Определение № 94 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 37231 от 07.12.2012 год. на Т. П. С. от [населено място] срещу въззивното решение № 2159 от 15.11.2012 год. по в.гр.дело № 1544/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 182 от 19.01.2012 год. /поправено с решение № 1954 от 03.05.2012 год./ по гр.дело № 3926/2008 год. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск за собственост и е прекратено поради липса на правен интерес производството по делото по същия иск за приемане за установено, че И. С. К., Л. Х. К., М. С. И., П. М. П. и Й. Х. Д.-П. не са собственици на поземлен имот № 3048, с идентификатор 10135.2552.2541 по КК на [населено място], м.”Средна К.”/кв.”Изгрев”/, с площ по скица 1007 кв.м., а съгласно оцифряване, отчитащо координатите на графичните точки на имота – 895 кв.м. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения с искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 66 от 24.04.2012 год. по гр.дело № 795/2011 год. на ІІ г.о., решение № 504 от 12.07.2011 год. по гр.дело № 603/2010 год. на ІІ г.о., решение № 90 от 05.05.2012 год. по гр.дело № 846/2010 год. на ІІ г.о. и решение № 352 от 14.10.2011 год. на І г.о.; б/ в какво се състои доказването на правния интерес от водене на отрицателен установителен иск – дали ищецът следва да установи наличието на правото си на собственост, като представи доказателства за това или при условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост като предпоставка за допустимост на предявения иск; в/при положение, че при отрицателния установителен иск предмет на доказване е отричаното право на собственост на ответника, по отношение на което със съдебното решение се формира сила на пресъдено нещо, длъжен ли е ищецът да доказва при условията на пълно и главно доказване своето право на собственост, за което се легитимира като собственик? Ответниците по касация И. С. К., Л. Х. К., М. С. И., П. М. П. и Й. Х. П. са на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. С определение № 123 от 18.04.2013 год. настоящото производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение от О. на ВКС по тълк.дело № 8/2012 год. по въпроса: при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. С тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк.дело № 8/2012 год. Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС се произнесе по въпроса: при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. Поради това, настоящото производство следва да бъде възобновено. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С доклада си в съдебното заседание на 22.04.2009 год. по гр.дело № 3926/2008 год. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил, че ищцовата страна следва да докаже правния си интерес от отрицателния установителен иск, като установи наличието на идентичност между процесния имот, описан в постановлението на ЧСИ с рег.№ 807 от 18.04.2008 год., с имота, описан в нотариален акт № 133/19.08.1983 год.; с имота, описан в нотариален акт № 70, т.ІІІ, рег.№ 4590, нот.дело № 461/03.04.2008 год.; с имота, описан в нотариален акт № 171/21.04.2008 год. /и двата на нотариус О.Ш./ и с имота, описан в нотариален акт № 61/20.08.2008 год. с нов номер 3981, идентичен с процесния имот. С решението си Варненският районен съд е приел въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи наличие на идентичност на процесния имот с имота по постановлението на ЧСИ от 07.04.2008 год./влязло в сила на 18.04.2008 год./ и с имота по НА № 133/19.08.1983 год. и частична идентичност с имота по НА № 70/2008 год. и с имота по НА № 171/21.04.2008 год. От постановление за възлагане от 07.04.2008 год. е видно, че на ищеца/сега касатор/ е било възложено дворно място с площ 500 кв.м., а по скица 740 кв.м., представляващо неотчуждена част от имот пл.№ 3048/стар пл.№ 3351 в 24-ти подрайон/ по плана на [населено място]. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че процедурата по отчуждаване на 500 кв.м. от имот № 3048/стар имот № 3351/, започнала със заповед № 214/31.01.1975 год., не е финализирана поради неплащане на съответното обезщетение на наследниците на Д. В.. Въз основа на това, съдът е приел, че първите двама ответници владеят имота на ищеца на правно основание, годно да ги направи собственици и са го придобили по давност, а останалите ответници-чрез покупко-продажба от собственик. В. съд е обезсилил първоинстанционното решение, като е приел, че за ищеца/сега касатор/ не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото в хода на производството от него били наведени твърдения, които противоречат на посоченото в исковата молба валидно правно основание за придобиване на собствеността – влязлото в сила на 18.04.2008 год. постановление на ЧСИ за възлагане на имота. Според въззивния съд, твърдението на ищеца/касатор/, че е завел административно дело за отмяна на отказа на кмета на [община] да отмени отчуждаването, извършено със заповед № 214/31.01.1975 год., съставлява признание на неизгоден за ищеца факт, а именно, че съществува възможност защитаваното от него вещно право да е в патримониума на трето за процеса лице, и то такова, което изключва придобиването на имота на соченото с исковата молба първоначално основание. Посочено е, че евентуалното отхвърляне на жалбата срещу отказа на кмета за отмяна на отчуждаването би изключило и от патримониума на ищеца претендираното от него вещно право, респ. би направило недопустима предприетата искова защита поради липса на правен интерес. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: В. решение противоречи на т.1 от тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк.дело № 8/2012 год. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, с която е направено разграничение между доказване на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост – от една страна, и от друга страна – предмета на доказване по същия иск. Посочено е, че в производството по отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Според тълкувателния акт, наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случая, въззивният съд е приел, че правен интерес за ищеца би бил налице само ако бъде отменено отчуждаването на процесния имот. Доколко е правилен този извод, отговор ще даде решението по чл.290 ГПК. Последиците от евентуалната отмяна на отчуждаването, включително и относно валидността на разпоредителните сделки с имота, извършени от наследниците на Д. В., са относими към твърдяното от ищеца/касатор/право на собственост. Както се посочи, обаче това право не е предмет на доказване в производството по предявения отрицателен установителен иск. В обобщение, въззивният съд е допуснал смесване на въпроса за доказване на правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с предмета на доказване при същия иск, което е в противоречие с т.1 от тълк.решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк.дело № 8/2012 год. на О. на ВКС и съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.