Определение № 2107 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 766/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. срещу решение № 194/22.10.2024 г. по в.гр.д. № 248/2024 г. на Aпелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 33/2024 г. по гр. д. № 1160/2023 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от касаторката срещу „Еос Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, посочена в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 9021/2013 г. на Районен съд Бургас, с твърдения за погасяване на вземането по давност. В подадената касационна жалба се прави се оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи всестранно изясняване на делото и обсъждане на всички релевирани от страните фактически и правни твърдения, както и обсъждане на събраните по делото доказателства. Поддържа се тезата, че касаторката не е била уведомена за прехвърляне на вземането от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг“, както и за прехвърлянето впоследствие на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД. Жалбоподателката счита, че давностният срок е започнал да тече от 10.02.2016 г. и не е бил прекъсван, в резултат на което към датата на исковата молба вземанията срещу нея са били погасени. Отделно на 30.07.2022 г. е настъпила перемпция и изпълнителното производство е било прекратено, като от този момент нататък извършените изпълнителни действия се явяват невалидни. Въззивният съд не е обсъдил задълбочено тези твърдения, което е довело до постановяване на порочен акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС по въпросите: „Следва ли цедентът да уведоми длъжника за извършената цесия?“ и „Липса на произнасяне по предявен иск.“ Отделно се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което да се уважи предявеният иск с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. От ответника по касация „Еос Матрикс“ ЕООД се оспорва наличието на основания въззивното решение да бъде селектирано с цел извършване на касационен контрол, а в евентуалност се заявява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: За да потвърди обжалваното пред него решение на Окръжен съд Бургас, състав на Апелативен съд Бургас е възприел липсата на спор между страните относно хронологията на извършените правни действия на участниците в изпълнителния процес, обективиран по изп. д. № 434/2013 на ЧСИ при РС Бургас и изп. д. № 452/2019 г. на ЧСИ рег. № 796. В пестеливите мотиви на своя акт той е възприел изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на твърдението, че в случая намира приложение кратката тригодишна давност. Позовавайки се на разрешенията, дадени с ТР № 3/23 г. на ОСГТК, ВКС, въззивният съд е констатирал, че давностният срок не е текъл до постановяване на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС – 26.06.2015 г. След този момент давностният срок е бил прекъсван с искания за извършване на изпълнителни действия – на 15.02.2016 г. и на 22.07.2020 г. Съставът на апелативния съд е разяснил какви са последиците от настъпването на перемпция и, че те имат само процесуалноправен характер, но изпълнителният лист не губи значението си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Невъзможността да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение произтича от обстоятелството, че първият въпрос не може да послужи като основание за допускането му, доколкото не притежава специфичната характеристика, разяснена с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, да е обусловил решаващите мотиви на въззивната инстанция. Ключов за разрешаване на спора се е явил изводът, че давност не е текла до 26.06.2015 г. поради действието на ППВС № 3/1980 г. и даденото с него разрешение, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД се прилага и за изпълнителния процес. След тази датата от взискателя са предприемани действия, които са прекъсвали течението на давностния срок, последното от които е било извършено през 2020 г., а исковата молба е подадена на 27.06.2023 г. В допълнение следва да бъде посочено, че изводите на въззивния състав са в съгласие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 г.; ТР № 3/28.03.2023 по тълк. д. № 3/2020 г.; ТР № 2/04.07.2024 год. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК относно течението на давностния срок в рамките на изпълнително производство и правния ефект от настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Настоящият състав на ВКС приема, че не е сезиран надлежно с процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, доколкото касаторът декларативно е заявил, че „Липсва произнасяне по предявен иск“. С т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС са дадени разяснения, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Необходимо е да бъде изяснено, че твърдението за липса на произнасяне по предявения иск не отговаря на действителните факти по делото, тъй като в мотивите на решението, постановено от предходната съдебна инстанция, ясно е идентифицирана заявената искова претенция и личи волята на съдебния състав за нейното отхвърляне. За пълнота на изложението следва да бъде посочено и, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и заявени възражения, като е приел, че ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД се явява пасивно легитимиран по иска в качеството си на взискател. Доколкото по отношение на заявените питания отсъства главната предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, то безпредметно се явява обсъждане на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Заявеното директно основание за касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е само декларативно посочено без да бъдат изложени каквито и да било съображения поради каква причина касаторът счита, че постановеното от Апелативен съд Бургас решение е очевидно неправилно. Както беше посочено по-горе, прокламираният от чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало ограничава правомощията на съда и той не може да обосновава наличие на този, макар и тежък, порок, а това следва да бъде сторено от касатора като инициатор на касационното производство. След като извън оплакванията за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които съставляват оплаквания за обикновена неправилност, не са релевирани други твърдения, то и на това основание въззивното решение не може да бъде селектирано с цел осъществяване на касационен контрол. Поради изложените съображения следва да бъде отказан достъп до проверка по същество на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Бургас. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви съдът