Определение № 343 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1279/2021 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Рекия М. Е. и Г. Г. С. чрез процесуален представител адв. Б. Б. срещу решение № 260017 от 22.02.2021г. по в. гр. дело № 505/2020г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение. С обжалвания въззивен съдебен акт е потвърдено решение № 260000 от 12.08.2020г. по т. дело № 60/2019г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която са отхвърлени предявените от Рекия М. Е. и Г. Г. С. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на разликите над сумите по 50 000 лв. до претендираните размери по 100 000 лв. на всяка от ищците, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица Г. Г. М., загинала при пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 18.09.2014г., заедно със законните лихви върху всяка от тези суми за периода от 18.09.2014г. до 29.04.2019г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 2 927,50лв. - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С въззивното решение след отмяна на първоинстанционния съдебен акт в осъдителната част са отхвърлени предявените от Рекия М. Е. и Г. Г. С. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД искове и в останалата им част, а именно за заплащане на суми в размер по 50 000 лв. на всяка ищца, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица Г. Г. М., загинала при ПТП на 18.09.2014г., заедно със законните лихви върху всяка от тези суми, считано от 30.04.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, и ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 927,50 лв. - деловодни разноски за първоинстанционното производство, и сума в размер 5 240 лв. - деловодни разноски за въззивното производство. Касаторите правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне кръга от материално-легитимирани лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС: Следва ли, когато определя кръга на материално легитимирани лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото? Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ и адв. Т. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченият въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото Тълкувателно решение. Претендира присъждане на направените разноски. Третото лице помагач „ЗАД „Алианц България““ АД, [населено място] чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“ и адв. К. К. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изложението е бланкетно и без правна обоснованост. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Въззивният съд се е позовал на влязлата в сила на 28.07.2015г. присъда по НОХД № 89/2015г. на Окръжен съд Силистра на основание чл. 300 ГПК и е приел, че на 18.09.2014г. Д. Н. Д. при управление на товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Европа“ с ДК [рег.номер на МПС] на пътя от [населено място] - [населено място] нарушил правилата за движение по ЗДвП /на пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне – чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, като по непредпазливост допуснал настъпването на ПТП и причинил смъртта на Текджан С. М. и Г. Г. М.. Въз основа на представените удостоверения за родствени връзки въззивната инстанция е констатирала, че ищцата Рекия Е. е баба на починалата Г. М. /последната е дъщеря на сина на ищцата Г. Н. Ю./, а ищцата Г. С. е сестра на починалата. Г. Г. М. и Текджан С. М. са сключили граждански брак на 11.08.2007г. и на 03.05.2009г. им се родило дете Ачелия. Дъщерята на починалите – Ачелия Текджан Серайни е настанена временно със заповед от 08.10.2014г. в дома на своите баба Н. Б. Ю. и дядо Г. Н. Ю., като бабата Н. Ю. е назначена за настойник на детето от Органа по настойничество и попечителство при [община]. За установяване на отношенията между починалата Г. Г. М. и нейните баба Рекия М. Е. и сестра Г. Г. С. съдебният състав съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Ю. /майка на загиналата и на ищцата Г. С./ и Найлян А. /леля на загиналата и на ищцата Г. С./. Приел е, че двете сестри Г. и Г. са имали разлика във възрастта по-малко от две години, същите са родени и отраснали в един дом и в едно домакинство със своите родители и своята баба Рекия. От раждането и до израстването на двете сестри, баба им, която е била вдовица от 1987г., е подпомагала родителите им в отглеждането на децата. В семейството са съществували обич и разбирателство, които са се запазили и след като Г. е сключила граждански брак, тъй като младото семейство е останало да живее в същия дом, където се е родило и тяхното дете. Ищцата Рекия е подпомагала внучката си Г. и при отглеждането на детето ѝ Ачелия. Внезапната, неочаквана и трагична смърт на внучката Г. е предизвикала изключително силна реакция у нейната баба, която при получаване на вестта за трагичния край, е припаднала, променила се е и е станала по-затворена, макар и понастоящем да продължава да подкрепя своите близки чрез полагането на грижи за детето на Г., подпомагайки своята снаха и син. Преживяването на скръбта обаче продължава и понастоящем. Въззивният съд е установил, че между двете сестри Г. и Г. са съществували близки отношения – двете са израснали в общия дом, в една стая, отглеждани са по един и същи начин, учили са в едни и същи учебни заведения до средното си образование; между тях е била установена емоционална близост, обусловена от взаимната помощ и подкрепа между двете сестри; двете продължили да споделят един дом до омъжването на Г. през м. юли 2014г. Съдът е посочил, че ищцата Г. С. е приела детето на сестра си – Ачелия, с голяма радост; отношенията между двете сестри са били като отношения между най-добри приятелки; настъпилата трагична и внезапна смърт на сестра ѝ, трудно е била приета от Г. С., същата все още скърби за нея и вече не е така общителна, както преди процесното ПТП. За да направи извод, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за действително претърпените от тях неимуществени вреди, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че претърпените от всяка от ищците неимуществени вреди от причинената смърт на тяхната родственица с оглед на съществувалите между тях силни емоционални връзки, изградени от взаимна обич, грижа и съпричастност, са типичните и обичайни за родствените отношения между баба и внучка и сестри. Приел е, че не са били налице специфични житейски ситуации, които да са преформулирали тези традиционни за българския бит отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. Липсват други отношения, извън традиционните такива за семейство в българското общество. Предвид изложените мотиви за неоснователност на предявените искане, съдебният състав не е обсъдил възраженията на ответника, свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП, съпричиняване на вредите от пострадалата и приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018г./ и на чл. 493а КЗ. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от касаторите материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не е осъществен допълнителният селективен критерий, предвиден в посочената разпоредба – въпросът не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привъзраността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60070/29.06.2021г. по т. д. № 904/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 33/12.04.2022г. по т. д. № 377/2021г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра, респективно между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградила връзка, също наподобяваща тази родител - дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Преценката за наличие на предпоставките за прилагане на изключението по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС /създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка/ се извършва въз основа на конкретните факти и обстоятелства, установени с различни доказателства, представени по всяко отделно дело. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищците да получат претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Дадените с посоченото Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касаторите отклонение от практика на ВКС. Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Варненски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание. Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство. Разноски за касационното производство на третото лице помагач „ЗАД „Алианц България““ АД не се присъждат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение