Определение № 50614 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 173/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ Армеец“ АД, [населено място] срещу решение №73 от 01.10.2021г. по т.д.311/21г. на Бургаски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба – А. А. Ш. и Д. Х. Ш., чрез пълномощника си – адв. М. Д. са на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, касаторът е поставил няколко въпроса, които могат да бъдат обобщени чрез първият поставен въпрос, а именно – „ При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица извън кръга на най – близките на починалия по смисъла на ППВС 4/61г., ППВС №5/69 „ Всички останали въпроси са пряко свързани и се извеждат от така поставения, като пряко относими към наличието на материалноправна активна легитимация на ищците – в случая, починалият е живял на съпружески начала с тяхната дъщеря. Така поставеният първи въпрос от касатора е релевантен, с оглед решаващия извод на състава, свързан с извършената от съда преценка за наличие на материалноправна активна легитимация на ищците – родители на жената, с която починалия в резултат на ПТП на 29.08.2015гКалоян Т. К. е живял на съпружески начала. Касаторът, обосновава и наличие на допълнителен критерий - противоречие със задължителна тълкувателна практика на ВКС. Развити са съображения за това, че ищците не установяват предпоставки за включването им към кръга от лица, на които се присъжда обезщетение за вреди, произтичащи от непозволеното увреждане в резултат на ПТП, при което е починал техният „зет“. Правният въпрос е обоснован и като разрешен от съда в противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /16г., Така, страната обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага, с оглед приетото от съда за установеност на активната материална легитимация на ищците. Решаващият състав позовавайки се на изслушаните свидетелски показания е мотивирал, че е установена емоционална връзка на обич и привързаност между пострадалия и родителите на жената, с която е живял на съпружески начала, наподобяващи връзката между родител и дете, поради ранния развод на собствените му родители, като това е прието за достатъчно за да бъде обосновано изключението и да бъдат включени ищците в кръга лица, на които се дължи обезщетение. С оглед цитираната от касатора задължителна практика, за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- добри отношения между родственици по сватовство. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тези добри отношения са надхвърлили обичайните си рамки на морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това са довели при смъртта на родственика по сватовство до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, въпреки тези разрешения липсва мотивиране на такава връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като възрастта на пострадалия не съответства на приетото от въззивният състав за връзка наподобяваща тази на родител и дете, доколкото пълнолетния не се е нуждаел от грижата, от която се нуждае детето, нито такава връзка между отглеждащия и отглеждания, създаваща доверие, обич и зависимост е съпоставима с връзката, създадена с живущия на съпружески начала с дъщерята на ищците. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност, съдът е постановил акта си в противоречие, с разгледаната задължителна практика на ВКС. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 600 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение