Определение № 204 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1580/2013 г.

Образувано е по частна жалба на А. С. А. от [населено място] срещу определение № 68 от 22.01.2013 г. по ч.т.д. № 28/2013 г. по описа на ВКС-ТК, І-во отделение. С частната жалба е въведено оплакване за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Ответникът по частната жалба [фирма] не е възразил по реда на чл.276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на настоящият жалбоподател А. С. А. против определение № 532 от 26.10.2012 г. по ч.т.д.№ 587/2012 г. на Варненския апелативен съд. С последното въззивният съд потвърдил определение № 3232 от 27.06.2012 г. по т.д.№ 384/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на делото поради неподведомственост и за отнасянето му пред АС при Б. за произнасяне по спора, предмет на делото. В съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е прието, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението, с което е приет за разглеждане гражданския спор не подлежи на касационен контрол. Застъпено е становището, че в категорията на определенията по чл.274, ал., т.1 и т.2 ГПК се обхващат само тези, с които съдът се десезира от спора, в който смисъл е приетото в т.6 на ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК разрешение по чл.10 ГПК (отм.), аналогичен на чл.15 ГПК, приложим в разглеждания случай. Обжалваното определение е правилно. Въззивното определение на Варненския апелативен съд не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението произтича от закона – чл.15 ал.2 ГПК вр.чл.274 ал.1 т.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на него не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства, към която категория определения постановеният от апелативния съд въззивен акт би попаднал само в хипотезата на приет за основателен отвод за неподведомственост на спора и прекратено производството по него. Конкретният случай не е такъв, с обжалваният съдебен акт спорът е приет за подведомствен на гражданския съд, поради което с постановяването му предвиденият двуинстанционен контрол е изчерпан. Водим от горното настоящият състав на второ отделение на Търговска колегия на ВКС