Определение № 183 от 15.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1334/2022 г.

Производствното е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Д. Т. и Г. В. Т. срещу въззивно определение № 982 от 17.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 705/2021 г. на Окръжен съд-Перник. С него е потвърдено определение от 21.10.2021 г. по гр.д. № 6118/2020 г. по описа на Районен съд-Перник в частта, с която е върната насрещната искова молба, с която И. Т. и Г. Т. са предявили против М. В., Д. П. и Д. П. отрицателен установителен иск за установяване, че ищците по първоначалния иск не са собственици на УПИ ХІV- в кв. 111 по плана на [населено място] от 1976 г., поради недопустимост на предявения насрещен иск. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите поддържат, че преценявайки допустимостта на предявения насрещен иск въззивният съд не е съобразил, че с исковата молба е предявен и обективно съединен иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на двата констативни нотариални акта /единият от които за поправка на предхождащия го/, с които ищците по първоначалния положителен установителен иск са признати за собственици на имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Поради това считат, че връщането на исковата молба по насрещния иск води до неоснователно лишаване на отнетниците от правото им да поискат отмяна на незаконосъобразните констативни нотариални актове, от които се ползват и черпят права ищците. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1.По какъв процесуален ред може да се извърши оспорването на легитимиращото действие на констативен нотариален акт. 2. Съществува ли самостоятелен иск по чл. 537, ал.2 ГПК или такъв иск може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост. 3. Обосновава ли се общата допустимост на предявени при условията на обективно съединяване насрещни искове при наличие на правен интерес от предявяването на един от тях, който обаче няма самостоятелно съществуване и може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с другия иск. 4. Ако в исковото производство по спор за вещни права между лица се установи, че титулярът на вещни права, съгласно издаден в негова полза констативен нотариален акт, не е техен носител, необходимо ли е за отмяната на незаконосъобразния констативен нотариален акт с крайното съдебно решение в исковия процес да е бил изрично предявен иск за отмяна по чл. 537, ал.2 ГПК от другата страна, или правилото на последното изречение на тази разпоредба представлява законна последица от изхода на делото за принадлежността на правото на вещните права и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено искане от другата страна в тази насока. 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото. По отношение на първия, втория и петия въпрос жалбоподателите поддържат да е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на третия и четвъртия въпрос- по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по гр.д. № 6118/2020 г. по описа на Районен съд-Перник е образувано по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М. К. В., Д. Е. П., К. Г. П. и Д. Г. П. против И. Д. Т. и Г. В. Т. за признаване за установено, че по наследство от общия си наследодател К. Г. П., поч. през 1990 г., и реституция по ЗСПЗЗ ищците са собственици на УПИ ХІV-... в кв. 111 по плана на [населено място], с площ 853 кв.м. В исковата молба е направено и искане за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариалния акт, с който ответниците са признати за собственици на този имот на основание давностно владение. С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили предявените искове по подробно изложени доводи и съображения, и са предявили като насрещен отрицателен установителен иск против ищците за установяване, че те не са собственици на процесния имот и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на издадените два констативни нотариална акта, с които ищците по първоначалния иск за признати за собственици на имота. Първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по насрещния иск, като е приел, че двата иска- първоначалният и насрещният, имат един и същ предмет и страни. Въззивният съд е потвърдил това определение, като е приел, че страните по двата иска-първоначалния и насрещния са едни и същи, и имат един и същ предмет-правото на собственост на ищците, а като последица от недопустимостта на насрещния установителен иск се явява недопустимо и искането на ответниците по него за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на издадените в полза на ищците констативни нотариални актове. Първите четири въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба се основават на разбирането, че при предявен иск за собственост и направено с исковата молба искане за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на издаден констативен нотариален акт в полза на другата страна, е налице обективно съединяване на искове, единият от които - по чл. 537, ал.2 ГПК е несамостоятелен, и че недопустимостта на иска за собственост, не изключва правния интерес от иск по чл. 537, ал.2 ГПК, тъй като засегната страна няма друг способ да се защити срещу легитимиращото действие на констативния нотариален акт на ищците по първоначалния иск. Поставените въпроси не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като е налице трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Така с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150/85 г. на ОСГК е разяснено, че с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика, който спор следва да бъде разрешен по исков ред; че предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт, както и че отмяната на нотариалния акт е разпоредена от закона правна последица от уважаване на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Това разрешение е възприето и доразвито в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 1182012 г. на ОСГК, в което е прието, че констативният нотариален акт се отменя по реда на чл. 537, ал.2 ГПК, когато бъде уважена претенцията на третото лице срещу титуляра по акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното от нотариуса удостоверяване на правото на собственост. Съдебната практика последователно приема, че отмяната на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК не е предмет на отделен и самостоятелен иск, а е последица от разрешаването на породения от издаването му правен спор за собственост. Поради това съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, независимо от това дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал той да бъде отменен или изменен/ решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр.д. № 1919/2020 г. на І г.о./ Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Обстоятелството, че при отхвърляне на предявения от ищците положителен установителен иск за собственост техният констативен нотариален акт за собственост няма да бъде отменен, не налага отклонение от посочената практика на ВКС. Решението, с което се отхвърля положителен установителен иск за собственост установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не е собственик на вещта, без това да означава, че собственик е ответникът. В тази хипотеза отхвърлителното решение по положителен установителен иск за собственост не съставлява процесуална пречка в последващ процес ответникът да установи, че е собственик на вещта и като последица от това да бъде постановена отмяна на нотариалния акт на ищците по първото дело. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът