Определение № 572 от 01.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2246/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пътстрой” ООД, [населено място] срещу решение № 260006 от 09.08.2022 г. по т. д. № 150/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 339 от 10.11.2017 г. по т. д. № 310/2016 г., е уважена подадената от „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./ молба по чл. 625 ТЗ, като е обявена неплатежоспособността на дружеството-касатор с начална дата 31.12.2015 г.; открито е производство по несъстоятелност на същото; наложен е общ запор и възбрана върху имуществото му и делото е върнато на първоинстанционния съд за назначаване на временен синдик и свикване на първо събрание на кредиторите. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неоснователно е приел за изпълнени предпоставките по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, а не хипотезата на чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата. Счита, че изводът за неплатежоспособност е направен с оглед липсата на плащане на задълженията към конкретен кредитор – „КТБ“ АД /н./, а не с оглед цялото икономическо състояние на длъжника, както и че при определяне коефициента на обща ликвидност редица вземания на „Пътстрой“ АД неправилно са изключени от краткотрайните активи, в т. ч. и сумата 7 685 000 лв. по издадените през 2019 г. фактури, за които неоснователно е преценено, че не отразяват действително извършени дейности. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а също и в това, че не е изложил конкретни съображения защо кредитира именно допълнителното заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза. Касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта с твърдението, че решаващите правни изводи в него са в разрез с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, както и че въззивният съд е приложил материалния закон в обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост на фактическите констатации и грубо нарушение на правилата на формалната логика, опита и научното познание. Ответникът по касация – „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 03.09.2022 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е приел за безспорно установено по делото, че: „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, конституирана като присъединен кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, има към „Пътстрой” ООД, [населено място] изискуеми вземания по три търговски сделки – договор за кредит от 10.12.2011 г. с краен падеж 10.06.2015 г., договор за кредит от 28.08.2012 г. с краен падеж 10.01.2015 г. и договор за кредит от 28.01.2008 г., по който „Пътстрой“ ООД е встъпил като солидарен длъжник на кредитополучателя „Виастрой“ АД, като общият размер на вземанията по тези договори към 31.12.2021 г., според заключението на вещото лице Г. А., възлиза на сумата 3 516 153.56 лв. Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция, че вземанията по първите два договора за кредит са били погасени чрез извършените от страна на длъжника „Пътстрой“ ООД две прихващания от 30.04.2017 г. и от м. май 2017 г., тъй като не са били налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД – в изявленията за прихващане изобщо не е посочено с кое вземане на дружеството-длъжник се извършва прихващането, т. е. вземането не е индивидуализирано по основание, размер и условия за настъпване на неговата изискуемост. Съдът е съобразил обстоятелството, че „Пътстрой“ ООД е предявил свои вземания (за имуществени вреди) в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, но доколкото същите не са били приети, е направил извод, че към 2017 г. ответното дружество не е имало ликвидни и изискуеми вземания, които да послужат като правно основание за погасяване на задълженията му към банката. С оглед преценката, че възраженията за прихващане не са довели до погасяване на вземанията на банката по договорите за кредит, въззивният съд е счел, че същите следва да бъдат взети предвид при изчисляване на коефициентите на ликвидност, задлъжнялост и автономност на ответното дружество. Във връзка с изясняване на икономическото му състояние решаващият състав е допуснал изслушването на нови съдебно-счетоводни експертизи (две тройни и една единична), които са изследвали два периода от дейността на „Пътстрой“ ООД – от 2011 г. до 2016 г. и от 2017 г. до 2021 г. Вещите лица са установили, че и през двата периода дружеството е имало сериозни финансови затруднения, като през всичките години коефициентите му за ликвидност са били под препоръчителните стойности. Въз основа на експертните заключения въззивният съд е направил извод, че „Пътстрой“ ООД е в състояние на неплатежоспособност, което е настъпило към 31.12.2015 г. При преценката на икономическото състояние на дружеството решаващият състав е съобразил обстоятелството, че значителна част от вземанията му са несъбираеми, тъй като са станали изискуеми още през 2010 г. и 2012 г. Изложил е подробни съображения и за това, че издадените през 2019 г. 11 броя фактури за извършени СМР в чужбина не установяват реално извършени дейности, тъй като не са налични съответните разходно-оправдателни документи за заплащането на труд, командировки и др., поради което отразените в тях приходи в значителен размер от 7 685 000 лева не следва да участват във формирането на финансовия резултат за 2019 г. Въззивният съд е счел за неоснователен довода на длъжника, че затрудненията му са временни, като се е мотивирал с продължителния период от 11 години, през който икономическото състояние на дружеството непрекъснато се е влошавало. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да бъде извършена преценка за наличието на това основание, необходимо е касаторът да е посочил конкретния порок на решението, довел до неправилност, която, според него, е „очевидна“, т. е. необходимо е да е посочил кой закон е приложен в противоположен смисъл, кой основен съдопроизводствен принцип е нарушен или кой извод на съда е в явно противоречие с правилата на формалната логика. Както е разяснено в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, което е израз на диспозитивното начало в гражданския процес и се извежда допълнително от задължително изискване за приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност. В случая касаторът не е изпълнил това свое задължение. Заявеното от него основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е бланкетно и неаргументирано. Твърдението, че „решаващите правни изводи са в разрез с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните и че въззивният съд е приложил материалния закон в обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост на фактическите констатации и грубо нарушение на правилата на формалната логика, опита и научното познание“, е абстрактно и не е отнесено към мотивите на обжалваното решение, което прави невъзможна преценката за неправилност на същото, а още по-малко за „очевидна“ неправилност. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК