Определение № 3522 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. К., чрез пълномощника му адв. Ю. Д., срещу решение № 211 от 09.06.2023 г. по в. гр. д. № 153/2023 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното решение частично е отменено решение № 6 от 03.01.2023 г. по гр. д. № 1716/2021 г. на Русенския районен съд и е отхвърлен искът на А. И. К. срещу С. Д. К. за заплащане на сумата 11 059,42 лева, представляваща припадаща се част от разходите за необходим ремонт на фасадата и покрива на сграда в [населено място], [улица], извършен в периода м. май - м. юни 2020 г., както и за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане. Съгласно мотивите към обжалваното решение, предмет на делото е иск за заплащане на припадащата се част от необходими разноски за поддържане на сграда със съсобствени обекти в режим на етажна собственост, квалифициран по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС и чл. 30, ал. 3 ЗС. Прието е за установено, че с влязло в сила решение № 73 от 05.04.1995 г. по гр. д. 3390/1993 г. на Русенския районен съд е допуснат до делба недвижим имот, представляващ дворно място с площ 425 кв. м. в [населено място], [улица], заедно с двата етажа над партерния от триетажна масивна сграда, застроена върху 170 кв. м., заедно с 2/3 от общите части на сградата, мази, тавански помещения, едноетажна масивна постройка и надстройката над нея, при права: 4/12 ид. ч. за С. Д. К., 3/12 ид. ч. за Н. Б. Ч., 4/12 ид. ч. за И. Б. Л. - С. и 1/12 ид. ч. за държавата. С решение № 20 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1519/ 2017 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., е допусната съдебна делба на три самостоятелни обекта, находящи се на партерния етаж в същата сграда, заедно с оставащата 1/3 от общите ѝ части, като правата на ответника С. К. са определени на 15/180 ид. ч. Въз основа на няколко прехвърлителни сделки ищецът А. К. е придобил дялове в съсобствеността в сградата. В мотивите на Русенския окръжен съд е прието още, че данните по делото сочат на това, че ремонтът на покрива и фасадата на сградата е бил необходим. За този факт свидетелствали множеството протоколи от общи събрания на етажната собственост, на които са правени опити за приемане на инвестиционен проект за ремонтните дейности, за избиране на изпълнител и за набиране на нужните средства. Обсъдена е и постановената от Министерството на културата принудителна административна мярка /ПАМ/ от 12.06.2020 г., с която е разпоредено собствениците на сградата, категоризирана като недвижима културна ценност /НКЦ/ - архитектурно-строителен обект, категория „ансамбъл“, в границите на Групов паметник на културата № 2, спешно да довършат започнатия текущ ремонт на фасадата. В посочената ПАМ е констатирано, че при изпълнение на обект „текущ ремонт на фасадата на сградата“, същият е изпълнен от покрива до ниво на партерен етаж, като не е изпълняван авторски контрол на обекта, какъвто е задължителен за обекти НКЦ. Установено е, че изпълнените архитектурни елементи и детайли не отговарят на представения и съгласуван инвестиционен проект, изпълнени са грубо, вкл. мазилката и оцветяването. Посочените мерки е следвало да бъдат изпълнени незабавно от собствениците в 6-месечен срок и за тяхна сметка. По показания на св. Б. Г., извършила оглед на имота във връзка с изготвяне на техническа експертиза по друго дело през 2017 г., сградата имала нужда от основен ремонт, с подмяна на основни носещи елементи, измазване на стени и тавани, ремонт на покрива, който бил пробит. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, която установява извършването на строително-монтажни работи /СМР/ в сградата, а именно - ремонт на покрив и фасада, остойностени от вещото лице по средни пазарни цени към момента на извършването им на сумата 44 237,67 лева. Достигнат е фактически извод за това, че предприетият ремонт, който бил необходим още към есента на 2014 г., когато от кмета на [община] било изготвено указание за аварийно-временно укрепване на сградата в срок до 30.05.2015 г., е извършен от собственика в етажната собственост А. К., като за установяване на възложителните дейности и за извършването на съответните разноски са представени няколко складови разписки. Изслушани са и показанията на св. Д. Д., който сочи, че работел през 2020 г. при ремонта на сградата - на фасадата и покрива й. Плащал му майсторът, но парите ги носел А. К., който бил възложител на ремонта и ходел за материали с майсторите. Св. Д. Х. е установил, че през 2020 г. помагал на А. К. с организацията на ремонт, обхванал фасадата и покрива, като ищецът наемал работниците. При тези констатации, за да отхвърли иска, Русенският окръжен съд е изходил от уредбата на процедурата за отстраняване на повреди в общите части на етажната собственост по ЗУЕС. Приел е, че по силата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд, необходим ремонт на общи части на сградата и без решение на общото събрание. По делото обаче не били ангажирани доказателства, от които да е видно, че именно ищецът е възложил извършването на ремонта, на кого и при какви условия/цени. Липсвал договор за извършените СМР, какъвто несъмнено бил необходим, тъй като от една страна се касаело за съсобственост и разходите подлежали на отчет пред останалите собственици, а от друга - с оглед гаранцията на извършените строителни дейности. Приетите като писмени доказателства 4 бр. складови разписки съдът намерил, че не може да цени като доказателства за извършени плащания по няколко съображения: на представените копия има само едно с положени подпис и печат за съставил-предал; общата стойност на стоките по тези разписки представлява около 1/4 от стойността на ремонта съгласно техническата експертиза; стоковите разписки нямали характер на документ, който да удостовери извършено плащане - с нея се документирало фактическото приемане-предаване на стоки, материали и активи, което може да се извърши в различен момент от момента на плащане и/или издаване на фактура. Документ, удостоверяващ извършено плащане, както и момента, в който същото е извършено, е фактурата/фискален бон. Ето защо не може да се приеме за доказано, че ищецът е извършил плащания на СМР към момента, за който се твърди, че е извършен ремонтът, и в размер на заявените с исковата молба суми. Постъпилата срещу така постановеното решение касационна жалба е процесуално допустима като редовна, подадена от надлежно легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Ответникът по касация С. Д. К., не е подал писмен отговор на жалбата. С оглед изложеното, при произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: В касационната си жалба ищецът А. К. аргументира тезата за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Според него при несъмнената констатация за действително извършен ремонт на сграда в режим на етажна собственост, няма как искът за заплащане на следващите се разноски да бъде отхвърлен единствено по съображение, че липсвали договор за СМР и платежни документи. Освен това, авторството на извършения ремонт не било оспорено от ответника, който навеждал единствено възражения за целесъобразността и цената на извършените СМР. Решаващите изводи за неоснователност на исковете касаторът намира за явно необосновани с оглед правилата на формалната логика, още повече предвид констатациите на вещото лице по приетата по делото експертиза. Оплаква се и от допуснато противоречие с основополагащите правни принципи относно разрешаването на спорове за неоснователно обогатяване. С оглед мотивите към обжалваното решение и поддържаните от касатора оплаквания, касационното обжалване следва да се допусне за проверка налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с произнасянето по въпросите за предпоставките за уважаване на иск за заплащане на разноски за извършен необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, съответно относно допустимите доказателствени средства за установяване елементите от правопораждащия фактически състав на претенцията. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.