Определение № 125 от 17.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 172/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 2375 / 01.10.2014 год. по ч.гр.д.№ 3374 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение от 25.06.2014 год. по т.д.№ 4753 / 2011 год. на СГС, ТО, VІ – 7 състав,с което е прекратено производството по делото,поради установяване липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 ал.1 ТЗ - подадено в срока по чл.690 ал.1 ТЗ възражение на кредитора срещу неприемането от синдика на вземането на [фирма] против [фирма] / в несъстоятелност /. Жалбоподателят твърди нищожност на постановеното определение - поради непосочване мястото, времето и постановилия го съдебен състав.Оспорва и правилността му,като намира,че необоснованото бездействие на съдебната администрация при обработката на постъпващи по пощата съдебни книжа, не в съответствие с изискванията на Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/,действал към момента на подаване възражението по чл. 690 ал.1 ТЗ, понастоящем отменен ,не следва да обвързва страната с негативни правни последици досежно установими,именно чрез гаранцията на така предвидените изисквания за обработка, факти и обстоятелства.Счита, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства относно факта на депозиране възражението по чл. 690 ал.1 ТЗ в срок,по пощата – на 19.04.2011 год., с пратка вх.№ 38875 постъпила в съда на 29.04.2011 год.. Ответната страна - [фирма] – конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника [фирма] в несъстоятелност - оспорва частната жалба и моли атакуваното определение да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, по реда на чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: За начина - по пощата – и датата на депозиране по пощата - пощенско клеймо от 19.04. / без посочена година / - на възражението на [фирма], с правно основание чл. 690 ал.1 ТЗ, по делото конкурират следните данни: упоменаването му в съдебно-деловодната система за справки, на страницата на т.д.№ 563 / 2010 год. на СГС, ГО, VІ – 6 състав – производството по несъстоятелност на [фирма]; определение на съда по чл.692 ТЗ, в което възражението по чл.690 ал.1 ТЗ на [фирма] е оставено без разглеждане, като просрочено, с изрично отбелязване в мотивите на съдебния акт липсата на данни за изпращането му по пощата; предоставена изрична справка от завеждащ служба „ Регистратура „ на СГС, потвърждаваща факта на постъпване по пощата с плик,носещ пощенско клеймо на лицевата му част - 19.04.; липса на каквито и да било данни за постъпване по пощата в електронния входящ дневник, с оглед което и изявлението на завеждащия служба „Регистратура „, респ. данните в съдебно-деловодната система за справки се явяват изявления за факти без обективни данни за тяхната достоверност.Поради това първоинстанционният съд е приел,че липсата на данни в електронния входящ дневник,в качеството му на първоначално съставян съгласно изискванията на ПАРОАВАС документ,отразяващ постъпването на книжа вкл. по пощата, данните от който са последващо възпроизводими и в деловодната система,опровергава достоверността на последващите изявления на завеждащ служба „Регистратура„ при СГС,респ. отбелязването в съдебно-деловодната система за справки ,вкл. и предвид липсата на представени от ищеца доказателства за изпращане по пощата. Въззивният съд е споделил тези мотиви. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е посочен въпроса: Правилното прилагане на разпоредбите на ПАРОАВАС, респ. неизпълнението им от съдебната администрация,следва ли да са в тежест на страната по делото?. Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – с определение от 06.10.2011 год. по гр.д.№ 1022 / 2011 год. на Окръжен съд - Благоевград, като формално е посочена и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е формулиран неадекватно и несъответно на фактическите обстоятелства по делото.Не е установен пропуск на съдебното деловодство в изпълнение разпоредбата на чл.44 ал.2 ПАРОАВАС /отм./, идентична по съдържание с чл.35 ал.2 от Правилник за администрация на съдилищата,действащ понастоящем,а липса на доказателства за изпращане възражението по чл.690 ал.1 ТЗ по пощата,за което съдът е кредитирал официалната удостоверителна сила на записванията по входящия дневник / на електронен носител /,а не и произволни последващи изявления за факти, без обективни данни за проверка на тяхната достоверност ,вкл. и предвид непредставени от самата страна доказателства за изпращане на съдебни книжа по пощата. Така формулиран, въпросът не покрива характеристиката на правен въпрос, включен в предмета на спора,отговор на който е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение.Не е обоснован и допълнителния селективен критерий с цитираното определение – казуална съдебна практика,което не разкрива необходимия обективен идентитет във фактите, преценими в отговор на идентичен правен въпрос,с тези по настоящия спор: в производството по гр.д.№ 1022 / 2011 год. на ОС – Благоевград фактът на изпращането на исковата молба по пощата не е бил спорен.Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да удовлетвори обосноваването на тази хипотеза, при непосочване на непълна,неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е провокирало противоречива съдебна практика или непротиворечива такава,но подлежаща на преодоляване,поради промяна в законодателството или развитие на обществените отношения,съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение