Определение № 719 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 397/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Х. срещу въззивно решение от 10.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 1560 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о. с което е отменено решение от 18.03.2011 г. по гр.д. № 1593 /2010 г. на Бургаския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.128,ал.1 СК е определен режим на лични отношения между М. И. Л. и Е. Г. Л. и малолетния им внук Е. И. Л., [дата на раждане]: до навършване на тригодишна възраст - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08 часа на съботния ден до 18 часа на неделния с преспиване, а след навършване на тригодишна възраст (на 11.05.2012 г.) - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08 часа на съботния ден до 18 часа на неделния с преспиване и 7 дни през зимата и 7 дни през лятото, когато майката и бащата не ползват платен годишен отпуск, като за горните свиждания майката Я. Х. ще води детето и след приключването им ще го взема от дома на бабата и дядото в [населено място], на посочен адрес. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещните страни М. И. Л. и Е. Г. Л. твърдят, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че бабата и дядото нямат лоши възпитателски качества, укорими морални прояви, неподходящо социално обкръжение, че не може да се приеме, че личните отношения ще навредят на детето; съдът като е съобразил изменените обстоятелства - майката се е преместила от Б. в София с детето, където живеят баща му, дядо му и баба му и е изразила предпочитание тя да го води при баба му и дядо му, е приел, че отношенията с бабата и дядото ще бъдат улеснени, няма да се налага да пътуват; от социалните доклади съдът е приел за установено, че бабата и дядото и детето с привързани един към друг; съдът, като е съобразил одобрена от съд спогодба между родителите на детето, с която вече е определен режим на лични отношения с бащата, който е разширен, и като е съобразил, че бащата и бабата и дядото – негови родители живеят на един и същи постоянен адрес (този на бабата и дядото), е приел едно от становищата на майката (л.46), че бабата и дядото могат да виждат детето по време на разширения режим на лични отношения с баща му, който живее на един адрес с тях, приел е, че не е в интерес на детето да се вижда с баба и дядо в останалите две съботи и недели и такъв режим ще лиши майка му от възможност да го вижда през всичките дни от месеца в междуседмичната почивка и през празниците и че няма морална или законова пречка бабата и дядото да осъществяват личните си отношения с детето в дните, когато то посещава баща си (в техния дом), за да осъществява бащата свижданията си с него. Съдът е приел и че определянето на друг личен режим ще доведе до неоправдано ограничаване на правата на майката. Постановеното майката да води и да взема детето съответства на искането и да запази адреса си в София в тайна. Жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280,ал.1 ГПК Материалноправен: Следва ли съдът да съобрази интересите на детето и може ли да определи различни мерки от поисканите, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 412 /07.07.2009 г. по гр.д. № 1948 /2008 г., ІІ г.о. Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд е разрешен от него в съответствие, а не в противоречие с приетото в посоченото решение и в съответствие с приетото с ППВС 1 /12.11.1974 г.. Процесуалноправен: В производството по разгледания иск, както в това по исковете по чл.70,ал.2 СК (отм.), бащата не е ли задължителен другар на майката и не следва ли да бъде конституиран като ответник, за който твърди, че е постановен в противоречие с практиката. Въпросът е обуславящ, но разрешението му от въззивния съд е в съответствие с установената практика, че необходимо другарство (и другарство) има в исковия процес, а не в спорната съдебна администрация, каквото е разгледаното производство. Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът