Определение № 493 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. С. – С. и М. Т. С. срещу въззивно решение № 64 от 24.02.2020 г. по гр.д. № 787 /2019 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.07.2019 г. по гр.д. № 1103 /2017 г. на Районен съд Пещера, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите по чл.108 ЗС срещу Н. Н. К. за следните недвижими имоти: част с площ от 68 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ....., целият с площ от 1252 кв.м., находящ се в [населено място] и част с площ от 125 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ....., целият с площ от 476 кв.м., находящ се в [населено място], индивидуализирани в решението. Насрещната страна Н. Н. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за защита на право на собственост, за който не съществува ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е очертал предмета на спора и е установил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по него. Приел е, че исковете на ищците са основани на твърдение за придобивна давност, текла в периода от 08.03.2004 г. до 13.09.2017 г. за реална част с площ от 68 кв.м. от поземлен имот ..... и реална част с площ от 125 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ....., като ищците се позовават на присъединяване на владението на своите праводатели. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на доводите за процесуални нарушения на първоинстанционния съд, като изрично е посочил, че изводът за наличие или липса на суперфициарно право на ищците е без значение за спора, защото вилната им сграда не се намира в реституираните на ответницата имоти с номера 337 и 338, а в имот с номер 336, тя не е предмет на спора и за спора е без значение дали тя е изградена въз основа на законно учредено право на строеж. От значение е обстоятелството, че отстоянията от вилната сграда до регулационните линии на възстановените имоти 337 и 338 са правилно изчислени. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали наведеното основание на твърдяното право на собственост върху реалните части от имотите, а са насочили възраженията си единствено върху начина, по който ответницата е призната за собственица на имотите, поради което е намерил за ирелевантни възраженията за проведената реституционна процедура. От анализа на свидетелските показания и на заключенията на СТЕ, въззивният съд е приел, че не се установява владение от страна на ищците на точно определени реални части от недвижим имот. Въззивният съд е приел, че ищците не могат да оспорват законосъобразността на процедурата на възстановяване на собствеността на ответницата по ЗСПЗЗ, тъй като не са доказали свои противопоставими права върху възстановените имоти, в които се намират процесните реални части (с номера 37 и 338, имотът, в който се намира вилната сграда на ищците, изградена въз основа на учредено право на строеж, е с номер 336). Ищците не са доказали наведеното основание на право на собственост върху реалните части от имотите, тъй като не са доказали, че са владяли точно спорните процесни реални части. Ищците не са доказали твърдяното си право на собственост и поради следното: има данни, че преди възстановяване на собствеността върху имотите на ответницата, те са били общинска собственост и е действала забраната за придобиване им по давност; реституираните на ответницата поземлени имоти се намират в селищно образувание и са част от УПИ ...., в кв. .....в урбанизираната територия на курорт „Язовир Б.“, поради което по отношение на тях се прилага чл.200 ЗУТ и не могат да се придобиват по давност реални части от тях, ако не са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ, което не е доказано по делото. Въззивният съд е изложил и други евентуални мотиви за неоснователност на иска. В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите извеждат правни въпроси, за които твърдят, че са от значение за спора: · В случай на проведена земеделска реституция, в хода на която не е определен прилежащ терен към съществуваща законно изградена сграда, собственикът на сградата има ли право да оспорва законността на реституцията относно определянето на прилежащ терен в съдебното производство по предявен от него иск за собственост, основан на давностно владение върху ползвания прилежащ терен към сградата? Собственикът на сградата има ли право да иска определяне на прилежащ терен към сградата съгласно изискванията на чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ и това право противопоставимо ли е на възстановените в правата си собственици на земеделски земи? Тази група въпроси не са обуславящи по няколко съображения: Предметът на спора пред въззивния съд е придобито право на собственост по давностно владение на реална част от реституирани по ЗСПЗЗ поземлени имоти на ответницата, като е прието, че ищците не са доказали свои противопоставими права по §4 а или § 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ (в съответствие с приетото в ТР № 9 /2012 г. на ОСГК на ВКС), затова не могат да оспорват законосъобразността на реституцията. Ищците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали и че са владели точно процесните реални части. По делото са налице данни, че преди имотите на ответницата да и бъдат възстановени, са били общинска собственост, поради което по отношение на тях е била приложима законовата забрана за придобиване по давност. Реституираните на ответницата поземлени имоти се намират в селищно образувание и са част от УПИ (....., в кв. ..... в урбанизираната територия на курорт „Язовир Б.“), поради което по отношение на тях се прилага чл.200 ЗУТ и не могат да се придобиват по давност реални части от тях, ако не са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. Също така: прилежащият към сградата на ищците терен е част от имот 336, който е различен от процесните имоти, възстановени на ответницата с номера 337 и 338. Поради тези изводи на въззивния съд, че процесните реални части не са могли да бъдат придобивани по давност и че не е доказано, че са били владени от ищците, не са обуславящи въпросите, свързани със заключенията на вещите лица, с които се определят прилежащите площи към вилата на ищците (в друг поземлен имот) и въпросите за смущаване на владението и прекъсване на придобивната давност. · Допустимо ли е придобиването по давност на реални части от реституирани по ЗСПЗЗ и неурегулирани поземлени имоти, попадащи в границите на селищно образувание - курорт? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с т. 2 от ТР № 8 от 23.02.2016г. по т.д. № 8 /2014 г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че искове за собственост на реална част от имот, когато тази част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС са допустими. Жалбоподателите твърдят противоречие и с посочени от тях решения на ВКС, с които е прието, че забраната за придобиване по давност на реални части се отнася единствено за реални части от УПИ, но не и от неурегулирани поземлени имоти. Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд приема, че имотите са урегулирани, попадат в УПИ ....., кв. ....., в урбанизираната територия на курорт „Язовир Б.“, а не са земеделски земи, нито неурегулирани поземлени имоти. Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства, че към 2005 г. процесните имоти са урегулирани поземлени имоти и е съобразил процесния период от 2004 г. до 2017 г. Поради разликата между въпроса и приетото от въззивния съд няма противоречие с посочените решения на ВКС. Няма противоречие и с посоченото ТР № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд не е приел исковете за недопустими, а за неоснователни. · Какво е правното значение на кадастралната карта? Допустимо ли е определяне на границите на имот по иск по чл.108 ЗС чрез съдебно –техническа експертиза? Допустимо ли е определените от експертизата граници да не съответстват на кадастралната карта? Въпросите не са обуславящи поради изложените вече съображения, че според приетото от въззивния съд от заключенията на вещите лица, както и от другите доказателства по делото (писмени доказателства и свидетелки показания), не може да се направи извод, че ищците са владели именно процесните реални части, което е в тяхна доказателствена тежест, както и поради извода за наличието на законови пречки за придобиване на процесните реални части по давност. Следва ли изводите на съда относно придобиване на право на собственост чрез давностно владение да се формират при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства, а съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка? Следва ли свидетелските показания да се преценяват в съвкупност с писмени доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на формалната логика? Тези въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика по тях: въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните гласни и писмени доказателствени средства и е изложил самостоятелни мотиви за това какви релевантни за спора обстоятелства се установяват от тях, въз основа на които е приел и правните си изводи по доводите на страните, за които също е изложил самостоятелни мотиви. Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на Н. Н. К. за присъждане на разноски е основателно за сумата 1 400 лева, чието уговаряне и заплащане е установено с представения договор за процесуално представителство (л.96) и извлечение от банкова сметка на адвоката (л.94). Воден от изложеното съдът