Определение № 1185 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 736/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1786/ 25.03.2010 година, заявена от С. Р. М. от[населено място]/ правоспособен юрист/ срещу въззивно Решение Nо 5 от 10.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 809/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 по т.1, т.2 и т.3 ГПК с довод, обжалваното решение касае съществен материално-правен и /или процесуално правен въпрос/ без да се формулира конкретен такъв/, който е разрешен е противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като приложение към изложението са представени Определение на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, а именно определение Nо 188/2008 год. ВКС – II отд.; Определение Nо 118/2008 година ВКС- II отд.; Определение Nо 87/2008 година на ВКС-II отд.; Определение Nо 213 / 2008 година на ВКС-V отд.; Определение Nо 44/2009 година ВКС-II отд., Определение 180/2008 година на ВКС-II отд.; Определение Nо 128/2009 година ВКС-I. отд. и Определение Nо 725/2009 година ВКС-I отд. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. Л.-[населено място], Р.У.Г.област К. и О. С. „З. и гори”[населено място]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявените установителни искове по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното Решение, окръжният съд е оставил в сила решение Nо 16 от 29.09.2009 година по гр.д. Nо 75/2009 година на Трънския РС по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на гора от 38.000 дка в землището на[населено място], [община] на наследниците на С. Сотиров Н.. За да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че съгласно редакцията на ЗВСГЗГФ от 2007 година, правото на собственост на гори се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива- с емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях, както и други писмени доказателства, допустими по ГПК, а представеният по делото Протокол Nо 1811, публикуван в ДВ.бр.272/10.12.1908 година, с който на основание чл. 3 от ЗГ, действащ към този момент, кюстендилския помощник-лесничей е описал граници на частна гора, между чиито собственици фигурира и името на „С. и др.Н.”, не е доказателство от посочената категория и не може да удостовери собствеността и нейния обем.При липсата на други твърдения, съдът е приел, че този документ не може да бъде зачетен и в рамките на зачитане на давностно владение като основание за правото на собственост. Настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не е допустимо, тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпреки позоваването на касатора, че с обжалваното решение е разрешен съществен материално правен и процесуално правен въпрос, такъв точно и ясно формулиран и имащ значението за обуславящ изхода на конкретния правен спор няма, а при липсата на формулировка, настоящият състав не може да приеме, че има поставен било то материално правен или процесуален въпрос, който покрива по съдържание изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС изрично е посочено какво следва да се разбира по материално-правен или процесуално правен въпрос, който въпрос би дал базата за преценка от страна на касационния съд дали е налице някоя и коя/ ако е налице/ от хипотезите на т.1, т.2 или т.3 на закона. Доколкото оплакванията, релевирани от жалбоподателя С. М., както в т.н.” изложение”, така и в самата касационната жалба се свеждат основно до доводи, касаещи незачитане на представения Протокол, съставен по чл.3 на ЗГ от 1904 год. / отм./, то дори да се приеме/ извлече в рамката на контекста /, че има поставен процесуално-правния въпрос, касаещ годните доказателствата и доказателствените средства за установяване правото на собственост по см. на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, то не може да има същинско произнасяне за наличие на предпоставките на закона, след като касатора не обосновава която и да е от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Не може да се приеме, че условно извлечения от касационния съд процесуален въпрос, касаещ проблемите на доказването и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на земеделските земи и гори, национализирани към 1948 година, с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, е разрешен по делото в разрез със задължителната съдебна практика, тъй като такава няма посочена, нито че се разрешава противоречиво от съдилищата при данните по делото, тъй като посочените определение по чл. 288 ГПК не разрешават материално правен спор по същество и не могат да се съпоставят с решаващите мотиви по обжалвания акт на въззивната инстанция. С въззивното решение не е нарушена трайно установената и прилагана от съдилищата практика на преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност .Съдът е ценил като годни доказателства данните по процесния протокол, но в рамките на преценката на съвкупния доказателствен материал е приел, че не е установено правото на собственост т.е. не незачитането на конкретното доказателство е обусловило крайния негативен / за касатора/ правен резултат. Произнесените в насока на поставения процесуален въпрос решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изключват искането за уеднаквяване на съдебната практика с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия