Определение № 57 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 904/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение от 29.05.2012г. по гр.д.№ 6124/2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 19.02.2010г. по гр.д.№ 13173/2007г., поправено с решение от 08.04.2010г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено, че ответника [фирма] /Б.-И.” АД не е собственик на поземлен имот 1019 с площ 1500 кв.м., съставляващ реална част от УПИ ІV кв. 12 по плана на [населено място] р. „М.” м.бул.”Ц. шосе-7-ми километър” при граници т. 146, 130д. 130г до неозначена осова точка, ос.т. 146, ос. т.17 и УПИ .. от кв. 12 В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът е изследвал правото на собственост на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, че е извършил косвен съдебен контрол на решението за възстановяване правото на собственост на първия праводател на ищеца без то да е оспорено изрично, че в противоречие със ЗПИНМ е направена преценка, че имота е отчужден и е станал държавна собственост, за необоснованост на извода, че имота е включен в капитала на ответното дружество. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите 1. по предявен отрицателен иск и преценката за основателността му трябва ли да се доказва правото на собственост на ищеца и длъжен ли е ответника да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост, за да бъде отхвърлен иска. 2. длъжен ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол на административен акт, от който произтичат правата на страна по делото без този акт да е бил изрично оспорен, или да е направено възражение, че от него не са възникнали права. 3.може ли да се приеме, че има отчуждаване по ЗПИНМ, ако не е доказано заплащане на обезщетението. 4. следва ли категорично да се докаже, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление и към кой момент е следвало да стане това, за да се приеме придобиване на правото на собственост от преобразуваното дружество на основание чл. 17а от ЗППДОП. По тези въпроси с твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По въпроса приложима ли е нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ при последващи преобразувания от едно еднолично търговско дружество с държавно имущество в друго се сочи основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касация не е взел становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С решение от 17.05.1999г. по адм.д.№ 6071/1995г. на Софийски РС е отменено решение № 51 от 22.05.1995г. на ПК и вместо това е възстановено правото на собственост на наследници на К. Г.Х. върху терен с площ 300 кв.м., заети от асфалтиран паркинг и 1200 кв.м. покрити със зелена площ, сграда тип – павилион и антена, представляващи имот 3901 по плана на [населено място] м. Ц. шосе 7-ми километър. Въз основа на съдебното решение е издадено решение № 51 от 13.10.1999г. на ПК. За възстановяване на нива от 1500 кв.м. и на основание заповед № РД-57-082/12.04.2000г. терена е отписан като държавен. Имота е заснет в плана с № 1019, но заповедта за заснемането е обжалвана и отменена поради спор за правото на собственост. Наследниците на К. Х. продават с н.а. № 92,т.ІІ от 02.06.2004г. на Н. М. И. възстановения им имот, описан като имот 1019, а след смъртта на съпруга й нейните синове Ю. Л. З. и Р. Л. З. й продават наследствените си по 1/6 ид.ч. Н. М. И. е собственик на капитала на [фирма] и е внесла като апорт купения от нея имот, видно от Р № 2/17.04.2007г. Ищците са въведени във владение с протокол от 05.12.2006г. въз основа на изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 126ж ГПК /отм/, което в последствие е отменено от СГС. Ответникът счита, че е правоприемник на „Ц.”, създаден с Разпореждане на МС № 13/25.01.1966г. т.7. На основание Р. № 355/14.07.1971г. Д. И.” преминава към Мнистерство намашиностроенето. С Р. № 6 от 21.03.1986г. Д. „И.” е преобразувана в СО „И.” в състава на което е включен Ц.” – София и комбинати „И.”- Д., електроника и техника и т.н. С Р. № 1/09.01.1987г. е прекратено СО „И. и правоприемник на имуществото му са преобразувани комбинати „И. и други стопански организации. С Р. № 30 от 24.02.1989г. пр. № 17 се създава държавна фирма „И.”, като правоприемник на прекратените със същото Р. фирми, между които „Ц.”- София, който е бил към СО „И.”. С Р от 14.11.1991г. по ф.д.№ 25869/1991г. на основание Р. № 19 от 17.09.1991г. е вписано като Е. с държавно имущество [фирма] като правоприемник на ЦИИТТ-София по баланса към 30.09.1991г С Р № 3/12.12.1994г. е вписано преобразуването на Е. в ЕАД с държавно имущество „Б.. –И.” въз основа на заповед № РД-17-263/17.10.1994г., в която е посочено, че капиталът е определен от 28.09.1994г. Сключено е споразумение от 16.10.1997г. на територията на бившия „Н.” за разпределение на имоти по схема и получения от ответното дружество имот съвпада с процесния терен. След продажба на 70% от акциите на дружеството с договор от 22.02.2000г. дружеството е преобразувано в АД. С А. № 3403 са актувани 135 дка в м. „К.” на основание заповед № 20/1969г. за строеж на Завод за изчислителна техника. На гърба на А. е вписано, че на основание решение на СГНС от 01.06.1969г. са отчуждени 204 дка Със заповед № 118 от 31.03.1969г. е отреден терен за Завод за изчислителна техника С оценителен протокол по пар. 85 от ЗПИНМ от 1969г. са оценени 118 дка и 86 дка от ТКЗС. Съставен е и А. № 3407/1987г. на основание заповед № 9/14.11.1986г. за сграда – Технологичен корпус, предоставена за стопанисване и управление на ЦИИТ. В този акт не е вписан терен, или предходен А.. В хода на производството не е определена и необходимо прилежащата земя към тази сграда. След този акт е съставен въз основа на същите докумети акт за частна държавна собственост № 24/25.11.1996г. И в този акт не е аткуван терен. ССЕ не е могла да установи дали терена е бил включен в баланса на Е. с държавно имущество и в Е., тъй като земята е записана в счетоводните книги само стойностно. Въз основа на тези доказателства, възивната инстанция е приела, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим предвид твърденията на ищеца в исковата молба, че е собственик на процесния имот, но по същество е приел, че следва да преценява правата и на двете страни. Прието е, че не е имало основание за реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесния имот е част от терен, отреден за обществено мероприятие – З., че е отчужден щом е извършена процедура по оценяването му, от което е предположил, че е платено и обезщетението. Формирал е извод, че процесния имот като държавен е включен в капитала на ЦИИТТ с Р. № 19/1991г., независимо, че ССЕ е установила, че в баланса е включена земя само стойностно, поради което ответникът като негов правоприемник е станал собственик на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/ на същия терен. Първият въпрос - по предявен отрицателен иск при преценката за основателността му е „трябва ли да се доказва правото на собственост на ищеца и длъжен ли е ответника да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост, за да бъзе отхвърлен иска” е формирана последователна съдебна практика според която при предявяване на отрицателен установителен иск предмет на установяване е правото на собственост на ответника, а твърдяните от ищеца права имат значение за установяване на правния интерес от него / Р № 84/17.02.2012г. по гр.д.№ 315/2011г. І гр.о. Р № 122/18.04.2012г. по гр.д.№ 345/2011г. І гр.о. Р № 504/29.06.2010г. по гр.д.№ 797/2009г. І гр.о., представени от касатора/. Възивният съд е преценявал правото на собственост на ищеца с оглед основателността на иска и това е в противоречие с тези решения, което доказва основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по този въпрос. По въпроса „длъжен ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол на административен акт, от който произтичат правата на страна по делото без този акт да е бил изрично оспорен, или да е направено възражение, че от него не са възникнали права” не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като ответникът в отговора и в цялото производство оспорва правата на ищеца, т.е. той оспорва последиците от административния акт за възстановяване правото на собственост. Отделно от това, този въпрос би имал значение за допустимостта на иска, а не за основателността с оглед отговора на първия въпрос в цитираните решения. По въпроса.”може ли да се приеме, че има отчуждаване по ЗПИНМ, ако не е доказано заплащане на обезщетението”, решението на въззивния съд е в противоречие със съдебната практика, която приема, че отчуждаването на имот по ЗПИНМ от ТКЗС или сродни организации не е от собственик и не доказва обезщетяване на собствениците. Този въпрос обаче е без значение, тъй като това отчуждаване не е пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, ако имота не е зает от обществено мероприятие. Тъй като този въпрос е ирелевантен за спора и не определя крайния извод, по него не следва да се допуска касационен контрол. Въпросът „следва ли категорично да се докаже, че определен имот е предоставен за стопанисване и към кой момент е следвало да стане това, за да се приеме придобиване на правото на собственост от преябразуваното дружество на основание чл. 17а от ЗППДОП” е основен по спора и определя крайния извод. По него с Р № 22/11.02.2011г. по гр.д.№ 13392009г. ІІ гр.о. и Р № 118/22.03.2012г. по гр.д.№ 1370/2010г. І гр.о. е прието, че по категоричен начин следва да се докаже предоставянето за стопанисване и управление, за да се приеме, че е реализиран фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм/ С тези решения е прието, че предоставянето за стопанисване и управление следва да е факт към момента на преобразуването. Изводите на въззивният съд по този въпрос почиват на невъзприемане на заключението на вещото лице и на извода, че имота е държавен и има записване, че такъв е предоставен на ЦИИТ въпреки, че в А. е актувана само сграда и тя е предоставена за стопанисване и управление, а терен от 135 дка е предоставен на Завод за изчислителна техника през 1970г., който сега не съществува, а са проведени организационни и структурни реорганизации. Затова и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По въпроса дали последващите преобразувания след преобразуването на държавната фирма в Е. с държавно имущество в друга форма на търговско дружество имат значение също е относим към спора, с оглед предвидените нормативно установени процедури за оценка на земята и включване в баланса с ПМС № 201/25.10.1993г. и чл. 17а и пар. 34 от ЗППДОП. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение