнителното производство. Плащането е било извършено с пощенски записи,удостоверено е надлежно от длъжника с представяне на разписка по смисъла на чл. 433, ал.1 т.1 ГПК, като въпреки безусловното си задължение да прекрати производството в този случай,съдебният изпълнител е предприел запори,съответно изпълнителни действия по удовлетворяване на заявените вземания, с което е причинил имуществена вреда на ищеца в размер на сумата 90804,73лв, съответстваща на събраните от длъжника втори път суми по изп.дела ( №№ 211/14г.,223/14г .,234/14г.,188/14г ,200/14г.,238/14г.,237/14г.,210/14г.,221/14г.,196/14г.,192/14г.,226/14г.,209/14г.,222/14г.,217/14г.,244/14г.,195/14г.,241/14г.,214/14г.,235/14г.,229/14г.,231/14г.,232/14г.,190/14г.,189/14г.,197/14г.,206/14г.,201/14г.,230/14г.,207/14г.,208/14г.,225/14г.,203/14г.,239/14г.218/14г.) Съдът се е позовал и на заключение по ССЕ, приета по делото.Като вреди са присъдени и заплатени адвокатски услуги и юрисконсултски възнаграждения в размер на 8868лв,както и претендираната от ищеца горница от 10100лв, сборна от редуцирани адвокатски възнаграждения по посочени в справка към исковата молба изпълнителни дела(17бр.) Поддържани при въззивното обжалване възражения на ответника и застрахователя са обсъдени и отхвърлени от въззивния съд като е изтъкнато ,че в хода на въззивното производство е поправено опущението по чл.183 ГПК и оригиналите на документи,поискани от страната, са представени.Ответникът е носил тежест за обратно доказване на оспорените документи,като процесуалният му представител е заявил ,че няма да ангажира доказателства.Бездействието на съдебния изпълнител да прекрати делото е било противоправно и в нарушение на чл. 433, ал.1 т.1 ГПК,независимо че действията са извършени от помощника, а не лично от него.Ищецът не е допринесъл за увреждането със свое бездействие, като не е потърсил съдебна защита, освен това към момента на настъпване на вредата законът не е предвиждал възможност за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.По делото е установено ,че изпълнителните дела са образувани на 28.04.2014г.,на същата дата длъжникът е бил уведомен за цесия,с която взискатели са се легитимирали при образуването на делата. По наложените запори са събрани,разпределени и преведени суми в общ размер на 90 840.93 лв.,от които 9 852.02 лв. за ответния ЧСИ,като преводите са извършени на 16, 19 и 20 май 2014г. Действията на ответника са в нарушение на чл.428, ал.1 ГПК,след като поканите за доброволно изпълнение са получени от ищеца на 07.05.2014г. и в тях е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение. На 08.05.2014г длъжникът е депозирал възражение с искане делото да бъде прекратено на осн.чл.433,ал.1 т.1 от ГПК, като е приложил и доказателствата.Всички разписки удостоверяват,че плащанията са извършени преди 28.04.2014г.,когато длъжникът е бил уведомен за цесията, преди образуване на изпълнителното производство и то е подлежало на прекратяване, а по отношение на цесионерите,които са образували изпълнителните производства,ЧСИ е следвало да се установи липсата на процесуално качество. В касационната жалба на ответника се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, липса на мотиви по множеството твърдения и доводи на неговата защита .В изложение на първо място се формулира въпрос какъв е характера на известията за доставяне ,издавани от Български пощи, в частта „получател” - частни или официални. Касаторът поддържа частният им характер в тази част и сочи основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Поставени са процесуалноправни въпроси за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада ,когато е неизвършен,непълен и неточен(т.2); за задължението на въззивния съд да изследва всички възражения и доводи и да анализира всички събрани по делото доказателства(т.3).Сочи се противоречие с ТР №1/2013г, ОСГТК по въпроси на въззивното производство и установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Формулиран е въпрос трябва ли изпълнителното дело да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК ,ако длъжникът не е платил на взискателя по изпълнителното дело, а на трето лице и в какви хипотези плащането трябва да се приравни на плащане на взискателя.Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Поставя се въпрос за функциите на съдебния изпълнител,които не са правораздавателни ,съответно има ли право съдебният изпълнител да установява различно материалноправно положение ,отнасящо се до страните в сравнение с вече установеното от съда(т.5)Изтъква се противоречие на въззивното решение с ТР №3/2005г ОСГТК по този въпрос.На следващо място, като формулира възпрос за обхвата на имуществената отговорност на ЧСИ дали съгласно чл.441 ГПК тя е за вреди от процесуална незаконосъобразност на изпълнението или от материална незаконосъобразност, касаторът се позовава на реда за защита по 439 ГПК ,по който ищецът е следвало да защити правата си, като оспори вземането чрез този иск. Посочена е практика на ВКС, изясняваща предпоставките за иска при защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение ( реш №129/2013г по гр.д №475/2012г, реш. № 5/2012г по гр.д № 658/2011г на ВКС и др).В случая съдебният изпълнител се е считал обвързан от изпълнителен лист и посочените в него суми, които е задължен да събере ,като поддържа ,че не е компетентен да се произнася по тяхната дължимост (реш. № 414/2014г по гр.д №1292/2013 на ВКС) .С тези доводи касаторът обосновава обуславящо значение на въпросите при възложената му с решението имуществена отговрност, както и критерия по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Касаторът ДЗИ„Общо застраховане” АД счита въззивното решение за недопустимо в една част ,поради несанкционирано от въззивния съд произнасяне „плюс петитум”, както и поради нередовна искова молба ,в която не е било уточненено каква част от исковата сума е повторно събрана и каква част е разноски, присъщи на производството.Доколкото искането на ищеца за сумата 10100лв е касаело 17бр. образувани изпълнителни дела ,а съдът е прил за основателна сума,формирана по 22 бр. изпълнителни дела ,за разликата над 8600лв ,за присъдените 10100лв по една от претенциите - касателно разноски в изп. производство,се изтъква недопустимост. Сочи се основание по чл. 280, ал.2 предл. второ ГПК, като в изложение се формулират и въпроси при изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК Поставя се въпрос за точното тълкуване на хипотезата в чл.433, ал.1т.1 ГПК и задължението на съдебния изпълнител ,когато длъжникът е представил доказателства за плащане ,но не на взискателя, който е цесионер, както и въпрос включва ли се в сумата по обезщетението ДДС върху платено от страната адвокатско възнаграждение за защита ,представлява ли този ДДС вреда.В следващия раздел на изложението се формулиран процесуалноправнси въпроси ,които се припокриват с поставените в изложението на ответника .Поставя се въпрос допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице ,без да са налице данни за такъв извод в самото заключение ,като противоречието е с реш. № 77/2020г по т.д № 684/2019 г ТК .на ВКС. Отговор на всяка от касационните жалби е депозирал ищецът „Енерго-Про Продажби”АД ,чрез адв Н.Г.. В него се излагат съображения ,че поставените въпроси имат установен отговор в практиката на ВКС, съобразен от въззивния съд при обсъждане на доводите и доказателствата,относно официалния характерна оспорените от ответника известия и по мателиалноправните въпроси. Адвокатските възнаграждения са били рреално заплатени ,поради което представляват вреда .Поискани са разноски за настоящата инстанция След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби. Съпоставката между съдържанието на исковата молба и постановеното осъдително решение не сочи вероятност с решението на въззивната инстанция да е потвърдено недопустимо решение, произнесено от първоинстанцзионния съд в една част свърх петитум. Исковата молба съдържа оспорваното от касатора отграничение на вредите, то е дадено от ищеца и във вид на справка –приложение .Вредите са уточнени по произход и по размер и при петитума ,поради това не е констатирана нередовност по чл. 129 ГПК.Обстоятелствените твърдения на ищеца съответстват на исканията, по които съдът се е произнесъл.Връзката между обстоятелствените тврдения, приложенията към исковата молба и ангажираните доказателства се тълкува и възприема неточно от защитата на касатора – помагач на ответника. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. №1/2009 г.,ОСГТК .Необходимо е да се отговори и на специалните критерии при обосновка на изтъквани основания по чл. 280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посоченият общ селективен критерии не е удовлетворен от касатора Я. С. при формулирането на въпрос какъв е характера на известията за доставяне издавани от „Български пощи”,в частта „получател”-частни или официални.Отговорът на въпроса няма да обуслови друг извод по отношение на процесуално незаконосъобразните действия и бездействия на съдебния изпълнител,причинили вреда поради неприлагане на чл.433, ал.1 т.1 ГПК, която норма го задължава да прекрати производството при представяне на посочените писмени свидетелстващи документи ,без оглед на това дали същите са официални,или частни. Изводът за нарушение на чл.433, ал.1 т.1 ГПК и възникнала поради това имуществена отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, е обусловил изводите на съда по основателността на иска ,като е изпълнено изискването на чл. 280, ал.1 ГПК при формулиране на относим правен въпрос .Не е налице сочения от двамата касатори селективен критерии на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса за тълкуване на хипотеза, при която длъжникът е представил доказателства за плащане ,но не на взискателя, който е цесионер. Аналогичен,но неточно зазаден въпрос се поставя в изложението на ответника Я. С. - в какви хипотези плащането трябва да се приравни на плащане на взискателя,след като длъжникът не е платил на взискателя по изпълнителното дело, а на „трето лице”. Въззивният съд е приложил относимите към фактите по делото правни норми, които са ясни по съдържание и съображения за необходимост от тълкуването им по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не могат да бъдат споделени.Нормата на чл.433, ал.1 т.1 ГПК е ясна в условието ,с което законът скрепва задължението на съдебния изпълнител да прекрати делото – сумата по изпълнителния лист да е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело ,а взискател може да бъде лице от посочените в чл.429, ал.1 ГПК. Съдебният изпълнител обаче е длъжен да следи и за субективните предели на изпълнителния лист .Поради това нормата указва приемството да се установява пред него с писмени доказателства.Когато частен правоприемник (цесионер) е образувал делото въз основа на изпълнителен лист и представен договор ,но след уведомяване длъжникът представи доказателства по смисъла на чл.433, ал.1 т.1 ГПК за надлежно платеното задължение, касае се отново за установеност ,която се взема предвид и е от значение за служебния обем действия на съдебния изпълнител – нарушено е задължение по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на предоставени от закона права и мними взискатели.Установяване на тези процесуални факти е в правомощията на съдебния изпълнител,затова ясното предписание на закона в този случай е прекратяване на производството,а не продължаването му под предлог ,че извън правомощията на ЧСИ е въпроса за носителството на материалните права. Предвид гореизложеното и при така установените по настоящето дело обстоятелства, неотносимо се привежда довод за противоречие с т.2 от ТР №3/2005г ОСГТК и основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК по въпроса за функциите на съдебния изпълнител,които не са правораздавателни.Некоректно се формулира и въпрос има ли право съдебният изпълнител да установява различно материалноправно положение,отнасящо се до страните в сравнение с „вече установеното от съда”. По въпроса за обхвата на имуществената отговорност на ЧСИ за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е формирана трайна и последователна практика на ВКС,с която въззивното решение е съобразено.Не се обосновават сочение критерии на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставените в тази връзка въпроси, както и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Както е разяснено в реш. №264/2010г по гр.д №474/2009 Четвърто г.о на ВКС отговорността е при условията на чл.45 ЗЗД и за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Трайно формирано в практиката на ВКС е разбирането ,че по делктния иск съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител (реш. №196/2012г по гр.д.N 1555/2011г на Трето г.о и цитираната в него съдебна практика на ВКС) Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно,когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.Стриктното правило на чл. 433, ал.1 т.1 ГПК е едно от тези изисквания и нарушаването му обуславя противоправността, която е елемент от фактическия състав.Процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, е очертавна в установената практика на ВКС според изискванията на закона за различните случаи, включително по тълкувателен път (напр. реш № 207/2019 по гр.д № 3201/2017г на Четвърто г.о.) В решение №327/2013 по гр.д № 127/2012г на Трето г.о на ВКС е изтъкнато ,че принудителното съдебно изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои ,а обема и изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител.От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност-съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (волеизявление или друго обстоятелство удостоверено по посочен в закона начин ), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие,или предписва въздържане от действие. При изпълнение на задълженията си ЧСИ следи за фактите, с които по правило законът, а не неговата преценка или вътрешно убеждение свързва зачитането на материални права на участващи, или засегнати от съдебното изпълнение лица.Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител ,който няма да носи имуществена отговорност ако действията му съответстват на нормата. В случая действията и бездействията на ответника- касатор не са били съответни на нормата,те я нарушават. Пред него в качеството му на ЧСИ са били удостоверени фактите, релевантни за задълженията му по закон.Това обстоятелство е обусловило оспорвания от касаторите краен резултат.Изводът, че ответникът не е изпълнил задълженията си, няма да се промени от отговора на аналитичните въпроси,поставени в изложението. На следващо място, уредената в закона имуществена отговорност на ЧСИ е за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител.В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение № 340 от 8.01.13г.по гр.дело № 1295/11г.,ІV г.о.; решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о./също така е прието, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения ,който не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител (Реш. №281/2014г по гр.д №3219/2014г на 3-то отд ВКС ) Всички конкретни вреди, приети за установени от въззивния съд и подлежащи на обезщетяване отговарят на този критерии. Безпротиворечива е съдебната практика, обективирана и в решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о. решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., I. г. о. и др., че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата .Неотносим към предпоставките за ангажиране на отговорността за вреди от процесуално незаконосъобразни действия или бездействия на частния съдебен изпълнител, е въпросът за възможността длъжникът да прибегне до съдебна защита с иск по чл. 439 ГПК, основана на факта на плащане на задължението и така да избегне увреждането от незаконосъобразното принудително изпълнение. Исковата защита е срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение и от нейната уредба ответният съдебен изпълнител ,допуснал процесуални нарушения и с това причинил вредите,не може да извежда благоприятни последици, които да изключат или намалят задължението му за обезвреда на плоскостта на съпричиняването (решение №209/2018г по т.д № 2530/2017г Първо т.о на ВКС) Специалната уредба не съдържа ограничаване на отговорността до определени вреди и не е в отклонение от принципа за пълна обезвреда, израз на който дава и нормата на чл.441 ГПК.Конкретната вреда следва да е пряка. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вреди, ако не е било налице незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ / решение № 281/10.12.2014 г., по гр.д № 3219/2014 г., 3 г. о./В своята практика Върховен касационен съд е указвал прекия характер на вредата да се опознава чрез вредоносния резултат като типична, нормално настъпваща и необходима последица.Заплатените или възложени разноски за адвокат в съдебно- изпълнително производство също могат да представляват пряка вреда,като формиращите размера на възнаграждението данъчни начисления при неговото плащане не се приспадат при обезщетяването й, именно поради прилагане на горния принцип.Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставения в тази връзка въпрос в изложението на касатора ДЗИ Общо застраховане АД. Не е обоснован критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси.В доклда на първоинстанционния съд е извършено необходимото разпределение на доказателстена тежест при оспорване на документите ,с които длъжникът е удостоверил плащането, като въззивният съд не е процедирал в противоречие с разясненията, дадени в т.2 от ТР №1/09.12.2013г на ОСГТК Въззивният съд е изпълнил и задължението си да изложи собствени мотиви ,да обсъди доказателствата за релевантните факти и доводите на страните, поради което не е налице изтъкваното от касатора противоречие с установената практика по този процесуалноправен въпрос. Също така, въззивният съд е изложил подробно съображения по възраженията на ответника При установените по делото обстоятелства, също обсъдени от въззивния съд в мотивите,изводът за възникнала отговорост е основан на незаконосъобразност при действията и бездействията на ответника от процесуално естество ,поради непрекратяване на делото в нарушение на чл.433, ал.1 т.1 ГПК, установеност на вредите по размер, както и на причинната връзка. Не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по критерия на чл.280,ал.2 ГПК,като неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или от съдържанието на решението да личи явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика,каквито пороци не се констатират от съдържанието на решението. Ответникът в касационното производство е установил разноски за адвокатска защита по договор №22162/08.10.2021г,по който са заплатени 4476лв (с ДДС) и е издадена фактура ,която е представена към всеки от отделно депозираните отговори по постъпилите две касационни жалби,представен е платежният документ за същата сума и списък.Тези разноски за настоящата инстанция следва да се възложат в тежест на касатора, ответник по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.