Определение № 2040 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 600/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Н. против решение №5513 от 10.10.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №11461 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „Е“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №20004837 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 17269 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 28 състав, за осъждане на жалбоподателката да заплати на „Симбилд“ АД 2971,84 лв. обезщетение за ползването на апартамент 18, находящ се в [населено място], [вилна зона], [улица], № ..., за периода от 1.08.2019 г. до 1.02.2020 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. При положение че въззивният съд е извършил промяна на правната квалификация на иска с въззивното решение, следвало ли е при неточен доклад на първоинстанционния съд да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти с оглед гарантиране правото им на защита?

2. В случай на представяне на нови доказателства във възивното производство в хипотезата на чл.266, ал.1, т.1 от ГПК длъжен ли е въззивният съд да ги приеме и обсъди в решението си? Представлява ли процесуално нарушение игнорирането на тези доказателства без солидна мотивация?

3. Налице ли е заобикаляне на закона или злоупотреба с право, когато семейното жилище е притежание на търговско дружество, изцяло контролирано, притежавано и представлявано от единия съпруг и посредством това този съпруг претендира обезщетение от другия съпруг, който се грижи за ненавършилите пълнолетие деца, за които претендиращият обезщетение съпруг също е длъжен по закон да се грижи и издържа?

„Симбилд“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

„Симбилд“ АД е предявило срещу В. П. Н. иск за заплащане на 8 793,54 лв. обезщетение за ползването на апартамент 18, находящ се в [населено място], [вилна зона], [улица], № ..., за периода от 1.08.2019 г. до 1.02.2020 г. По делото е установено, че ответницата е съпруга на законния представител на дружеството В. К. Н., с който са в процес на развод и тя обитава апартамента заедно с двете малолетни деца от брака. Поради това обстоятелство първоинстанционният съд е приел, че по аналогия следва да се приложат разпоредбите на чл.57, ал.1 и чл.56, ал.3 от СК и ответницата не дължи обезщетение за ползването на обитаемата от децата част от апартамента, поради което я е осъдил да заплати обезщетение за 1/3 идеална част, или за сумата от 2 971,84 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер.

Във въззивното производство с молба от 14.02.2024 г. В. П. Н. е представила и е поискала да бъде приет договор от 1.09.2011 г., с който дружеството и е предоставило за безвъзмездно ползване апартамента. В молбата е обяснила, че не е представила документа преди това, тъй като го е получила чрез куриерска пратка едва на 8.2.2024 г. от преводаческата агенция, където е бил оставен за превод от гръцки език. В публичното съдебно заседание на 15.02.2024 г. жалбоподателката и нейният пълномощник са пояснили, че документите, сред които и един екземпляр от договора от 1.09.2011 г., са били задържани от нейния съпруг в офиса, в който са работили. Нейният екземпляр е останал в преводаческата агенция и тя го е получила едва на 8.02.2024 г. Въззивният съд е оставил без уважение искането документът да бъде приет, тъй като събирането му като доказателство не е обосновано съобразно изискванията на чл.266 от ГПК. След това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ответницата е осъдена да заплати 2 971,84 лв. обезщетение за ползването на апартамента, приемайки, че искът е основан на приложението на чл.57, ал.2 от СК.

От гореописаните процесуални действия във връзка с искането за приемане на договора от 1.9.2011 г. за безвъзмездно ползване на процесния апартамент се установява, че въззивният съд е разрешил втория въпрос на касатора в противоречие с цитираното решение № 50026/11.09.2023 г. по гр.д. № 3498/2021 г. на IV ГО на ВКС. Според указанията в това решение въззивният съд трябва ясно да мотивира произнасянето си по искането за нови доказателства. Ако страната е посочила обстоятелства, поради които не е могла да представи доказателствата по-рано и искането налага събиране и оценка на доказателства за тези обстоятелства, въззивният съд трябва да и укаже, че не сочи доказателства, като и даде възможност евентуално да ги ангажира. В случая въззивният съд не е посочил по какви причини отказва да приеме договора-дали защото страната е разполагала с документа преди това, или защото не е доказала причините, които са я препятствали да го представи. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваната от В. П. Н. част на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Останалите посочени от касатора основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Не се установява очевидна неправилност на решението като квалифициран негов порок, обстоятелствата, свързани с разпоредбите на чл.57, ал.1 и чл.56, ал.3 от СК са били установени и разпоредбите са били съответно приложени още от първоинстанционния съд, поради което не се е налагало въззивният съд да дава указания/ първи въпрос на касатора/. Довод за злоупотреба с право не е повдиган и не е бил обсъждан от въззивния съд/ трети въпрос на касатора/.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение