Определение № 421 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1633/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. И. Ч., Д. С. С. и Е. С. Ч. против определение № 264 от 29.05.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 223/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд. Ответниците по частната касационна жалба – „Еврокомерс 2002“ ЕООД, [населено място], „Вайн селект“ ЕООД, [населено място], „Пи Ар-М“ ЕООД, [населено място], Г. Д. А. и М. П. М. – депозират отговори, с които оспорват основателността на жалбата, като излагат и съображения за това, че не са налице предпоставки и за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение № 360 от 29.01.2020 г., постановено по т.д. № 1605/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявени от частните касатори искове с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу „Еврокомерс 2002“ ЕООД и „Вайн селект“ ЕООД и искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ срещу същите търговски дружества. За да постанови този резултат, въззивният съд е посочил, че исковете по чл.135 ЗЗД се завеждат от кредитора срещу страните по сделката, чието прогласяване за относително недействителна спрямо ищеца се иска, поради което търговските дружества не са надлежна страна, независимо от обстоятелството, че сделките са с предмет прехвърляне на притежавани от ответницата Г. Д. А. дружествени дялове от капитала на дружествата в патримонума на третото дружество /„Пи Ар-М“ ЕООД/, респективно на М. П. М.. По отношение на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съдът е приел, че същите били недопустими спрямо „Еврокомерс 2002“ ЕООД и „Вайн селект“ ЕООД, тъй като едно евентуално уважаване на предявените от частните касатори искове по чл. 135 ЗЗД срещу М. П. М. и „Пиар – М“ ЕООД не би довело до нищожност, недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство по партидите на дружествата, чиито дялове от капитала са били прехвърлени. Съдът е посочил и друго основание за недопустимост на исковете, липсата на правен интерес, поради наличието на друг процесуален ред за защита – чл. 517, ал. 3 и 4 ГПК, който бил допустим без значение резултата от производството по исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 29 ЗТРРЛЮЦН. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частните жалбоподатели са поддържали основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Заявили са, че процесуалният въпрос бил „ единствено във връзка с правния интерес на ищеца – кредитор от насочване на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, когато предмет на този иск е обявяването на относителната недействителност по договор за прехвърляне на дружествени дялове от търговско дружество освен срещу длъжника … и срешу самото дружество“. Страната е развила разбирането си по въпроса, чрез доводи за неправилност на изводите на съда.Поддържано е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 234 от 02.12.2014 г. по т.д. № 228/2014 г. на I т.о. на ВКС, евентуално е поддържано наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпрос относно иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, страната е заявила, че въззивният съд споделил разбирането на първостепенния за недопустимост на тези искове и накратко е разгледал съображенията им. Посочил е че разрешаването на „този въпрос“ / неформулиран / изпълнявал критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са изложени кратки съображения съответни на защитната теза на страната. Други доводи не са развити. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания - правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки за приложно поле на касационно обжалване по заявеното като първи въпрос, дори от същия да бъде изведен релевантен, какъвто впрочем страната не е формулирала изрично. Не се установяват предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Соченото решение по т.д. № 228/2014 г. на ВКС, I т.о., е ирелевантно към разглеждания случай, тъй като касае хипотеза на абсолютна недействителност /нищожност/ на сделката. Решението е неотносимо поради разлики в правните последици на относителната и абсолютната недействителност на една сделка с оглед действието на нищожността спрямо кредитора в първия случай и спрямо всички в хипотезата на чл. 26 ЗЗД. Освен това и в самото решение на ВКС, І т.о. е посочен изрично правния интерес от насочване на иска и срещу дружеството, който е мотивирал с оглед това, че нищожността на сделката пряко рефлектира в правната сфера на търговеца, тъй като иска има за цел разрешаване на спора кой е носител на капитала на ЕООД. Доводите във връзка с приложението на чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК са правно необосновани. За да е налице това основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. Същото е относимо и към оплакванията за неправилност на изводите на състава по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на този иск страната не е формулирала правен въпрос, нито е обосновала разбирането си за наличие на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед изложената вече дефинитивност на основанието. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение