Определение № 434 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1357/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пазари Възраждане“ЕАД срещу решение №63/29.01.24г. по т.д.№698/23г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №807/22.06.2023г. по т.д.№2585/21г. по описа на Софийски градски съд, дружеството е осъдено да заплати на „Софийска вода“АД сумата 153 776,44 лв., представляваща стойност на потребените ВиК услуги за периода 26.02.2020г.-28.09.2021г., както и сумата 15 305,57 лв. обезщетение за забавата в размер на законната лихва, начислена за периода от 06.07.2020г. до 31.10.2021г., ведно с разноските по делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на направените от въззивната инстанция решаващи изводи,че дружеството попада в категорията лица, определени от §1 ал.1 т.2 от ДР на ЗРВКУ и от чл.3 ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи като потребители на В и К услуги. Като неправилно касаторът счита и позоваването на съда на чл.2 ал.3 на Общите условия на оператора, която клауза, според него, от една страна противоречи на нормативните разпоредби, доколкото придава качеството на потребител на наемателите на недвижими имоти, при дадено съгласие от собственика за ползването от него на ВиК услугите при ползването на имота, а от друга – няма нито твърдения, нито данни ответникът да е ползвал под наем имота, собственост на Столична община /Обществена тоалетна ,находяща се в Предгаров площад Ротонда в [населено място]/. Счита,че дори да се приеме,че имотът е бил предоставен на дружеството от Столична община за управление и стопанисване, правното му положение не може да бъде приравнено на такова по наемно правоотношение.Поради това намира за недоказано от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че „Пазари Възраждане“ЕАД е потребител на доставяните от „Софийска вода“АД услуги, за които са издадени процесните фактури. Наред с изложеното по съществото на спора, касаторът навежда оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с непроизнасянето му по наведеното от дружеството възражение,че общият водомер на водопроводното отклонение,чрез което процесният имот се захранва с вода, не е преминал през метрологична проверка, поради което не може да се приеме,че измерва точно преминаващите през него количества вода. Излага твърдения за недоказаност на предявения главен иск и по размер, доколкото липсват изчисления, касаещи индивидуалния дял на дружеството от общото потребление. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при осъществяването на решаващата си дейност въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №113/01.11.2021г. по г.д.№2895/20г. на ІV г.о. на ВКС по „процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните“. Наред с това твърди,че съдът се е отклонил и от възприетото в решение №152/06.11.2019г. по гр.д.№4379/18г. на ІІІ г.о. на ВКС разрешение на въпроса „за лицата, които притежават качеството на „потребител“ на услугите на ВиК“. Позовава се също на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, считайки постановеното въззивно решение в обжалваната му част за очевидно неправилно, като твърди,че изводите на състава, формирали крайната му воля, са необосновани и в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Ответникът по касационната жалба „Софийска вода“АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допусната до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло.Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорен между страните фактът,че ищецът „Софийска вода“ АД е доставчик на ВиК услуги, които предоставя на основание Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. на КЕВР, които са общоизвестни и са действащи в процесния период 26.02.2020 г. – 28.09.2021 г. Приел е за установено,че за предоставените ВиК услуги на клиентски № [ЕГН] с титуляр на партидата „Пазари Възраждане“ ЕАД ищецът е издал 20 броя фактури на обща стойност 153 776,44 лв. за отчетен период 26.02.2020 г.- 28.09.2021г. Кредитирайки като пълно и компетентно заключението на комплексната техническа и счетоводна експертиза, при съобразяване липсата на оспорване от страните, съдът е приел за установено от него, че процесният имот, представляващ обществена тоалетна, която е част от търговския комплекс в Ротондата, е водоснабден, като в района има изградена ВиК инфраструктура и в него се ползват трите вида ВиК услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и съответно нейното пречистване; монтирани са два индивидуални водомера за студена вода, пломбирани по дадени предписания през м. 02 и м. 03.2020 г., като всички търговски обекти в Ротонда /включително тези на други лица/ се захранват с вода от едно сградно водопроводно отклонение с общ клиентски № [ЕГН], на което е монтиран общ приходен водомер; че общият водомер е бил заменен с нов на 24.01.2020 г., поради изтекла метрологична годност, като както той,така и индивидуалните водомери през изследвания период са били метрологично годни - за срок, съответно до 2025 г. и до 2028 г.; че изразходваното в процесния имот количество вода за този период е било измервано и отчитано всеки месец от проверител на оператора; че отчетените от общия водомер количества за периода на потребление правилно са разпределени по индивидуалната партида на ответника с клиентски № [ЕГН] на база „общ коефициент за разпределение“ и консумацията по двата водомера в обект „Обществена тоалетна“; че при констатирана разлика от 20% между измерванията на стойностите на общия водомер и индивидуалните водомери е установено наличие на теч след приходния общ водомер, като след направен ремонт е реализиран спад в количеството потребена вода; че в счетоводството на ответника „Пазари Възраждане“ЕАД се водят задължения на дружеството към „Софийска вода“АД за доставени ВиК услуги по кл.№ [ЕГН] в общ размер 192 197, 56 лв., от които 38 209,08 лв. касаят предходен отчетен период, поради което размерът на задължението за исковия период възлиза на разликата от 153 776,44 лв.; по процесните фактури ответникът не е ползвал данъчен кредит. Съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел И. – служител на ответника, от които е приел за установено, че дружеството е стопанисвало обектите в Предгаров площад Ротонда, включително обществената тоалетна; в определен момент било констатирано голямо потребление на вода по получаваните от „Софийска вода“АД фактури; вследствие на подаден от дружеството сигнал било извършено обследване на района, включително със съдействието на специализирана фирма, при което бил констатиран теч след общия водомер, който бил отстранен към средата на м.октомври 2020г. Съдът е констатирал,че собственикът на имота Столична община е взел през 2015г. чрез органа си Столичен общински съвет решение за увеличаване на капитала на „Пазари Възраждане“ ЕАД, чрез апортиране в него на недвижимия имот – подлез „Ротонда – предгаров площад“, но видно от отразените вписвания в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Пазари Възраждане“ ЕАД липсва последващо вписана такава апортна вноска. Като безспорен между страните е отчел факта по разкриване на партидата на обекта – „Обществена тоалетна“, находящ се на административен адрес – [населено място] [улица] Ротонда на ЖП гара София на името на ответника, въз основа на поставена резолюция от Кмета на Столична община върху Доклад с вх. № СОА19-ВК66-8321/15.10.2019 г., а за установено с представеното по делото подадено от „Пазари Възраждане“ЕАД заявление – че, в качеството му на упълномощен представител на потребителите на ВиК услуги след водопроводното отклонение към имот „Предгаров площад Ротонда – Централна гара“, е поискал откриването на индивидуални партиди с общ водомер с клиентски номер [ЕГН] /с оглед това, че имот „Предгаров площад Ротонда – Централна гара“ е „обособен район“, който е свързан към водоснабдителната мрежа посредством водопроводно отклонение, което захранва с вода всички обекти, намиращи се в този обособен район/. Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е направил правните си изводи, като е развил съображения,че правоотношението между страните във връзка с предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е особен вид договорно правоотношение, чието възникване и валидност са уредени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, в Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи и в Общите условия на ВиК оператора.Във връзка със спорния между страните въпрос дали ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и дали спрямо него е относимо изискването на чл.8 ал.5 от наредбата за наличие на сключен писмен договор, съдът е съобразил дадената в разпоредбата на §1 ал.1 т.2 б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, според която такива са юридическите или физически лица –собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и определението на понятието, съдържащо се в Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи и в Общите условия за предоставяне на ВиКуслуги от оператора „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР, които са публично известни и общодостъпни. Посочил е, че изискването за писмен договор намира приложение само в случаите когато се касае за присъединяване на „нов потребител“ или когато се договарят условия, различни от общите условия, но ответникът няма такова качество, предвид неосъществяването на нито една от изброените в § 1 т.2 ДР на Наредба №4/2004г. хипотези, поради което е приел,че правоотношението между страните е възникнало при условията на чл.8 ал.1 от наредбата- при публично известни общи условия, без да е необходимо сключването на изричен писмен договор. Съдът се е позовал на клаузата на чл.2 ал.3 на Общите условия, според която потребител може да бъде и наемател на имот за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице /наемател/ да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Като кореспондиращ с текста й съдът е намерил факта,че собственикът на имота – Столична община е заявил изрично пред ВиК оператора съгласието си потребител на ВиК услуги в процесния имот да е „Пазари Възраждане“ ЕАД – лицето, което ползва общинската собственост, предоставена му за управление и стопанисване, от което е заключил,че последният има качеството потребител по смисъла на чл.2 ал.3 от Общите условия. Изложил е съображения,че правните последици на ползването на имота, по силата на безвъзмездното предоставяне на общинската собственост са приравнени на ползването по наемно правоотношение и предвид изричното съгласие на собственика партидата за ползваните ВиК услуги да се открие на „Пазари Възраждане“ ЕАД и предприетите последващи действия в този смисъл, е направил извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът е получил ВиК услуги и дължи заплащането им. Намерил е за доказана главната претенция на ищеца в размера, установен с издадените 20 броя фактури и заключенията на вещите лица, в което те изрично са посочили, че сумите по тези фактури са определени съобразно реално потребените, отчетени с метрологично годни през процесния период водомери /със срок на годност до 2025г. и 2028г./ и начислени количества, фактурирани по утвърдените от КЕВР цени. За неоснователно съдът е намерил възражението на ответника,че сумите не се дължат, с оглед установения теч, като, с оглед обстоятелството,че течът се намира след общия водомер, е приложил правилото на чл.11 ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. и като е взел предвид установеното със заключението,че задължението е правилно разпределено с оглед правилата за разпределение на общото потребление - с начисляване на индивидуален дял за имота от общото потребление, отчетено за процесния период по общия водомер. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е въпросите да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В писменото си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на противоречие на решението на въззивната инстанция с практика на ВКС, обективирана в конкретни решения по чл.290 ГПК, с което обосновава допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но не формулира конкретни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в отклонение от тази практика и които въпроси да е разрешил по обуславящ крайния изход на спора начин. Тъй като настоящият състав няма задължение да извежда такъв въпрос от наведените в изложението оплаквания и твърдения, а подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в процеса, с оглед задължителните указания в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,следва да се приеме, че не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационния контрол в допълнение с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че при постановяване на решението си съставът на Софийски апелативен съд се е отклонил от цитираната в изложението практика на ВКС. Възражението на „Пазари Възраждане“ЕАД, поддържано в рамките на производството пред двете инстанции,че ищецът не е доказал метрологичната изправност на общия водомер, доколкото представеният от него протокол от 2021г. за извършена метрологична проверка касае водомер с друг фабричен номер действително не е било обсъдено от въззивния съд, но по въпроса за изправността на водомера съдът се е произнесъл изрично, като, без да обсъжда и се позовава на посочения протокол, е приел, кредитирайки неоспореното от страните заключение на вещите лица, че водомерът, който е бил монтиран и пломбиран през 2020г. след проведен метрологичен тест /както е посочено изрично в приемо-предавателния протокол от 24.01.2020г./ е със срок на годност до 2025г., което включва и процесния период. Сам ответникът, нито в отговора си на исковата молба, нито в хода на делото, е поддържал начислените му суми за потребление да са резултат от неизправност на водомера, а е навел като причина за завишените показания съществуващ теч, който впоследствие е бил отстранен. Поради това липсата на конкретно произнасяне по соченото от касатора негово възражение не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение на въззивния съд, обусловило крайния му извод, годно да придаде характер на обуславящ на евентуален конкретен въпрос, свързан със задълженията на въззивната инстанция при произнасянето й по съществото на спора. Наред с липсата на конкретно формулиран в изложението съответен материалноправен въпрос, липсва основание за прилагане на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и във връзка с решаващия извод на въззивната инстанция, че ответникът има качество на потребител на ВиК услуги по смисъла закона и общите условия на оператора. Цитираното в изложението на касатора решение на ВКС по гр.д.№4379/18г. на ІІІ г.о. на ВКС не съдържа различни, противоречащи на възприетото от състава на апелативния съд, разрешения, както по отношение на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, така и в казуалната част от мотивите на решението. Същото е постановено в хипотеза на незаконно присъединяване от собственик на имот към водоснабдителната система на „ВиК“ЕАД с ползване на питейна вода,без открита по установения ред партида. Това,че касационната инстанция е приела,че същият има качество на потребител по смисъла на §1 ал.1 т.2 б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и в чл.3 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи, не дава основание да се заключи,че изводът на въззивния съд,че ответникът, по силата на приетото в чл.2 ал.1 от Общите условия на „Софийска вода“АД, като ползвател на отдадения му безвъзмездно имот, е също потребител на услугите, предоставяни от ищеца, е в отклонение от така формирана практика на ВКС. Не се констатира и основанието за осъществяване на селекцията поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на критерия по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е такова решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга форма на неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Макар формално да се сочи в изложението,че изводите на въззивния съд са „в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК е обоснована от касатора именно с оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които не са от характер да обусловят пряк достъп до касационния контрол върху въззивното решение. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на производството пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъде възложено заплащането на насрещната страна на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в размер на 200 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение