Определение № 831 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №2499 от 17.12.2015 г. по гр. дело №3570/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №5173 от 15.07.2015 г. по гр.дело №5781/2015 г. на Софийския градски съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Й. П. Н. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Касационна жалба е постъпила и от Й. П. Н., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. А., срещу същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 26 000 лв. Въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 28.04.2009 г. ищцата е привлечена като обвиняема по пр.пр. № 12296/2008 год. на СГП за извършено престъпление по чл. 291,ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал. 1 НК, като й е била взета мярка за неотклонение “подписка”. С присъда на СРС от 17.02.2014 г. по НОХД № 12516/2009 г. тя е била призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 291,ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена от СГС с решение № 477/ 13.05.2014 год. по ВНОХД № 1100/2014 г., влязло в сила на същата дата като необжалваемо. Предвид постановяването на оправдателната присъда, с която окончателно е приключило воденото срещу ищцата наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу нея относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение “подписка” и обвинение в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд, протестирането на оправдателната присъда пред въззвиния съд, са били незаконни по смисъла на чл.2 ЗОДОВ. Тези незаконни действия са довели до търпени от ищцата страдания, изразяващи се в ограничаване на личната й свобода, ограничаване правото й на труд като вещо лице, правото й на свободно придвижване, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на срам и вина, създаване на трудности при завръщането й към обичайния начин на живот след постановяване на оправдателната присъда. Дискредитирано било доброто име на ищцата, уронени са били честта и достойнството й както в професионалните среди, така и в обществото. Силно е било влошено здравословното и състояние: обостряне на заболяванията й захарен диабет 2 – ри тип, диабетна полиневропатия, хипертонична болест на сърцето. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени от ищцата, са характерът на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания и създаването на обективни трудности в обичайния й живот, както по време на воденото наказателно производство, така и след приключване на същото. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени болки и страдания, които е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага. В този смисъл е и трайната и задължителна практика на ВС и ВКС, вкл. и ППВС №4/68 г. Установено е от свидетелските показания, че ищцата е изживявала за период от около пет години негативни емоции, довели до трайно и значително влошаване на здравословното й състояние. Тя е имала психоемоционални смущения, за които обаче не се доказа да имат траен и непреходен характер. Следва да се съобрази и обстоятелството, че незаконното обвинение е повдигнато на ищцата в качеството й на вещо лице, работещо в Софийския съдебен район и ползващо се с отлична репутация, честност и безпристрасност. С повдигане и поддържане за период от около пет години на незаконното обвинение срещу ищцата се уронват достойнството и честта й, както в личен план, така и в качеството й на вещо лице, което от своя страна води до още по-големи вреди за ищцата, тъй като е засегната дълго градената й професионална безупречност и пред съда и пред страните, по делата, по които се е явявала. Сумата от 15 000 лв. представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и три съдебни решения – две на ВКС и едно на Апелативен съд – Бургас. Жалбоподателката Й. П. Н. твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, за да се обезщетят всички претърпени неимуществени вреди. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 г. и съдебни решения и определения. Жалбите са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №2499 от 17.12.2015 г. по гр. дело №3570/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касаторите задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С определение №128 от 09.03.2017 г. ч. гр. дело №738/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е присъединено към гр. дело №1830/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. за произнасяне в общо производство. Присъединеното частно гражданско дело е образувано по частна жалба на Й. П. Н., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. А., срещу определение №3717 от 07.11.2016 г. по гр.д. №3570/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на решение №2499 от 17.12.2015 г. по гр.д. №3570/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските. В частната жалба са изложени твърдения, че деловодни разноски се дължат с оглед действителното упражняване на процесуалното представителство, а не с оглед изхода на спора във въззивната спрямо първата инстанция. Съдът констатира, че с обжалваното определение е съобразена задължителната съдебна практика, според която в първоинстанционното производство ответникът дължи разноски съответно на уважената част от иска, а ищецът – съответно на отхвърлената част от иска. Когато се произнася по отговорността за разноски, въззивният съд съобразява същите обстоятелства, както и първоинстанционния съд, но взема предвид направените разноски в двете инстанции. Предвид горното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно. Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд