Определение № 50628 от 23.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 286/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„ против решение № 728/26.11.2021 г. по т.д.№ 878/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260967/15.06.2021 г. по т.д.№ 179/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 373 453,50 лева, представляваща неиздължени вноски за м. септември 2019 г., на основание чл. 520 ал. 1 КЗ, към фонда по чл. 521 ал. 1 т. 1 КЗ, както и осъден да заплати обезщетение за забава в издължаването й, за периода 12.11.2019 г. – 27.01.2020 г., в размер на 7 987,75 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно приетата неоснователност на противопоставеното от него съдебно възражение за прихващане, поради несъществуващо вземане към ищеца. Оспорва относимостта на изложените мотиви в отричане възражението му, че неоснователно е заплатил чужд дълг – възникнал за Гаранционен фонд, на основание чл. 519 ал. 1 т. 1 КЗ, респ. чл. 288 ал. 1 т. 2 б.“ж“ КЗ отм., възстановявайки на НББАЗ, по реда на чл. 499 ал. 5 КЗ, изплатени от бюрото, по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователни обезщетения, предвид недействителността / нищожни, поради липса на съгласие, в евентуалност – поради липса на застрахователен интерес / на застрахователните договори, на основание които е извършено плащането от НББАЗ, сумата от които плащания предявява като активно вземане по възражението за прихващане. Касаторът намира, че с оглед цитираната от въззивния съд практика на СЕС, нищожността на застрахователните договори не би могла да се противопостави само на третите увредени лица, но не и във взаимоотношенията му с ГФ. Сочат се процесуални нарушения, поради неразгледани доводи на страната за нищожност на застрахователните договори. Като такъв е посочен,обаче, един – довода за нищожност на застрахователните договори по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради липса на застрахователен интерес, поддържан от ответника – касатор на основание безспорното установяване, че не носят подписа на посочените в тях лица, представляващи съответното застраховано търговско дружество, респ. подписа на посоченото физическо лице – застрахован, но при недоказаност и на действително подписалите лица и самостоятелен интерес на същите от сключването на застраховката. Сочи се несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 349 ал. 1 КЗ, съдържаща дефиницията за „застрахователен интерес „.Страната оспорва извода на съда за висяща недействителност на спорните застрахователни договори, като сключени от лица без представителната власт за застрахованите по тях търговски дружества. Според касатора се касае за абсолютна и изначална нищожност, поради липса на съгласие, съобразно разграничителния критерий, посочен в ТР № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС, на която застрахователят може да се позовава, съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на правен въпрос и обоснованост с допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на основание чл. 520 ал. 1 КЗ ответното дружество дължи на ГФ вноската по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите за м. септември 2019 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяването на иска, както и обезщетение за забава в изплащането й, за предходен на исковата молба период, които му решаващи изводи за изначалната основателност на исковете на ГФ не са предмет на касационното обжалване. Такъв са решаващите му изводи за неоснователност на предявеното от застрахователното дружество – ответник съдебно възражение за прихващане, с подлежащи на възмездяване от ГФ, при условията на чл. 499 ал. 5 пр. последно КЗ /нов / суми, предходно изплатени от ответника на изплатилото застрахователните обезщетения на увредените лица НББАЗ, но дължими от Гаранционния фонд. Отговорността на ГФ ответникът е основал на нищожност на сключените застрахователни договори с две търговски дружества и едно физическо лице, въз основа на които договори е извършил плащанията. Ответникът твърди нищожност, поради липса на съгласие, тъй като не са подписани от посочените в същите, представляващи застрахования лица – управители, съответно от застрахованото физическо лице. Доколкото не са установени действително положилите подписи лица, респ. са обективно неустановими обстоятелства, обосноваващи интереса им от сключване на застрахователните договори, по смисъла на чл. 349 ал. 1 КЗ, ответникът се позовава и на нищожност, поради липса на застрахователен интерес – чл. 349 ал. 2 КЗ. Отрича застрахованите търговски дружества и физическо лице да са собственици или ползватели на застрахованите автомобили, нито да имат каквато и да било връзка със собствениците или ползвателите им, но единствено на база липсата на представени му достатъчно данни от сключвалия застрахователните договори застрахователен брокер. Безспорно е установено, че положените в застрахователните договори подписи за застрахован не са на посочените в тях лица – управители на търговските дружества, респ. на застрахованото физическо лице. Съответно, липсва изявление на конкретно друго лице, действащо като техен пълномощник. За да потвърди първоинстанционното решение, мотивирало неоснователност на съдебното възражение за прихващане, въззивният съд е приел, че сключените застрахователни договори, като сключени без представителна власт, от името на посочените в тях за застраховани субекти, не са нищожни, по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, а висящо недействителни, като на този порок може да се позове единствено представляваният, респ. неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна по сделката. Позовал се е, освен на приетото в т.2б от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г на ОСТК на ВКС, във връзка с квалификация на спорните застрахователни договори, като сключени от лице, без представителна власт, и на приетото в мотивите на т.2а на същото ТР, относими към хипотеза на застрахователен договор, който не носи подпис на страната / липсващ подпис/. В същите е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните по договора. Въззивният съд е изхождал от поведението на застрахователя, който не е оспорвал недействителността, приел е плащанията на застрахователни премии, регистрирал е договорите, съгласно чл. 571 КЗ, в ИЦ на ГФ, заплатил е застрахователни обезщетения без оспорване. Съответно е приел, че от поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованите - като необективирано с изходящо от застрахования волеизявление в писмена форма - и съгласно чл. 293 ал. 3 ТЗ не би могъл да се позовава на тази нищожност. Съдът е отрекъл липса на застрахователен интерес и нищожност на това основание, съгласно чл. 349 ал. 2 КЗ, като се е позовал на недоказаност от страна на ответника, носещ и доказателствената тежест за това, че посочените в договорите застраховани лица не са от кръга субекти по чл. 477 КЗ - собственици, ползватели или държатели на застрахованите МПС. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Налице ли е хипотезата, очертана в Решение № С – 287/2016 г. на СЕС – непосочени или първоначално декларирани от застраховащия неверни данни относно самоличността на собственика и на лицето, обичайно управляващо това МПС, по отношение процесните застрахователни договори, при които е установено чрез графологична експертиза, че подписите не принадлежат на сочените, като сключващи ги, лица ?; 2 / Сключените от името на търговец сделки от лице без представителна власт изначално действителни ли са, т.е. пораждат ли действие от момента на тяхното сключване или същите са в състояние на висяща недействителност и не пораждат действие, като е налице възможност да бъдат потвърдени, вкл. конклудентно, по реда на чл.301 ТЗ ? - допълнителният селективен критерий по въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК, общо – с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 и с решения по т.д.№ 106/2008 г. на І т.о., т.д.№ 87/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2994/2013 г. на І т.о. на ВКС. Цитирана е и съдебна практика по приложението на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК, но спрямо същата не е формулиран процесуалноправен въпрос. Дори да би бил изведен от изложението такъв, касационната жалба сочи за съществено процесуално нарушение единствено непроизнасяне на въззивния съд по възражението за нищожност на застрахователните договори, като сключени при липса на застрахователен интерес. Въззивният съд ,обаче, се е произнесъл по този довод. Първият от въпросите е предпоставен от обстоятелството, че въззивният съд действително се е позовал на решение № С – 287/2016 г. на СЕС, но не въз основа същото е формирал решаващите си изводи - за висяща недействителност на процесните застрахователни договори, на която, обаче, биха могли да се позоват единствено посочените като застраховани лица, респ. универсалните им правоприемници, не и застрахователят, н о и за приложимостта на чл. 293 ал. 3 ТЗ - правилното правно основание за отхвърляне възражението на прихващане на ответника. Безспорно е, че не се касае за хипотеза на декларирани неверни данни за собственика или лицето, обичайно управляващо застрахованото МПС, доколкото съдът изрично е акцентирал на недоказано от ответника възражение, че посочените за застраховани субекти не са собственици или ползватели на застрахованите автомобили. Вторият въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като кореспондира само с един от изложените решаващи правни изводи поради което и отговор на същия, дори да би подкрепил тезата на касатора, не би бил от естество да промени правния резултат. При това, както се посочи по-горе, договорите не са сключвани от лице, действало като пълномощник. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий, поради кореспондиране с решаващ мотив на въззивния акт, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, тъй като отговор на така формулирания въпрос, предвид предходна противоречива съдебна практика, е даден именно с посоченото ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, с което въззивното решение не конфронтира. Последователно в практиката на ВКС - и преди постановяване на ТР № № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС – еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294 ал. 1 КЗ /отм./, съответно чл. 573 т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293 ал. 3 ТЗ / така решения по т.д.№ 3135/15 г. на ІІ т.о., т.д.№ 95/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 348/2012 г. на І т.о., т.д.№ 1157/2021 г. на І т.о. на ВКС и др ./. Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин и конкретно – в заплащането, съответно получаването на застрахователна премия, демонстрира съг ласие, необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293 ал. 3 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение