Определение № 17 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 38/2017 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Софийският градски съд е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – Кюстендил по искове, предявени от Р. Б. М. срещу Комисия за защита от дискриминацията, за присъждане на сумата в размер на 35 046 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, както и за сумата в размер на 25 523 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.04.2014 г. до 01.12.2015 г. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неизпълнение от Комисията за защита от дискриминация на задължения /бавното разглеждане на жалби срещу дискриминация/, произтичащи от чл. 41, пар. 3 от Хартата на основните права на ЕС, ищцата е претърпяла вреди в посочените размери. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният Административен съд – Кюстендил, на когото делото е изпратено за разглеждане съгласно определение № 5959 от 12.05.2017г. по адм.д.№ 4746/2017г. на ВАС след отвод на съдиите от АС – Перник, е прекратил пред себе си производството и е изпратил делото за разглеждане на Софийския градски съд. Изложил е съображения, че е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, който не попада в обсега на ЗОДОВ, и че административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред на чл.45 ЗЗД. В случая няма отменен административен акт, от който да се претендират вредите, каквото е императивното изискване на чл. 204, ал. 1 АПК. От своя страна Софийският градски съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност, като е приел, че не гражданският, а административният съд е компетентен да разгледа спора, тъй като вредите, за които се търси обезщетение от ищцата, са причинени от административна дейност на ответника Комисията за защита от дискриминация. Посочено е, че в настоящия случай критерият за определяне на подсъдността е установен нормативно в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и конкретното основание, което е релевирано като източник на вредите /забавяне на производство по жалба срещу дискриминация/, е от правораздавателната компетентност на административните съдилища и адекватна преценка, дали извършените от ответника действия са забавени или не, според спецификата на спора, може да бъде направена от административния съд. С определение № 56 от 10.10.2017 г. по гр. д. № 38 А/2017 г. по описа на ВКС, 5-чл. състав, производството по делото е спряно на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“. С определение № 1 от 25.03.2021 г. е отклонено предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос, с оглед променената нормативна уредба, поради което e налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството. По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира: Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г./ исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. В съответствие с нея са и разпоредбите на чл. 203, ал.1 и ал.3 АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, според които исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни или достатъчно съществено нарушаващи правото на ЕС актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI "Производства за обезщетения" АПК. С оглед на тази нормативна уредба, компетентен да разгледа предявените от Р. Б. М. против Комисия за защита от дискриминацията искове, е Административен съд – Кюстендил. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд