Определение № 2835 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1287/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от „Политрейд Кънстракшън“ЕООД против решение № 3/07.01.2026 г. по в.т.д. № 591/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 409/17.03.2025 г. на СГС, ТО, VІ- 23 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД срещу Национална библиотека „СВ. СВ. Кирил и Методий“ иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД за признаване за установено, че Национална библиотека „СВ. СВ. Кирил и Методий“ няма вземане за връщане на авансово заплатено възнаграждение в размер 20 185,80 евро /равностойни на 39 480 лв./ по развален поради неизпълнение договор за обществена поръчка № ПД 13-08/06.10.2022 г. и в частта на разноските. В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията Национална библиотека „СВ. СВ. Кирил и Методий“ не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД е предявил срещу Национална библиотека „СВ. СВ. Кирил и Методий“ иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът няма вземане за връщане на авансово заплатено възнаграждение в размер 20 185,80 евро /равностойни на 39 480 лв./ по развален поради неизпълнение договор за обществена поръчка № ПД-13-08/06.10.2022 г. Намерил е за безспорно, че между Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, в качеството на възложител, и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД, като изпълнител, на основание чл.194 ЗОП и чл.112, ал.1 ЗОП е бил сключен договор за обществена поръчка № ПД-13-08/06.10.2022 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши „Изпълнение на инженеринг (обследване, проектиране, смяна на предназначение, извършване на СМР и авторски надзор) за обект „Ремонт и реконструкция на част от четириетажна сграда - публична държавна собственост, находяща се в [населено място]" в съответствие с изискванията на възложителя и техническото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора. Констатирал е, че за изпълнението на договора е било уговорено извършване на три дейности, както Дейност № 1 включва извършване на оглед, архитектурно и инсталационно заснемане и техническо обследване на цялата сграда за набелязване на проблемите и указване мерките за тяхното отстраняване, както и изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Технически проект за обект „Ремонт и реконструкция на част от четириетажна сграда - публична държавна собственост, находяща се в [населено място]. Договорено е било Дейност № 1 да бъде изпълнена в срок 80 календарни дни от сключване на договора. САС е приел, че ответникът - възложител е заплатил на изпълнителя - ищец авансово възнаграждение за дейност № 1 по договора в размер 39 480 лв., като с приемно предавателен протокол № УС – 02-701/27.04.2023 г. изпълнителят е предал на възложителя проект по договора, срещу която работа възложителят е възразил и при неотстраняване на констатираните недостатъци е развалил сключения между страните договор. Въззивният съд е съобразил, че защитата на касатора се основава на твърдение за неотпадане на основанието за заплатеното му авансово възнаграждение по договора. Поддържал е доводи, че по Дейност № 1 е налице частично изпълнение, което е полезно за възложителя, за което на изпълнителя се дължи възнаграждение, а договорът следва да се прекрати занапред. САС е изложил аргументи, че процесният договор е имал за цел смяна на предназначението в книгохранилище на помещенията на ниво мазе, първи и втори етажи на четириетажната административна сграда- публична държавна собственост - т.2 от техническата спецификация към договора. Позовал се е на заключението на техническата експертиза, че постигането на тази цел може да бъде извършено само след пълно обследване на цялата страда и изготвяне на пълен инвестиционен проект на фаза „технически проект“. Без извършването на цялостно обследване договореното преустройство не може да бъде осъществено, тъй като ще се компрометира сигурността на страда при увеличената нейна натовареност. В тази връзка САС се е позовал на чл.260 ЗЗД, според който изпълнителят по договор за изработка има задължението незабавно да предупреди възложителя, ако даденият му проект е „неподходящ за правилното изпълнение на работата“ и да иска извършването на нужните промени в него. Липсата на такова предупреждение и искане за извършване на необходимите промени в проекта има за своя последица ангажиране отговорността на изпълнителя за причинени на възложителя вреди. Съгласно чл.258 ЗЗД обаче, възникващото в тежест на изпълнителя по договор за изработка задължение за „изработване на нещо, съгласно поръчката на другата страна“, е да направи това „на свой риск“. Въззивната инстанция е разгледала разпоредбата на чл.302 ТЗ с оглед императивното изискване по нея длъжникът по сделка, която за него е търговска, да полага „грижата на добър търговец“. В тази връзка са били изложени съображения, че задължението на изпълнителя по см. на чл.260 ЗЗД се поражда ex lege и се изразява в задължение за съдействие, което се проявява под формата на задължение за информиране, че даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Това задължение трябва да бъде изпълнено „веднага”, т.е. към момента на получаване на проекта /в случая - при изготвянето на тех. спецификация, в която е посочено, че всички дейности по обследване, арх. заснемане и проектиране се отнасят до ниво мазе, ет.1 и ет.2/. При негови явни недостатъци, какъвто според съда е настоящият случай, още към момента на сключване на договора, на изпълнителя, действащ с грижата на добър търговец, е било ясно, че без такова обследване законът не допуска договореното преустройство. Изцяло в тежест на изпълнителя е било да докаже, че предаденият му от възложителя проект е бил негоден за изпълнение, т.е. според САС е следвало касаторът да докаже изпълнение на задължението си по чл. 260, ал. 1 ЗЗД, каквито доказателства според съда изпълнителят не е ангажирал по делото. Липсата на упражнено от изпълнителя право да направи възражения, че договореното частично обследване на сградата и основаното на него проектиране не могат да доведат до целеното преустройство на сградата, е мотивирала решаващият състав да заключи, че на изпълнителя не се дължи възнаграждение дори да е изработил частично годен продукт, каквото частично годно изпълнение не е било установено по делото. Констатирал е, че представеният от изпълнителя проект е непълен, тъй като се налага извършване на обследване на цялата сграда, което би довело и до промяна на всички части и цялостна преработка на проекта, а не неговото доработване. Посочил е, че не е налице обективна причина за неизпълнението, а приемане за извършване на работа от изпълнителя на негов риск, което е наложило извод за наличие на пълно неизпълнение. По отношение на издаденото за процесната сграда разрешение за строеж, въззивният съд е приел, че то е материално незаконосъобразно, поради което и следва да бъде игнорирано по реда на инцидентния съдебен контрол. САС е установил, че с писма от 23.05.2023 г. и 06.06.2023 г. възложителят е изразил воля за преустановяване на договорната връзка, претендирайки последиците от разваляне на договора, упражняването на което потестативно право се е поддържало и в хода на процеса. Направил е извод, че с развалянето на договора с обратна сила отпада основанието за задържане на платеното авансово възнаграждение и възниква правото на възложителят да получи обратно даденото от него авансово възнаграждение. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото по делото заседание на осн. чл.56, ал.3 ГПК?; 2/ Определящ ли е начинът на формулиране на предмета на обществената поръчка за нейното изпълнение при възлагане само на част от една дейност или част от обекта и/или дейност за обекта?; 3/ Каква е тежестта на доказване по отношение на разрешение за строеж като официален удостоверителен документ, който не е бил оспорен в производството и следва ли наличието му да бъде съобразено от съда при произнасяне на неговото решение?; 4/ При разваляне на договор за изработка следва ли изработеното, което ползва възложителя, да бъде платено от изпълнителя? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с решение по т.д. № 693/2023 г. на ВКС, I т.о. и по т.д. № 180/2019г. на ВКС, II т.о., по трети въпрос – с практика на ВКС по решение по гр.д. № 4817/2022 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 795/2012 г.на ВКС, I г.о.; по четвърти въпрос – с решение по гр.д. № 60/2015г. на ВКС, IV г.о. и решение по гр.д. № 747/2009г. на ВКС, III г.о. По втори въпрос навежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че първи въпрос изпълнява изискванията към общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. За проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективиран в цитираното решение по т.д. № 693/2023 г. на ВКС, I т.о., както и служебно известните на състава на ВКС – решения по гр.д. № 2942/2016 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1024/2011г. на ВКС, III г.о. Останалите въпроси са обусловени от произнасянето по първия правен въпрос. Касаторът следва на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 403,72 евро по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение