Определение № 50698 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. А. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. И., против въззивното решение № 24 от 10 февруари 2022 г., постановено по в.гр.д. № 422/2021 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение № 284 от 2 юли 2021 г., постановено по гр.д. № 1849/2020 г. по описа на Районен съд Видин, в частите, с което е определен следният режим на лични отношения на бащата Б. А. С. с детето В. Б. С.: през първите шест месеца от влизане в сила на решението - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10:00 часа до 14:00 часа на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], в присъствието на майката на детето или друг член на разширеното семейство; през следващите шест месеца - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10:00 часа до 14:00 часа на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката; през следващата една година - всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10:00 часа на съботния до 14:00 часа на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката; след изтичането на годината - всяка втора събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката, коледните и новогодишни празници през нечетните години, великденските празници през четните години, за рождения ден на детето 24 ноември през четните години за три последователни дни от 09:00 часа на първия (преди рождения ден), до 18: 00 часа на третия ден (след рождения ден), за рождения ден на бащата 1 юни в нечетните години за три последователни дни от 09:00 часа на първия (преди рождения ден) до 18: 00 часа на третия ден (следващ рождения ден), както и по всяко друго време по взаимна и предварителна уговорка между родителите; бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Д. И. М. месечна издръжка в размер 250 лева, считано от 24.11.2020 г., ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като се вземе предвид извършеното на 0 9.11.2020 г. плащане от 150 лева. както и издръжка за минало време за периода 24.11.2019 г.-23.11.2020 г. в размер на 224 лева, ведно със законната лихва за просрочие, считано от 24.11.2020 г. до окончателното издължаване. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че в нарушение на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 6 СК предходните инстанции не са изпълнили задължението си за изслушване на родителите с оглед на съблюдаването интересите на детето при определяне на режима на лични отношения, поради което, само на това основание, въззивното решение следва да бъде отменено. Освен това се сочи, че решението на въззивния съд противоречи и на практиката на ВКС относно обстоятелствата, имащи значение при определяне на подходящ режим на лични отношения. В случая определеният режим противоречал на интересите на детето, като следвало да се предоставя възможност бащата да взима детето с преспиване. Твърди се, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение безкритично, без да го анализира и да отчита допуснатите в него неточности и неясноти. Липсвала обосновка за допускането на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, а именно – задължителното присъствие на майката или на трето лице при контакта между бащата и детето. Така необосновано се усложнявало осъществяването на режима, като се създавали предпоставки за допълнителни конфликти между родителите. По отношение на периода след първата година от прилагане на режима, когато се предвижда възможност бащата да взима детето с преспиване, също била допусната неточност. Излагат се съображения за неправилно определяне на размера на дължимата издръжка, доколкото не били отчетени всички относими обстоятелства – бащата има още едно малолетно дете, което следва да издържа, както и пълнолетен син, който е студент в редовна форма на обучение, поради което също разчитал на издръжка от баща си; не било отчетено и наличието на кредитните задължения. При констатацията, че касаторът притежава няколко недвижими имота, не било взето предвид обстоятелството, че тези имоти са обременени с право на ползване в полза на трети лица. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата Д. И. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Д., в отговор възразява срещу допускането на касационното обжалване и излага становище за неоснователност на касационната жалба. В обжалваното решение се приема за установено, че страните са родители на малолетното дете В., родено на 24.11.2017 г.; страните са живели заедно в [населено място] до м. януари 2019 г., когато се разделили и майката се е преместила да живее с детето в дома на родителите си в [населено място]. Според социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин, жилището, в което живее детето, има необходимите битови условия за отглеждането му: то и майката обитават най-голямата стая с осигурено детско креватче, обзавеждането е с необходимите вещи и уреди за бита; в грижите по отглеждане и възпитание майката се подпомага от родителите си; детето разполага с много играчки, тротинетка, велосипед; общително и комуникативно е, чувства се спокойно в присъствието на близките си, привързано е силно към майката, както и към бабата и дядото по майчина линия; майката демонстрира желание и загриженост детето да живее в здравословна и благоприятна среда и да се чувства добре. Установено е, че майката има завършено виеше образование, с две образователни степени, и работи в [община] с възнаграждение около 700 лева, като се подпомага и от Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин на основание Закона за социално подпомагане. От социалния доклад от Дирекция „Социално подпомагане” - С. се установява, че бащата работи на трудов договор към „ЧЕЗ България“ АД, с трудово възнаграждение 1130 лева; има желание да поддържа пълноценен контакт с детето и осъществява контакт с него посредством видео интернет връзка; няма данни за материално-битовите условия в жилището, в което живее бащата. Установено е още, че през м. март 2021 г. касаторът е сключил граждански брак с М. Т. С., като през м. ноември същата година им се е родил син; касаторът има и по-голям син, който за учебната 2020/2021 г. е записан като студент в първи курс, редовно обучение, в СУ „Св. К. Охридски“. Според извлечение от сметка по договор за кредит с „Обединена българска банка“ АД, С. погасява кредит с краен срок м. март 2040 г., с месечна вноска от около 375 лева. При тези данни въззивният съд приема, че определеният от районния съд режим на лични отношения между бащата и детето е съобразен със спецификите на конкретния случай – отчетено е обстоятелството, че детето живее в [населено място], а бащата в [населено място], като двата града са на значително разстояние един от друг; взети са предвид полът и възрастта на детето, както и фактът, че детето не е поддържало контакт с бащата от година и половина, освен във видео връзка, и няма изградена връзка на доверие и привързаност към бащата. Сочи се, че определеният режим на контакти ще даде възможност за възстановяване на нормално функционираща връзка родител - дете и за създаване на комфортна и хармонична емоционална и психологическа среда за детето, в която и двамата родители да имат активна роля в живота му. Възприети са изводите на първата инстанция, че поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, поначало трябва да става по местожителството на детето, тъй като рязката смяна на обстановката и продължителното пътуване могат да предизвикат стрес и дискомфорт у него, особено в по-ниска възраст; че в случая следва да бъде определен период, в който детето да се адаптира, като постепенно се разширява родителският контакт, за да се избегне психически и емоционален дискомфорт и рязка смяна на ежедневието и обичайните и очаквани дейности, с които то е свикнало. От друга страна се сочи, че не се установява жилището на бащата да е подходящо за пребиваване на малко дете, тъй като, видно от свидетелските показания на бабата по бащина линия, жилището няма Акт 16, няма парно, спират тока, а на жилището, в което възнамерява да се премести бащата с новата си съпруга и бебето им, предстои ремонт, като няма данни в какъв срок ще бъде извършен този ремонт. Относно възраженията на касатора за необходимостта от изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения се приема, че съдът е длъжен да изслуша родителите, но в случая в единственото проведено пред първата инстанция съдебно заседание бащата, който се е явил лично, не е пожелал да бъде изслушан. Доколкото съдебното решение се постановява въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че допускането на процесуално нарушение, изразяващо се в неизслушване на родителите, само по себе си не е основание за отмяна на едно решение и за постановяване на друго в обратния смисъл, тъй като страните са били редовно призовани, майката не е присъствала в съдебно заседание по неизвестни причини, а бащата е присъствал, но не е пожелал да бъде изслушан. При определяне на размера на дължимата издръжка е отчетено, че и двамата родители работят, като месечното възнаграждение на бащата превишава значително това на майката; бащата притежава право на собственост върху повече от един недвижими имота, което му дава потенциална възможност за получаване на доходи. Възражението на бащата, че осигурява издръжка на пълнолетния си учащ син, е прието за неоснователно, тъй като тази издръжка не е безусловна и се дължи, ако родителят може да я дава без особени затруднения и ако синът му не може да се издържа от доходите си, а и по делото не са представени доказателства относно размера на твърдяната издръжка и нейното заплащане. Касационният съд приема, че в частта по предявения от Д. М. срещу Б. С. иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време в размер на 200 лева месечно за периода 24.11.2019 г.-23.11.2020 г., касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като цената на този иск е 2400 лева, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В останалата си част касационната жалба e процесуално допустима. Касационният съд приема, че касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос (уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция - т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК), свързан със съблюдаване интереса на детето – относно задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за проверка на твърдението на касатора, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 173 по гр.д. № 6333/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 137 по гр.д. № 4830/2019 г., ІІІ г.о.; решение № 24 по гр.д. № 1541/2020 г., ІІІ г.о.; решение № 21 по гр.д. № 5451/2013 г., ІІІ г.о.; решение № 40 по гр.д. № 522/2011 г., ІІІ г.о. След разрешаването на този въпрос, при разглеждане на спора по същество ще се разгледат и въпросите относно възможността режимът на контакт между родителя, на когото не са предоставени родителските права, и детето да се осъществява по местоживеене на този родител, който да връща детето на адреса на родителя, упражняващ родителските права, както и длъжен ли е съдът да изследва задълженията на родителя към други негови деца, които имат право на издръжка съгласно чл. 142, ал. 1 СК, както и да отчете всички обстоятелства и факти, свързани с материалното му състояние при определяне на нейния размер. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 200 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,