Определение № 3335 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 515/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 1560 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 2176/2022 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1409 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 3063/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Столична община иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата от 7000 лв. до предявения размер от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие причинени му на 14.03.2021 г. телесни увреждания, настъпили при падане поради неравности /счупени и изкривени плочки/ на тротоар в [населено място], на [улица], ведно със законната лихва, считано от 14.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото е установено, че на 14.03.2021 г., около 11.00 ч., ищецът в първоинстанционното производство, придвижвайки се пеша по тротоара на [улица], в посока от пл. „Възраждане“ към пл. „Св. Неделя“, се спънал в две изпъкнали неравни плочки на десния тротоар и паднал, при което претърпял телесно увреждане – фрактура в областта на лявата ръка – счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост. След посещение в спешен кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Пирогов“ му е поставена гипсова шина. Това травматично увреждане е предизвикало трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, като към настоящия момент фрактурата е напълно консолидирана и движенията на лявата длан при сгъване и разгъване, и странично са в пълен обем. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата 7000 лв., като е отчел характера и степента на увреждането, продължителността на гипсовата имобилизация за срок от 30 дни, продължителността и силата на търпените от ищеца болки и страдания през първите дни, постепенно затихващи до края на възстановителния период, и настъпилото пълно консолидиране на фрактурата, както и пълно възстановяване на обема на движенията на лявата ръка. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като поставеният от касатора въпрос относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не е разрешен в противоречие с посочената от него задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Съгласно т. 11 от това постановление при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които ги обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Практиката на ВКС е константна в смисъл, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната и размерът на определените от съда обезщетения следва да бъде съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. В този смисъл са решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г., II т. о.; решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о.; решение № 158 от 11.11.2016 г. по т. д. № 2369/2015 г. II т. о.; решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г., II т. о., и др. В съответствие с горепосочената практика, вкл. указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е очертал релевантните за спора факти в пълния им обем и въз основа на тях е определил справедлив размер на обезщетението. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, са от значение при определяне на този размер, е обсъдено и съобразено от съда. Разрешаването на обуславящия изхода на спора правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на поставените въпроси липсват. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,