Определение № 162 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 505/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. К. срещу определение №2357 от 10.12.2014 г. на АС-Пловдив по ч. гр.д. № 1429/2014 г., с което е потвърдено определението от от 23.09.2014 по гр.д. № 1638/2014 по описа на ОС-Пловдив за връщане на ИМ и прекратяване на производството по иска на „ [фирма]-гр. К. срещу [община], поради неотстраняване в срок на нейната нередовност. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът [община] изпраща отговор на частната касационна жалба, в която се изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че не е спазен срокът по чл. 129 ал.2 ГПК, даден от съда за отстраняване недостатъците на ИМ, съобщение за което е било връчено на ищеца на 08.09.2014 и до датата на постановяване на акта на първоинстанционния съд-23.09.2014 г. липсва изпълнение на указанията на съда. Съдебният състав е преценил, че от представените с частната жалба писмени доказателства:обратна разписка за представяне на пратка за изпращане чрез „Е. Експрес” ,взет входящ номер на представената пратка разписка и касов бон за предоставяне на пратка от Адв. дружество Ц.,К.-пълномощници на ищеца за изпращане до ОС-Пловдив не става ясно,че срокът за отстраняване недостатъка на ИМ е спазен чрез изпращането на молбата-уточнение на иска на 15.09.2014 г.. В изложението по чл.283 ал.3,т.1 ГПК се поставят въпросите за това, следва ли съдът да преценява и обсъжда всички данни и доказателства за спазването на срока по чл.129 ал.2 ГПК във връзка с чл. 62 ал.2 ГПК-при изпращане на молбата по пощата. По този въпрос е налице достатъчно практика на ВКС / напр. Опр. №471/12.07.2012 г. по ч.т.д. 209/2012 на Първо т.о. на ВКС /, която е в насока, че при оспорване на датата и съдържанието на пратката до съда, следва да се събират доказателства за това, или при липса на такова следва да се приеме,че е подадена в срок, а съдържанието е това което се твърди от страната. В случая е видно, че пратката е изпратена на 15.09.2014 г.-в работно време по куриер Е. Експрес от страна на процесуалните пълномощници на ищеца от [населено място], т.е. в рамките на срока по чл.129 ал.2 ГПК във връзка с чл.62 ал.2 ГПК. От входирането на пратката в деловодството на ОС-Пловдив на следващия ден се установява,че същата е съдържала именно молбата-уточнение на ИМ. Следователно липсва основание да се приеме, че е било налице основание за връщане на ИМ, съгласно чл.129 ал.3 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о.