Определение № 1609 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Е. Г., чрез адв. Б. К., против въззивно решение № 848/20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7181/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20009613/01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47770/2020 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на ищцата Г. И. Ж. с внучетата й А. И. Г. и Т. И. Г.,а именно: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични контакти на бащата с децата. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на атакуваното решение, поради липса на правен интерес от иска по чл. 128, ал. 1 СК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Следва ли съдът да преценява наличието на правен интерес у молителя в производствата по спорна съдебна администрация?“; 2. „Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК в сравнение с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК /отм./? Може ли да се приеме, че в текста на чл. 128, ал. 1 СК иманентно се включва изискването на молителя да се пречи за осъществяването на личен контакт, за да бъде определен режим на лични отношения или за развитието на производството е достатъчно единствено да има подадена молба и установена между страните роднинска връзка?“; 3. „В интерес на детето ли е да има съдебно определен режим на лични контакти с неговите баба и дядо, когато на осъществяването на тези контакти родителите не се противопоставят?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писменни отговори от ответниците по касация Г. И. Ж. и А. Р. В., в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество решението е правилно и законосъобразно. Постъпили са становища от ДСП - София и ДСП - С.. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че децата А. И. Г. и Т. И. Г. са родени на 11.04.2018 г. от ответницата А. Р. В. - дъщеря на ищцата, а баща на децата е ответникът И. Е. Г.. С решение, постановено по гр. д. № 22954/2020 г. на Софийски районен съд родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и тяхното местоживеене, а на бащата е определен режим за лични контакти – всяка втора и четвърта неделя от месеца от 8 до 13 часа. Съгласно представен социален доклад, изготвен от ДСП - М., контактите между бабата и децата не са прекъснати, бабата е в стабилно здравословно състояние и има материална и финансова възможност да посреща нуждите на внучките си А. и Т. при евентуален режим на контакти и да задоволи потребностите им. Бабата живее в жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] в което има всички необходими условия за отглеждане на децата. Капацитета и годността на бабата не се оспорва от бащата на децата А. и Т. и последният смята, че е в интерес на децата да поддържат контакти с баба си по майчина линия. Спорен по делото е бил въпросът за допустимостта на производството при липсата на противопоставяне и каквото и да е ограничение от страна на бащата в правото на бабата да вижда внучките си. В тази връзка въззивният съд е изложил, че според нормата на чл. 128, ал. 1 СК за допустимостта на иска е необходимо ищецът да е възходящ по права линия от втора степен на детето по отношение, на което иска определянето на мерки за лични отношения и искът задължително да е насочен срещу родителите на детето, които се явяват задължителни необходими другари в производството по чл. 128, ал. 1 СК. За уважаване на иска и за конкретния режим на лични отношения е меродавно не правото на бабата и дядото да общуват с внуците си, а интересът на последните. Затова и без всякаква правна стойност е какво и защо е довело до там бабата да сезира съда с иск по чл.128, ал.1 СК. За разлика от отменената норма на чл. 70, ал. 2 СК /отм./, сега действащата разпоредба на чл. 128, ал. 1 СК не изисква за определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на отрицателна предпоставка - да се пречи /възпрепятства/ на поддържането им. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. По поставените въпроси за интереса от иска не се разкрива соченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. При заявено позоваване на това основание касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпросите, които е повдигнал и необходимостта същите да бъдат разрешени от касационната инстанция или да получат различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т.3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси.Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението.Освен това е налице трайна и безпротиворечива практика, съгласно която с разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е това да е в интерес на детето. При искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, родителите на детето задължително следва да участват в процеса /в този смисъл – решение № 135/17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 110/07.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. /. Съдът следва да определи мерки за лични отношения между бабата и дядото и детето, за да не бъдат прекъсвани родовите отношения, ако това е в интерес на детето. Такъв е смисълът на нормата на чл. 128, ал. 1 СК, зачитаща обичайните традиционни отношения в българското семейство. В определение № 1101/06.11.2013 г. по гр. д. № 4852/2013 г. на ВКС, III г. о.,на което са се позовали инстанциите ,разглеждащи спора по същество е проведено разграничение между действащата и отменената норма – чл. 70, ал. 2 СК /отм./, като е подчертано, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК не изисква за определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на отрицателна предпоставка - да се пречи /възпрепятства/ на поддържането им. Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с цитираната практика. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.