Определение № 2625 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 6/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (актуално наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество-ДВ, бр.84/2023г., в сила от 06.10.2023г.), чрез процесуален представител, против решение № 167 от 10.10.2023г., постановено по въззивно гр.дело №293/2023г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 592/17.05.2023г. по гр. дело № 2226/2020г. на Варненския окръжен съд и по този начин са отхвърлени исковете на КОНПИ по чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Ц. И. С., в качеството й на наследник на И. П. С., починал през 2020г., на имущество на обща стойност 182 710,21 лева, за придобиването на което не е установено законно основание. Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага съображения за наличие на основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК и формулира въпроса: 1. Следва ли под „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ да се разбира „имущество над 150 000 лева“, за който счита, че е от значение за точното прилагане на ЗОНПИ и за развитие на правото. Ответницата в касационното производство-Ц. И. С., чрез процесуален представител, оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационен контрол. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима – постъпила е в срока по чл.283 ГПК, подадена е от надлежна страна с интерес от обжалване, срещу въззивен акт, подлежащ на инстанционен контрол. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното: Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила против Ц. И. С., в качеството й на наследник на починалия на 04.07.2020г. И. П. С., иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 182 710,21 лева, като претендира да бъдат отнети: л.а Нисан Примера с рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиване 4 980 лева; сумата 466,25 лева и сумата 178 243,96 лева, иззети на 25.03.2019г. и на 25.04.2019г. по нак.дело и представляващи веществени доказателства по ДП №5/2018г. на ТС БОП-Варна, които са съхранявани и невърнати на проверяваното лице. Въззивният съд е приел за установено, че И. П. С. бил привлечен като обвиняем по ДП №5/2018г. по описа на ТС БОП-Варна, пр.пр.№810/2018г. на СпП, за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.1, във вр. с ал.1, пр.2 НК, което попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.23 ЗПКОНПИ; в СпНС било образувано нохд № 2715/2019г., което приключило с одобрено споразумение и ефективно лишаване от свобода на И. П. С.; на 17.05.2019г. била образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на С. за периода от 17.05.2009г. до 17.05.2019г.; установеното значително несъответствие между имуществото и нетния доход е в размер 224 613,09 лева. На 08.04.2020г. Комисията взела решение да бъде образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Съдът е установил, че ответникът е бил неженен и на 04.07.2020г. е починал; негов единствен наследник по закон е майка му Ц. И. С., която е приела наследството. Счел е за допустима исковата молба на Комисията, насочена против нея, в качеството й на наследник на проверяваното лице. Въззивният съд е приел за безспорно установена принадлежността към имуществото на И. С. на претендираното за отнемане МПС с пазарна стойност към датата на придобиване - 4 980 лева и сумата 466,25 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019г. За да приеме, че сумата 178 243,96 лева, иззета с протокола за претърсване и изземване от 25.04.2019г. от жилище в [населено място] в кв.А. на [улица] не принадлежи към имуществото на проверявания, съдът на първо място е посочил, че това жилище не принадлежи на С., а е дом на неговата баба и в релевантния период е било обитавано и от майка му (ответницата), която се грижила за възрастната жена; писмените доказателства установяват, че постоянният и настоящ адрес на И. С. е в [населено място] в [жк], а според гласните доказателства той обитавал и жилище в [населено място] в [жк], в което са намерени парите не принадлежи на проверявания, не е негово жилище, нито е наето от него, а баба му и майка му не са от кръга на лицата по чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което презумпцията на чл. 147 ЗПКОНПИ не може да се приложи, като в тежест на ищеца е било доказването на факта, че намерените в къщата в кв. А. пари на обща стойност 178 243,96 лева принадлежат на проверявания, за да бъдат включени в неговото имущество. На следващо място съдът е приел, че ответницата е доказала, че е съхранявала в дома си както свои средства (около 20 000 лева), така и такива на семейството на дъщеря й (спестени около 63 000 долара от работа в чужбина)-твърдението й за изплатено застрахователно обезщетение в размер 20 257 лева за увреждане от ПТП е доказано с представеното споразумение от 12.08.2013г. със ЗД Евроинс“ АД, а фактът на спестяването им - с показанията на свидетеля Б.; писмените доказателства (данъчни декларации за облагане на доходите на физическите лица в САЩ и платежни нареждания за 2000 щ.д. и за 6 500 щ.д. на името на съпруга на ответницата) и показанията на свидетелите Б. и Я.-зет и внучка на ответницата сочат, че част от намерените в жилището в кв.А. суми представляват спестени в периода от 2014г. до 2019г. средства на ответницата в размер 63 000 долара, от които 48 000 долара собственост на свидетелката Я.. Според съда при липсата на доказване от ищеца, че иззетите при претърсването на 25.04.2019г. суми са били собственост на проверявания (при неприложимост на презумпцията по чл. 147 ЗПКОНПИ) и при доказателствата, че част от тях с равностойност в евро на 20 000 лева и 63 000 щатски долара са спестени средства на ответницата и на семейството на дъщеря й, общо с левова равностойност 130 777,31 лева (20 000 лева и 110 777,31 лева), то тази сума не може да бъде включена в имуществото на проверявания. При това положение, при изключване на недоказаните като собствени на проверявания парични средства (имуществото му би било под 51 932,90 лева), не е налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период над 150 000 лева и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. Предвид всичко изложено, съдът е намери иска на КПКОНПИ (сега КОНПИ) по чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за изцяло неоснователен и го е отхвърлил. При тези мотиви на въззивния съд, съставът на Четвърто ГО на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос и на соченото основание. Въпросът, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, няма характеристиката на правен по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като самостоятелно не е обусловил изхода на спора, а изложените като обосновка съображения на касатора са изцяло свързани с оплакванията за неправилност на решението, каквато преценка ВКС не може да прави в производство по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Отделно от това, според задължителните разяснения в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС стойността на т.нар. „значително несъответствие” е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, поради целта на закона - да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче, е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Наличието на съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Извън това следва да се посочи, че въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която в производството по чл. 153 и сл. ЗОНПИ съдът следва да допусне, събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. на нетния доход и на „значителното несъответствие“ по смисъла на закона, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно имущество, като в тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежава проверяваното лице в края на проверявания период. Несъгласието на касатора с извършената от съда оценка и анализ на доказателствата и крайния резултат по спора касаят правилността на решението (чл.281, т.3 ГПК), която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното атакуваното решение на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да плати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева. На основание чл. 38, ал. 2 ГПК в полза на процесуалния представител на ответницата по касация следва да се присъди сумата 1 200 лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ВКС безплатно процесуално представителство на Ц. И. С.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО