Определение № 1039 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 652/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Уишбон“ ЕООД срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд.

Ответникът Община Балчик оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че предявеният иск е за осъждане на ответната община да заплати сумата 51 619,79 лв., представляващи данък върху недвижимите имоти, такса „битови отпадъци“ и лихви за забава, платени без основание. Приел е, че съобразно изложените в исковата молба твърдения претендираното вземане произтича от обстоятелствата, че на 12.12.2007 г. ищецът закупил поземления имот, за който се отнасят извършените плащания, и съответно декларирал същия с данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Със съдебно решение, влязло в сила на 07.02.2017 г., бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Община Балчик отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот, а с друго решение, влязло в сила на 28.05.2019 г., договорът от 2007 г., с който ищецът закупил имота, бил развален. С оглед обратното действие на развалянето за ищеца не съществувало задължение за заплащане на данък и такса „битови отпадъци“ за имота, но въпреки това начислените вземания били платени на 27.04.2023 г. чрез плащания, извършени от трето лице - съгласно сключения между последното и ищеца предварителен договор за продажба на друг имот, предвиждащ платените от купувача суми да бъдат отнесени към дължимата от него цена по договора за продажба. С получаването на плащанията общината се обогатила за сметка на ищеца предвид недължимостта на вземанията, а за ищеца настъпило обогатяване в същия размер поради неполучаване на пълния размер на цената. След дадени от първоинстанционния съд указания ищецът уточнил направените твърдения, поддържайки, че обогатяването на ответната община се състои в увеличаването на имуществото ѝ като лице, администриращо местния данък и таксата „битови отпадъци“, поради получаването на плащане за несъществуващи задължения на ищеца.

Анализирайки изложените твърдения, въззивният съд е приел, че предявеният иск е насочен срещу общината в качеството ѝ на орган по приходите и се основава на извършено за сметка на ищеца плащане на несъществуващи публични задължения. Констатирал е, че липсват каквито и да било твърдения, че с извършеното за сметка на ищеца плащане са погасени аналогични по вид задължения на самата община като собственик на същия имот, т. е. за неоснователно обогатяване, основаващо се на изпълнение на чуждо задължение, поради което е отхвърлил като неоснователни изложените в частната жалба оплаквания за неправилно определяне на основанието на иска от първоинстанционния съд.

По-нататък от правна страна съдът е приел, че при заявеното основание - плащане по несъществуващо публично задължение - предвиденият в чл. 128 и сл. ДОПК специален процесуален ред за възстановяване на недължимо платени суми изключва възможността за водене на искове по чл. 55 или чл. 59 ЗЗД.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Очевидна неправилност се обосновава с довода за противоречие на извода на въззивния съд, че общината се явява орган по приходите с правилото на чл. 4, ал. 3, изр. 1 ЗМДТ, съгласно което органи по приходите са служителите на общинската администрация, а не общината.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• при предявен иск за неоснователно обогатяване срещу община ищецът длъжен ли е да изложи твърдения за разместване на имуществени блага, включително и в какво се е изразило обогатяването на общината - спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от нея като собственик на облагаем с данък недвижим имот или увеличаване на имуществото ѝ като лице, администриращо данъка върху недвижимите имота и такса „битови отпадъци“;

• при предявен иск за неоснователно обогатяване срещу община липсата в исковата молба на твърдения относно разместване на имуществени блага, включително и в какво се е изразило обогатяването на общината - спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от нея като собственик на облагаем с данък недвижим имот или увеличаване на имуществото ѝ като лице, администриращо данъка върху недвижимите имоти и такса „битови отпадъци“ съставлява ли нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК;

• при предявен иск за неоснователно обогатяване срещу община относно платени без основание местен данък и местни такси съдът обвързан ли е от влязло в сила съдебно решение по административно дело относно индивидуален административен акт с предмет същия местен данък и същите местни такси.

Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Относно извода за качеството на общината като орган по приходите определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Въпросът за правилността на този извод, преценявана във връзка с нормата по чл. 4, ал. 3, изр. 1 ЗМДТ, е такъв по правилността на определението като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Следва да се подчертае, че не всяко неправилно приложение на правна норма притежава квалифициращия признак „очевидност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а само неправилното приложение на несъществуваща или отменена норма или тълкуването на нормата в смисъл, изцяло противоположен на действителния. В разглеждания случай квалифицирането на общината като орган по приходите не покрива предвидения в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК критерий за очевидност, поради което на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните от жалбоподателя въпроси, доколкото първите два не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Крайният извод на съда за недопустимост на иска се основава на предвидения в чл. 128 и сл. ДОПК специален процесуален ред за възстановяване на недължимо платени суми при установеното, че предявеният иск се основава върху твърдяно плащане на несъществуващи собствени задължения на ищеца, а не върху плащане на чуждо задължение. Към тези констатации и правни изводи на съда първите два въпроса нямат отношение, а са относими към хипотезите на прекратяване на производството поради нередовности на обстоятелствената част на исковата молба.

Що се отнася до третия въпрос, по отношение на същия не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че не е обвързан от мотивите на съдебните решения по посочените от жалбоподателя административни дела, по които е потвърден отказът за възстановяване на същите данък и такса „битови отпадъци“, е изцяло съобразен с установената последователна практика на ВКС, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.

С тези мотиви съдът