Определение № 50379 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1716/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационни жалби на насрещните страни в процеса против решение № 39/18.03.2022г. по в.гр.д № 519/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 303/09.08.2021г. по гр. д. № 1947/2020г. на Окръжен съд – Бургас. Касаторът ответник по делото, ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, атакува въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която застрахователят е осъдено да заплати на К. В. Ч., в качеството и на живееща на семейни начала със загиналия при ПТП Г. К. К., сума над 20 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на нейния близък, починал на 06.04.2019г., в резултат на настъпило ПТП от същата дата, причинено от М. Х. Х. при управление лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира заплащане на направените разноски за трите съдебни производства, съобразно отменените части от решението. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2/ Следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение, в хипотезата на извънбрачно съжителство, съдът да съобрази решението си с фактическата продължителност на съжителството?; 3/ Каква е минималната или типична продължителност на едно извънбрачно съжителство, която би могла да обуслови правната значимост на същото с оглед получаване на обезщетение?; 4/ Следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение, в хипотезата на извънбрачно съжителство, съдът да съобрази решението си с наличието, съответно липсата на общи деца?; 5/ Следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение, в хипотезата на извънбрачно съжителство, съдът да съобрази решението си с продължителността на съжителството в общо домакинство?; 6/ Следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение, в хипотезата на извънбрачно съжителство, съдът да съобрази решението си с евентуално полаганите грижи между лицата, едно спрямо друго, както и по отношение на децата?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, К. В. Ч., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Касаторът - ищец по делото, К. В. Ч., атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за сумата над 50 000 лева до претендирания размер от 120 000 лева. Твърди, че решението е частично неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Претендира направените съдебни разноски, в това число адвокатско възнаграждение за всички инстанции. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; Твърди се противоречие с: решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на 2 - ро т.о. на ВКС и решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на 2 - ро т.о. на ВКС.; 2/ Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? Поддържа се противоречие с решение по гр.дело № 3923/2017г. на ВКС.; 3/ Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време? Твърди се противоречие с решение 214/2018 от 08.01.2019г. по гр.дело № 3921/2017г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 8/05.06.2019г. по т.д. № 3014/2017г. на 2 - ро т.о. на ВКС и решение № 15/26.02.2019г. по т.д. № 1277/2019г. на 2 - ро т.о. на ВКС.; 4/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, които търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки? Сочи се наличие на противоречие с: решение № 13/19.04.2017г. по гр. д. № 50074/2016г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 149/02.05.2011г. по гр. д. № 574/2010г. на 3 - то г.о. на ВКС и решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на 2 - ро т.о. на ВКС.“ Касаторката се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата и по делото, „ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да приеме решението си съдът е намерил, че ищцата е активно легитимирана по субективно съединените искове с оглед наличието на особена близост и привързаност между нея и починалия, предвид наличието на трайна, дълбока и емоционална връзка между тях, породила в нея значителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормални присъщите за приятелска връзка и е приел претенцията за основателна до присъдения размер. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Поставените и от двете насрещни страни въпроси касаят единствено приложението на чл.52 ЗЗД. Във връзка с определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е приел следното: Намерил е за установено по делото, че ищцата, която към датата на увреждането е била на 20 години, се е познавала с пострадалия от около две години преди това. Свидетелките /родственица и приятелка на ищцата/ сочат за преживяванията й след катастрофата, като използват фразите - „беше се изключила“, „не приемаше факта“, „беше разбита“. Въпреки усилията на семейство и приятели да я утешават, че е млада и животът продължава, тя се е затворила и обяснявала, че не може да мисли как друг човек ще застане на неговото място. Въз основа на описанието на страданието на ищцата е заключено, че както приживе, така и след смъртта му чувствата й към него са като към съпруг и най-близък човек. Внезапността на загубата му, съзнанието, че важен за живота й човек си е отишъл, са причинили на ищцата продължителни и силни по интензитет душевни болки и страдания, с които тя не е могла да се справи и досега. Въззивният съд, е счел, че 50 000 лева се явява справедлив по см. на чл.52 ЗЗД размер за обезщетение на понесените от ищцата неимуществени вреди, при съвкупна преценка на установените по делото обстоятелства: фактическо съпружеско съжителство между починалия и касаторката; наличие на особена близост и привързаност между двамата, младата възраст на ищцата /20г./, отсъствието на данни да е потърсила специализирана помощ, това, че от връзката не са родени деца; продължителност на връзката между двамата от около две години; силна емоционална привързаност между двамата, които правели заедно планове да се преместят в [населено място] и ремонтирали къщата там; обстоятелствата около инцидента-внезапно и напълно нелепо възникнала смърт на млад човек, точно в деня на пренасяне на вещите им за съвместно живеене; общата продължителност на негативните изживявания-почти 2 години след произшествието; пострадалият, като по-възрастен, полагал за касаторката грижи, като за съпруга; социално-икономическия аспект, свързан с времето на увреждането. Въззивното решение е влязло сила в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера от 20 000 лева, поради което по отношение на установената от съда активна легитимация на ищцата /наличие на фактическо съпружеско съжителство/ е формирана сила на пресъдено нещо, с оглед на което този въпрос не може да бъде пререшаван от настоящата инстанция. Ето защо, въпрос № 3 от изложението на дружеството - жалбоподател не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като отговорът на същия изисква извършване на преценка за наличие на активна легитимация на ищцата. На второ място, всеки от въпроси № 2, 4, 5 и 6 от изложението на касатора – застраховател, е поставен само по отношение на отделно обстоятелство, специфично за връзката между ищцата и починалия, без да се отчитат критериите по ППВС № 4/68 и изискването за тяхната съвкупна преценка. Освен това, визираните във въпросите факти са съобразени от съда, вкл. продължителността на извънбрачното съжителство, липсата на деца, както и полагането на грижи между ищцата и нейния партньор, поради което тези въпроси също не могат да обусловят допускането на касационното обжалване. Съдът, в съответствие с разрешенията на ППВС № 4/68г. е взел предвид всички специфични за конкретната връзка обстоятелства, които я характеризират като такава, и е преценил тяхното значение за определянето на справедлив размер на обезщетението, поради което общо формулираният от застрахователя въпрос № 1 в изложението му, както и въпроси № 2 и 4 от приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищцата не могат да предпоставят допускането на касационното обжалване. Решаващият състав е постановил решението си в пълно съответствие с ППВС № 4/68г., като е съобразил посочените в него критерии, които формират съдържанието на понятието справедливост, извършил е съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, поради което очертаните въпроси не обуславят наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като съобразяването на задължителната практика на ВКС и липсата на основание за промяната й изключва наличието и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът на ищцата за значението на застрахователните лимити (№ 1) при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди също не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като според задължителната практика на ВС - ПП № 4/68г., съдилищата следва да съобразяват обществено икономическите условия към момента на ПТП, които са взети предвид от решаващия състав. Според формираната по реда на чл.290 ГПК практиката на ВКС, застрахователните лимити са само индиция за развитието на обществено икономическите условия в страната, с оглед на което имат единствено опосредено значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, като при това те са само един от индикаторите за тези условия, изброяването на които нито е необходимо, нито е възможно. Следва да се има предвид, че присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетения за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, поради което въпрос № 3 от изложението на ищцата не покрива вкл. общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Липсва и соченото от касатора - застраховател основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора, при общ обжалваем интерес от 100 000 лева в касационното производство, на ищцата – касатор се дължат разноски в размер на 789 лева адвокатско възнаграждение /от общо заплатено 2630 лева/, съответно на застрахователното дружество – касатор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 210 лева /при начално определен в размер от 300 лева/. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд