Определение № 3235 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 628/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Н. и С. С. Н. чрез пълномощника им адвокат З. В. против решение № 132 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 497 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 260317 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 295/2021 г. на Районен съд - Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Н. Н. и С. С. Н. против Ц. В. В. отрицателен установителен иск за собственост за разликата над 104/281 ид. ч. до 139/281 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план * в кв.142, при посочени съседи по кадастрална карта. Ц. В. В. е подала чрез пълномощника си адвокат Ю. С. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 104/281 ид. ч. е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е констатирал, че исковата претенция се основава на следните обстоятелства: с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том ІІ, дело № 503 от 29.03.1991 г. К. Н. е закупил 139/370 ид. ч. от имот пл. № *, попадащ в кв. 142, по плана на гр. Ст. Д., целия с площ от 370 кв.м. при посочени в нотариалния акт съседи, ведно с намиращата се в имота паянтова жилищна сграда, находяща се откъм [улица]. Продавачи по тази сделка са родителите на ищеца, които основават правата си на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 84, том І, дело 123/12.02.1988 г. на Ст.Димитровски районен съдия. През 1991 г., когато била одобрена уличната и дворищна регулация, което станало със заповед № 374 от 30.04.1991 г. на Кмета на гр. Дупница, квартала е посочен, като 161, направено е попълване с нов имот планоснимачен номер *, включен според одобрения през 1978 г. план в имот *, като преди това двата имота били дадени със знак за общност и с площ 370.00 кв. м. В одобрената със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г.. на ИД на АГКК – кадастрална карта, имот пл. № * е заснет като самостоятелен с идентификатор *** с площ от 281 кв. м. в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване, а закупената от ищеца паянтова сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 63 кв.м. на 1 етаж с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна. Ищецът и семейството му живеят постоянно в тази сграда, ползват обработеното дворно място. С оглед намеренията им да надстроят сградата и да построят още един жилищен и тавански етаж, в хода на снабдяването им със скица за имота, установили, че ответника разполага с нотариален акт легитимиращ го като единствен собственик на целия имот – нот. акт. № 74 том ІІІ, н. д. № 442/05.12.2005 г. Като оспорват възможността за придобиване на съсобствения имот по давност, ищците са направили искане за постановяване на решение, с което да бъдат отречени права на ответника за разликата над 139/281 ид.ч. от имота. Ответницата е оспорила иска, сочейки, че през 1991 г., когато е извършена сделката, на която ищецът основава правата си, площта на имот * е била 370 кв. м., но със заповед № 374/30.04.1991 г. площта е променена и актуалната й към момента е 281 кв. м., така че притежаваните 139 кв.м. съотнесени към тази площ се равняват на 105 кв. м. Ответницата от своя страна на основание нотариален акт № 74, том ІІІ, рег № 3549, дело 442/2005 г. притежава 255 кв. м. От 2005 г. до момента тя необезпокоявано ползва тези 255 кв.м. които твърди, че е придобила по давност. Тъй като не оспорва, собствеността на ищеца върху 26 кв. м. от този имот, на 17.06.2010 г. била учредила право на надстрояване върху съществуваща жилищна сграда, за етаж с площ от 63 кв. м. При така учреденото право на строеж бил надстроен етаж с площ 168 кв. м. т. е. с повече от 100 кв. м., извън отстъпеното право на строеж, което породило и спора, тъй като били отворени прозорци и изградени тераси гледащи към жилището на ответницата. Съдът е приел за установено, че с нотариален акт № 74, том ІІІ, рег № 3549, дело 442/2005 г. е удостоверено придобито на основание давностно владение право на собственост на Ц. В. В. върху поземлен имот № * с площ от 255 кв. м., включен в парцел *, кв.161, отреден за имоти пл. № *, *, *, и * по плана на [населено място] от 1991 г. с площ на парцела 992 кв.м. С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 47, том ІІ, н.д. № 503/1991 г..К. Н. Н. е придобил право на собственост по отношение на 139/370 ид.ч. от имот пл. № *, находящ се в кв.142 по плана на [населено място], с площ на имота 370.00 кв.м., ведно с построената в този имот жилищна сграда, състояща се от 4 стаи откъм ул.“П., като праводателката му М. Н. се е легитимирала с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1988 г. Въпросният имот * е място оградено, в което се намират техните жилищни сгради, чието ползване те са разпределили, имот * никога не е бил присъединяван фактически към имот *. Въз основа на експертизата е проследил регулационната история на имота и е възприел изводите на вещото лице, че при попълване на кадастралната основа през 1989 г. чрез нанасяне на вярната имотна граница на имот пл. № *, премахване на знака за общност и заснемане на имот пл. № * в кв.142, графично определените площи на новопроектираните имоти са: за имот пл. № * - 255 кв.м., за имот с пл. № * - 115 кв.м., като с това изменение не е посочена площта на новите имоти и не е ясно всеки от съсобствениците какви идеални части притежава. Предвид факта, че в скиците издадени от Дупница липсва информация за придаваеми и отчуждаеми места, за придаваеми и отчуждаеми площи и факта, че ищците притежават документи за собственост върху имота по кадастралния план е възприет и извода на вещото лице, че регулационните планове от 1978 и 1991 г. не са приложени. Съдът е посочил, че данни за изравняване на частите в предвидения парцел, в който попадат имоти * и имот *, както и други имоти не са представени. Изрично е и заключението на вещото лице е, че регулацията не е приложена, в потвърждение за което са и изявленията на страните, че имот пл. № * фактически не е присъединяван към имот *. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да се разгледа така както е предявен, преценявайки сочените от страните придобивни основания за правото им на собственост в имот пл. № * идентификатор *** при безспорния факт, че имотът е съсобствен между тях. В разглеждания случай доколкото има записвания в разписния лист към регулационния план за някакви права в имот * то сочат се праводатели и на двете страни. Ясно е също, че площта на имот *** по кадастрална карта е 281 кв.м., в този смисъл основателен е довода, че доколкото нотариален акт за покупко – продажба № 47 легитимира ищците, като съсобственици на имота, то при приравняване той не може да служи като доказателство за притежавано право на собственост в обем над 104/281 кв.м. Преди да пристъпи към преценка наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, касационният съдебен състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Преценката е обусловена от обстоятелството, че ищците основават претендираното право на собственост въз основа на договор за покупко-продажба от 1991 г. за 139/370 ид.ч., а заявяват петитум за отричане правата на ответницата за 139/281 ид.ч. без да сочат придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС чрез което са придобили разликата между закупените права от 139/370 ид. ч. и претендираните права от 139/281 ид. ч. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение