Определение № 792 от 28.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 569 от 28.03.2016г по гр.дело № 4817/2015г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5826 от 30.06.2015г на Софийски градски съд в една част, искът на Н. Б. М. за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за разликата над присъдените 5 000 лева до размера от 9 000 лева, а в частта за претендирани имуществени вреди, за сумата 38 920 лв. И по двете главници лихва е присъдена от датата на прекратяване на наказателното преследване 10.02.2011г. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД, като решението е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г., съответно е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС материалноправен въпрос ,за определянето му. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост, дадени по други дела при еднородни случаи. В частта по уважения на втора инстанция иск за обезщетение на имуществени вреди се изтъкна противоречие с указанията по т.11 и от ТР №3/2004г на ОСГК, по въпроса може ли по иск на основание чл.2 ЗОДОВ да се присъжда обезщетение на имуществени вреди които са реализирани от ищеца, едноличен търговец (ЕТ) С допълнителна касационна жалба, също постъпила в срок, се изтъква недопустимост на решението в частта за присъждане на лихвата, считано от предхождаща завеждането на иска дата ,тъй като ищецът не е поискал това. Постъпил е отговор от Н. Б. М., чрез адв В. И. В частта за имуществените вреди и лихвите не се сочи основание по критерия за допустимост .Дейността на ищеца е била препятствана, били са му отнети превозните средства, с които той я е осъществявал ,прекратен се е оказал търговски договор ,а като ЕТ ищецът е физическо лице.По законово определение тази регистрация на търговец не променя персоналитета, идентичен с този на гражданите ,що се отнася до разходите .Различното данъчно третиране няма отношение към приложното поле на ЗОДОВ, който в сегашната му редакция, допускаща и юридически лица да бъдат обезщетявани,не може да означава изключване само на едноличните търговци. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска за неимуществените вреди, налице е основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в частта, с която е уважен иска за обезщетение на имуществени вреди, както и основание по служебния критерии за допускане до касационно обжалване ,за проверка допустимостта на решението в частта за присъдената като законна последица лихва върху двете обезщетения, считано от датата на прекратяване на наказателното преследване. Изложението на Прокуратурата по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен процесуалноправен въпрос, не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Преформулира се оплакването, че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, макар в решението да са обсъдени фактите и доводите на страните за причинна връзка на неимуществените вреди с обвинението. За да бъде конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда ,обусловили изхода на делото. В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема ,че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Не се касае за разлика в критериите при определяне на обезщетението по справедливост, а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, а и такъв въпрос не е формулиран в изложението .Различни са обстоятелствата по конкретните дела и поради това различно се съизмерява и вредата. В частта за имуществените вреди е посочено основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. За да уважи иска в тази част, въззивният съд решаващо е дал положителен отговор на въпроса за приложимостта на ЗОДОВ по претенция за обезщетяване на имуществени вреди, когато гражданинът, незаконно обвинен в извършване на престъпление и претендиращ това обезщетение, е действал като едноличен търговец - в случая [фирма], а вредите са от прекратен търговски договор. Според въззивния съд вредите не се изразяват в разходите, извършени от търговеца по възложен му превоз на товар по маршрута Мюнхен- София - Техеран с негови автовози по двата сключени договора, а в неполученото изцяло договорно възнаграждение, общо 38 700 евро, от които ищецът е получил от чуждестранния възложител само 20 000 евро в аванс. Не са били реализирани оставащите 4 превоза на товара по маршрута София- Техеран с обща стойност 17 460 евро, в тази насока съдът се е позовал на приета по делото експертиза. С присъденото, ищецът е бил обезщетен за пропусната полза равностойна на 18 700 евро (т.е за пет курса до Техеран), или 36574 лева .Към тази сума е добавена обичайна търговска печалба, или 600 евро на курс, посочени от вещо лице, като в причинна връзка с действията на Прокуратурата са намерени два нереализирани курса - 1600 евро, или 2346 лева. Безспорни обстоятелства по делото са, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл.206, ал.3 НК за това ,че е обсебил товара ,предаден му за превоз до Техеран от чуждестранен възложител - нови леки автомобили BMW. Същият е бил е задържан за 72 часа ,иззети са били два броя влекачи с ремаркета - автовоз на фирмата, задържани до приключване на разследването; от ищеца са иззети 17 бр. леки автомобили с марка BMW и предадени на възложителя на поръчката. Въззивният съд е посочил тази факти като установени, но не е изложил съображения за причинната връзка ,не е изложил съображения защо приема вредите от пропуснатите ползи за сигурна имотна облага,нито защо счита, че към остатъка от възнаграждението, които ищецът би получил като търговец от възложителя на превоза, следва да се прибави осреднената търговска печалба, за два курса до Иран. Възприемането и прилагането на указанията по т.1 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК от въззивния съд по начина, обективиран в решението при обезщетяване на имуществени вреди по ЗОДОВ, дава основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,за да се даде отговор на поставения в изложението на Прокуратурата на РБ въпрос. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.