Определение № 23 от 17.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 867/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3026/13.ІХ.11 г. на [фирма]-гр. Б., област Б., подадена против въззивното определение № 1527 на Благоевградския ОС от 1.ІХ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 742/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу определение № 2463 на РС-Разлог от 26.ІV.2011 г. по гр. дело № 322/2011 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради недопустимост на повторно заведения иск срещу М. Д. К. от София. Бланкетните оплаквания на д-вото частен касатор са за неправилност на обжалваното въззивно определение, поради което се претендират касирането му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд - за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос за възможността длъжник в заповедно пр-во, надлежно възразил по издадена срещу него заповед за изпълнение, да предяви отрицателен установителен иск срещу заявителя /кредитора/, преди още последният да е упражнил правото си по чл. 422 ГПК. Същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, понеже първостепенният съд веднъж бил допуснал обезпечение на иска, който впоследствие счел за недопустим, а и релевираният в изложението въпрос се явявал от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Благоевградския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр.Б., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Търговецът частен касатор не е посочил и приложил актове на ВКС, в противоречие с които счита, че е било постановено атакуваното въззивно определение, поради което предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща допустимост на касационния контрол, не е налице. За да е налице втората, релевирана в изложението му към жалбата, предпоставка за допустимост на частното касационно обжалване, би следвало да може да се прави преценка между влезли в сила съдебни актове на различни съдилища от страната, вкл. и на състави от ТК или ГК на ВКС, но по отменения процесуален закон, в какъвто смисъл са задължителните постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Докато в настоящия случай първоначалната преценка на районния съд за допустимост на отрицателния установителен иск на д-вото срещу М. К. от София, респ. допускането на обезпечение по същия, не го е обвързвало по никакъв начин, щом като – съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК – по допустимостта на иска може да се произнася впоследствие както въззивната инстанция, така и касационната инстанция. В заключение не е налице и последната от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са били навеждани от страна на частния касатор доводи в изложението му към жалбата, че разглеждането на релевирания от него процесуалноправен въпрос се налага от това, че законите или конкретно сега действащият ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ са „непълни, неясни или противоречиви, така че да може да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена - предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение