Определение № 50450 от 02.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1505/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. О. О. против решение № 366 от 17.12.2021 г. по в.гр.д.№ 703 от 2021 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260571 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 3253 от 2020 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Б. Б. М. срещу С. О. О. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и за осъждане на ответницата да му предаде следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор..... по кадастралнаат карта на [населено място], м.“П. дере“ с площ от 896 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ....., както и за отмяна на основание чл.537 ГПК на констативен нотариален акт за собственост по давност на гореописания имот № 1 от 24.10.2019 г., издаден в полза на С. О..

В жалбата се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практика на ВКС /решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 2 от 11.04.2019 г. по гр.д.№ 1117 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следния материалноправен въпрос: Следва ли владелецът да демонстрира собственическо отношение към вещта не само пред трети лица, но и пред нейния собственик, респективно да демонстрира пред него промяна в намерение от държане на вещта за другиго в държане за себе си ?

Ответникът по жалбата Б. Б. М. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежат на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за уважаване на предявения от Б. Б. М. срещу С. О. О. иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът Б. Б. М. е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 05.08.2008 г., а на намиращата се в имота към 2009 г. сграда- на основание чл.92 ЗС по приращение.

За неоснователно е прието възражението на ответницата С. О. О. за придобиване на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано в продължение на повече от 10 години, тъй като ответницата не е доказала да е владяла процесния имот- да е упражнявала фактическа власт за себе си. Не било достатъчно ответницата да ползва имота по предназначение, да го поддържа и ремонтира и да заплаща разноските за него, за да се приеме, че упражнява фактическата власт за себе си. В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства било установено, че С. О. е започнала да обитава процесния имот не по-рано от м.04.2010 г., като както на нея, така и на сина й е било известно, че друго лице е било собственик на този имот. Тя и синът й са осъществили контакт с бащата на собственика, взели са телефонния му номер от свидетеля Х. К., той е посетил имота и е позволил на семейството на О. да живее в него, но без да се регистрира адресно. Тези обстоятелства, според съда, сочели на оборване на презумпцията по чл.69 ЗС и удостоверявали, че за ответницата С. О. не е бил налице субективният елемент на владението- да свои вещта. Същата е упражнявала фактическа власт върху имота, като го е държала за другиго- за неговия собственик и с неговото съгласие. Заплащането на електроенергията за процесния имот, което се установявало от представени по делото квитанции, само по себе си не било доказателство нито за ползването на имота от 2009 г., нито за демонстриране на намерение от ответницата да свои този имот. Обитаването и поддържането на имота и редовното заплащане на битовите сметки за него също не удостоверяват наличие на владение, а придават на ответницата качеството на държател на имота, упражняващ фактическа власт върху него без наличие на субективния елемент на владението- да свои вещта.

С оглед тези мотиви на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд поради следното:

1. Не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, тъй като липсва противоречие между приетото в обжалваното решение и в посочената практика на ВКС: В решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 2 от 11.04.2019 г. по гр.д.№ 1117 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че за придобиване на имот по давност в случаите, в които владелецът е завладял имота /тоест, установил е фактическа власт върху него без съгласието на собственика/, не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение съгласно чл.69 ЗС, а не на държане. Приетото в тези решения е неотносимо към конкретния случай, при който от фактическа страна е прието за установено, че ответницата С. О. и синът й са установили фактическа власт върху процесния имот със съгласието и по договорка със собственика, тоест установили са държане, а не владение върху този имот. Поради това, напълно в съответствие със закона и с практиката на ВКС въззивнният съд е приел, че в тази хипотеза, за да започне да владее имота, ответницата е следвало да демонстрира пред собственика намерението си да свои този имот- тоест да превърне държането си във владение, което в случая не е сторено.

2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай по поставения въпрос има ясна правна уредба и константна практика на ВКС, включително посочената от самата касаторка, на която, както бе посочено по-горе, обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

3. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение