Определение № 453 от 12.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №2281 от 23.11.2015г по гр.дело № 3463/2015г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 11.05.2015г на Софийски градски съд, по присъденото обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. Касационна жалба е постъпила и от Ц. Ц. К. срещу въззивното решение в частта за намаляване присъденото на първа инстанция обезщетение от 32 000 лева, както и в частта, с която искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20 000 лева, съответно е потвърдено отхвърлянето му до пълния предявен размер от 60 000 лева В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, в противоречие с практиката на ВКС .В решението липсва необходимата, задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК, тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно - следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Като основание са посочен критериия на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото по въпроса как се прилага критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД има противоречива практика ,довела до различно решаване на еднородни случаи .Приложени са решение №229/2013г по гр.д №1179/2012 ІV г.о и решения на въззивни съдилища, цитирано е реш. № 115 /2012г по гр.д №593/2011г на ВКС ІV г.о, всички като пример за различия в тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД. В изложението на касатора Ц. К. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за прилагане принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът е материалноправен, за прилагането на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Поддържа се, че в обжалваното решение е дадено направилно тълкуване, което е основание за упражняване на функцията по чл.291 ГПК от Върховния касационен съд за отстраняване неясноти и непълноти в правните норми. По основанието на чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК не е изтъкната друга обосновка, изтъкнато е противоречие с решения от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - реш.№158/2011 по т.д № 157/2011г І т.о ТК на ВКС и реш. № 480/2012г по гр.д.№85/2012г ІV г.о. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и реш. №229/2013г по гр.д №1179/2012 ІV г.о, приложено от Прокуратурата,както и реш. № 480/2012г по гр.д.№85/2012г ІV г.о, приложено от жалбоподателя Ц. К. Обжалваното решение не противоречи на цитираната практика .Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка,съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС. Това са тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 214 ал.2 т.1, вр. ал.1, предл. първо, вр. чл. 26, вр чл. 20, ал.4 НК и престъпление по чл.339 ал.2 НК, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, упражнените мерки за процесуална принуда за периода на наказателно преследване и неговото времетраене, установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, предвид неговата възраст и здравословно състояние включително, степента на накърняване доброто име, чест и достойнство и отзвука на незаконното обвинение в семейството, сред кръга близки и познати и в обществото ,включително за случай, когато обвиненията са повдигнати и оддържани срещу политически и обществени фигури и са били отразявани в медиите. Взето е предвид качество на ищеца като председател и лидер на ПП „Евророма”, злепоставящият характер на обвиненията с оглед качеството му и на политически деец, степента на уронване на авторитета му пред избиратели ,коалиционни партньори и политически съмишленици. Тъй като първоинстанционният съд не е дал съответна преценка на горните обстоятелства ,въззивният съд е обосновал занижаването на обезщетението по размер с конкретното отрицателно въздействие на обвиненията, което въздействие не е с трайни и необратими последици в сравнение с други случаи на злепоставяне при публични личности ,съответно се е позовал и на обществено-икономическите условия в страната. Софийски апелативен съд е посочил и обсъдил на свой ред установените по делото обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по справедливост. След като К. е бил реабилитиран за предишно осъждане и след като не може да се приеме за установено, че обвиненията са довели до непоправим обрат в политическата му кариера - което не се и твърди, за въззивния съд от решаващо значение е била степента на вредоносното въздействие. За мащабите и начина на медийно разгласяване ищецът не е ангажирал преки доказателства, но при определене на обезщетението по размер съдът е приел като обстоятелство и вредоносно негативното медийно отразяване на случая. По човешка презумпция, но и с оглед конкретните доказателства – обсъдените показания на свидетели, са преценени емоционалните и психически страдания и притеснения на ищеца. В касационните жалби и на двете страни не се изтъкват конкретни обстоятелства от значение за размера на обезщетението, останали необсъдени, или несъответно преценени. Като по този начин игнорират съдържанието на решението, което обжалват, двете страни поставят въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда, което лишава въпросите им от конкретност. Наред с това, приложените и цитирани съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения, не са аргумент за противоречива практика, щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма, или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени предпоставки на преценката, съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие между влезли в сила решения ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. И на двамата касатори следва да се посочи, че липсва сходство между решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата по изтъкнатите няколко решения от практиката на различни съдилища, включително на ВКС. И в двете изложения липсва довод за тъждество, или за сходство в основаните факти, нито се сочи обосновано в какво се изразява различното тълкуване на нормата. Напълно липсва обосновка по критерия на 280 ал.1 т.3 от ГПК в изложението на жалбоподателя К.. При определяне на обезщетение по справедливост не се касае за непълна, или неясна правна норма, а за справедливостта като приложим източник на правото. Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка, предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства, които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. Това е изтъкнато и в мотивите, на стр. 4 от въззивното решение. Обжалваното решение е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Разноските остават за страните, както са направени Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.