Определение № 50465 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1697/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 264246 от 25.06.2021 г. по в. гр. д. № 10700/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 157062 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 55213/2019 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Й. А. срещу А. Д. В. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на незаконно изградените бетонова основа за ограда с размери: дължина 15 м. и широчина 0.4 м. и дълбочина 0.7 м., намираща се в западната част на имот - ПИ № .........с площ от 1211 кв. м. по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г., при съседи на имота - имоти с идентификатори: № .........., ............, ..........., ..........., както и да освободи имота от строителни отпадъци - бетонов и строителен шрот. Въззивния съд е приел следното: Ищецът И. Й. А. е наследник /син/ на Й. А. Р., починал на 18.05.1983 г. Другата наследница Е. Й. А. /дъщеря/ е починала на 26.01.2011 г. и е оставила за наследник дъщеря си – Д. И. Т. (Х.). С влязло в сила на 05.10.2015 г. решение № I-50-96 от 09.06.2014 г. по гр. д. № 21935/2012 г. на СРС, I ГО, 50-ти състав, е отхвърлен предявен от ищеца И. Й. А. срещу ответника А. Д. В. иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от него метална ограда, стоманобетонов цокъл, гараж и барака в имот с площ 213.00 кв. м., представляващ западна реална част от имот с идентификатор ........, с площ 1211.00 кв. м., представляващ имот пл. № ........., парцел ........., кв. .....по предходен план на [населено място]. В същото решение е прието, че с договор за покупко-продажба с нотариален акт № ...../11.12.1992 г. Е. Й. А. е прехвърлила на дъщеря си Д. И. Т. собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 1150 кв. м., съставляващо имот с пл. № .........от кв. № ......на[жк]– Б., при съседи: Я. Д., наследници на В. П., наследници на С. К., наследници на Т. С. и наследници на К. В.. Това обстоятелство е отразено и в Приложение № 2 – проект за подялба на имот № .........., изготвено по гр. д. № 163/1993 по описа на СРС, ГО, 48-ми състав. Прието е, че по гр. д. № 163/1993 г. на СРС, ГО, 49 състав, е извършена делба между ищеца И. Й. А. и Е. Й. А., като след тегленето на жребий Е. Й. А. е получила в дял и изключителна собственост площ от 400 кв. м., с нов № ........., находящ се между точки 1-2-3-4-1 и съставляващ дял II на приложената скица на вещото лице – приложение № 2, при граници на тази част: имот № ..........., .......и новообразувания имот по дял II, на стойност към 26.10.2006 г. в размер на 16000 лева. Ищецът по настоящото производство е получил в дял и изключителна собственост площ от 750 кв. м., запазваща стария номер ........, находяща се между точки 3-4-5-6-3 и съставляваща дял I на приложената скица на вещото лице – приложение № 2, при граници на тази част: имот № ........, .........., .........и .........., и новообразувания имот по дял I, на стойност към 26.10.2006 г. в размер на 30 000 лева. След отмяна по реда на инстанционния контрол на определението за прекратяване на делото, с определение от 30.07.2009 г., постановено по гр. д. № 163/1993 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е извършено уравняване на дяловете между страните, като И. А. е бил осъден да заплати на Е. А. сумата от 18 500 лева за уравняване на дела ѝ. Прието е, че със спогодба от 16.10.1998 г., сключена между Д. И. Т., в качеството ѝ на собственик на имот с пл. № .......по нотариален акт № ..../1992 г. и действаща чрез пълномощника си Е. Й. А., и ответника А. Д. В., в качеството му на собственик на пл. № .........и пл. № ......., лицата са се споразумели взаимно да се дадат един на друг части от посочените имоти. Предвид уговорките им Д. И. Т. е прехвърлила на ответника от имота си с пл. № .......площ от 30 кв. м. и площ от 50 кв. м. за присъединяване към имота на ответника с пл. № ......... Ответникът А. Д. В. е дал на Д. И. Т. от имота си с пл. № ........площ от общо 112 кв. м. за присъединяване по дължината на границата с имота с пл. № .......... Прието е, че от показанията на свидетеля Г. А. Г. също се установява, че в хода на развилото се делбено производство част от имота, предмет на делбата, и по-точно – част от падналия се впоследствие на ищеца дял, е бил прехвърлен чрез спогодба на ответника, като 74 кв. м. от западната част на неговия дял са били присъединени към имота на ответника, за което има влязла в сила регулация. Обсъдени са и писмените доказателства: Според удостоверение № АГ-01-160/06.06.1989 г. на ОбНС Б. имот пл. № ........, кв. № ........по плана на[жк]е записан на името на Й. А. Р. – наследодател на ищеца. Според удостоверение с изх. № 94-00-3089/08.10.2013 г. на Г. София имот пл. № ......по графични данни е с площ 1194 кв. м., като в този имот попадат 74 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ..........и 1104 кв. м. от ПИ с идентификатор ............ С протокол от 27.11.2015 г. е извършено трасиране, означаване и координиране на проектен имот ...... ...........по КК на [населено място], обхващащ части от площта на ПИ № ............. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй както в рамките на производството по гр. д. № 21935/2012 г. на СРС, I ГО, 50-ти състав, е търсена защита чрез осъждане на ответника да премахне изградените от него метална ограда, стоманобетонов цокъл, гараж и барака в имот с площ 213.00 кв. м., представляващ западна реална част от имот с идентификатор .........и не е налице идентичност на двете дела. Не е споделен изводът на първоинстанционния съд, че процедурата по делбата по гр. д. № 163/1993 по описа на СРС, ГО, 48-ми състав, е незавършена, тъй като не е доказаното заплащане на уравняването на дела на Е. Й. А.. Прието е, че съгласно т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, само досежно възлагателните решения по чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, законът обуславя пораждането на вещноправния им ефект с изтичане на срок и плащане на парично уравнение. В настоящия случай няма данни съдебната делба да е била осъществена по този ред, за да се приеме, че незаплащането на уравняването на дела на един от съделителите е с основополагащо значение за пораждането на вещноправния ѝ ефект. За да отхвърли иска по чл.109 ЗС съдът е приел, че ищецът не е доказал да е собственик на имота, в който се намират незаконно изградените бетонова основа за ограда и строителните отпадъци - ПИ № .......... Ищецът извежда правото си на собственост, позовавайки се на протоколно определение от съдебно заседание на 15.12.2008 г., в което с оглед тегления жребий е бил поделен имот с пл. № ......... В дял на ищеца е бил възложен поземлен имот с пл. № .........(запазващ стария номер на имота) с площ от 750 кв. м. По делото не са налице данни за довършена процедурата по чл.201, ал.3 ЗУТ за реална подялба на поземления имот на два отделни имота с пл. № ........и № ........... Без тази процедура делбата няма правни последици. Правото на собственост е абсолютно вещно право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали да се въздържат от каквито и да е действия върху вещта и то винаги се свързва с конкретна вещ. Съдът може да обособява нови вещи само в делбено производство, при спазване на изискванията на чл. 201 - 204 от ЗУТ, чл. 7, ал. 3 и 4 от ЗСПЗЗ и чл. 54, ал. 3 от ЗКИР. При делба на урегулирани поземлени имоти, както и на неурегулирани имоти в урбанизирани територии, установяването на реалната поделяемост се извършва по реда на чл.201 ЗУТ. От данните по делото не се установява дали към момента на приключване на делбеното производство поземленият имот, предмет на делбата, се е намирал в урбанизирана територия с общ устройствен план на населеното място. На следващо място статутът на имот пл. № ..........е променен. Към настоящия момент поземлен имот с пл. № .........не съществува във вида му, обективиран в приложение № 2 – проект за подялба на имот № ..........., респ. не е налице идентичност в границите и площта на поземлен имот с пл. № .........и ПИ № ............. От удостоверение изх. № 94-00-3089/08.10.2013 г. на Г. София е установено, че по графични данни поземлен имот с пл. № .......съгласно кадастрален план от 1976 г. е с площ 1194 кв. м., като в този имот попада част от поземлен имот с идентификатор .........., а именно – 74 кв. м., и част от поземлен имот с идентификатор ........., а именно – 1104 кв. м. Преди началото и по време на делбения процес имотът, предмет на делбеното производство, е бил предмет и на други сделки – прехвърляне на правото на собственост с нотариален акт № .../1992 г. и спогодба от 16.10.1998 г. По делото няма данни ищецът да е оспорил действителността на сделките или да е предявил претенции досежно границите (по смисъла на чл. 109а от ЗС или чл. 53, ал. 2 от ЗКИР ), за да претендира че е собственик на поземления имот във вида му, обективиран в приложението. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. А.. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е разбрал правната страна на спора, с който е сезиран. Искът не е за установяване на правото на собственост на ищеца върху западната част на имот № ........../стар № ........../. Погрешно били поставени въпроси към вещото лице по предходното дело, приключило с влязло в сила решение. По това дело не била изследвана идентичността на имоти ..........и .......... Вещото лице посочило, че двата имота не са идентични. При манипулирана промяна на новите кадастрални граници в имот ............, собственост на ответника, била включена площ от 74 кв. м. от имот ........, собственост на ищеца и точно там имало незаконно строителство. Съдът не изяснил собствеността на ответника и не му поискал документи за спорните 74 кв. м. Съдът приел наличие на идентичност на имотите, без вещите лица да са установили такава идентичност. Не били разграничени стари и нови кадастрални номера. Реалната големина на имота на ищеца е 1211 кв. м., а не 1150 кв. м., следователно заграбената и застроена от ответника площ е разликата на двете квадратури. С разпореждане № 280707 от 04.08.2021 г. на Софийски градски съд на ищеца е указано да представи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, подписано от жалбоподателя и от процесуален представител с право да го представлява пред ВКС. В изпълнение на това указание служебният защитник на жалбоподателя е подал молба вх. № 265508/01.02.2022 г., в която се повтарят основните оплаквания в касационната жалба и се сочи, че жалбоподателят не желае да се добави нищо друго към нея. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск по чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол. За да бъде допусната една касационна жалба за разглеждане по същество /извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК/, тя трябва да отговаря на две условия – да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и да е обосновано поне едно от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай жалбоподателят не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. К. съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това, в каквато насока са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,