Определение № 220 от 22.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1543/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Б. П. от С. против определение № 246/23.01.2013 г. по ч.гр.д. № 103/2013 г. на Софийски АС, с което се обезсилва определение от 6.11.2012 г. по гр.д. № 4783/2010 г. на СГС по реда на чл.248 ГПК и се прекратява производството пред въззивния съд. Ответното по частната касационна жалба А. Б. АД-С. е подало отговор, че същата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди се твърди, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Приложното поле се определя не от акта, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос изведен от него. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Твърдяното противоречие не е налице. Съдилищата са приели, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима, тъй като няма представен списък на разноските. Константната практика на ВКС е, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. По изложените съображения, частната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.