Определение № 491 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. Г. И. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Д. против въззивно решение № 175 от 15.02.2023г. по в.гр.д. № 1409 по описа за 2022г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 260855 от 10.03.2021г. по гр.д. № 14593/2020г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените искове и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено, че З. Г. дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумите от 7 013.68лв., дължима главница за незаплатена електрическа енергия, начислена като корекция при неправилно измерване, съобразно ПИКЕЕ, за периода 25.03.2017г.- 18.12.2019г., за обект с кл.№ ... и аб.№ ...,с адрес на потребление: [населено място], местност „...“, за който е издадена фактура № ... от 26.02.2020г., на основание чл.422 ГПК, ведно със законната лихва от 6.08.2020г. и сумата от 200.66лв.,обезщетение за забава от 9.02.2020г. до 17.07.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2660103 от 17.08.2020г.по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9279/2020г.на ВРС и са присъдени разноски. В представеното към жалбата изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. На основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че при липса на данни какви са показанията в скрит отчетен регистър за активна или друга енергия на един измервателен уред /електрометър/, същият е с нулеви показания или този факт подлежи на доказване?, 2. При липса на данни на коя дата е извършено претарифиране - следва ли да се приеме периода, посочен от електроразпределителното дружество или следва да се приеме, че щом не е доказана конкретната дата на претарифиране, периодът е недоказан и не се дължи заплащане или периодът е ирелевантен? 3. Следва ли да се установи периода на преминаване на количеството енергия или следва да се приеме, че периодът е от монтиране на СТИ до демонтажа му, чрез въвеждане на правна фикция с ПИКЕЕ?, 4. Каква цена следва да се ползва при корекция на сметка, когато абонатът е битов и няма договор за да се плаща по цена на технологичен разход? и 5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и нейната доказателствена стойност? При отчасти прието и при отчасти оспорено заключение на експертизи, които не дават категоричен и точен отговор на поставените въпроси, следва ли съдът да приеме за недоказан оспорван факт, за който не са налице приети по делото писмени доказателства? Позовава се на противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1814/2009г.на ІV г.о. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 6. Приложими ли са ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.35 от 30.04.2019г., в случай че корекцията обхваща предходен период?, 7. Когато се установи, че е измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ и операторът на съответната мрежа начисли неговата стойност, но периодът от монтажа до демонтажа на СТИ е повече от три години и длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, това възражение основателно ли е? и 8. При липса на доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че той добросъвестно е изпълнявал задълженията си по чл.34 и чл.42, ал.4 ПИКЕЕ за обслужване на измервателните системи и за съставяне на досие, най-малко веднъж на три месеца, което да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ, налице ли е негово неправомерно бездействие и може ли той да черпи права и да претендира суми за период по-дълъг от три месеца, считано от демонтажа на СТИ? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Енерго-разпределение Север“АД, чрез процесуалният представител адвокат Б., с който се изразява становище за нейната недопустимост, поради липса на надлежно общо основание и на предпоставките за посочените специални основания за допустимост. Посочва, че и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г. е било допустимо преизчисляването на потребената енергия за минал период, въз основа на общата разпоредба на чл.183 ЗЗД. Позовава се на множество решения на ВКС, които цитира, в които е прието, че приложимостта на общите правила на ЗЗД изключва необходимостта от установяване на точния период на преминаване на потребената електроенергия. Изразява доводите си и по съществото на спора, като счита постановения въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 236лв., реалното извършване на които установяват с представен договор за правна защита и съдействие № 23809 от 27.04.2023г., фактура № 24885 от същата дата и платежно нареждане. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 125 от 23.06.2022г. по гр.д.№ 3899/20221г.на ІІІ г.о., ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за изслушване на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, с конкретно посочени задачи, част от които са свързани с установяване: по какъв начин е осъществена софтуерната намеса в тарифната схема на СТИ, при какви условия е възможно натрупването на електрическа енергия в невизуализирани регистри, дали това количество енергия е реално потребено и на каква стойност възлиза. След връщане на делото и назначаване на посочената експертиза, въззивният съд е приел за установено следното: Приложими са – приетите по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2, вр.чл.83, ал., т.4-6,вр. чл.21 т.3 ЗЕ, ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.35/30.04.2019г., в сила от 4.05.2019г./ В случая, едностранната корекция е извършена на основание чл.49 и чл.55 ПИКЕЕ. По надлежният ред е било установено, че реално е потребено количество електрическа енергия /37089кВтч/ за процесния период от 999 дни. Същата обаче е отчетена в невизуализиран регистър /1.8.3/, заради външно, неправомерно, осъществено софтуарни въздействие върху тарифните зони на СТИ. Процесното СТИ е монтирано ново, на 23.03.2017г. Въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи, въззивният съд е приел за установени и следните обстоятелства: наличното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно, процесното СТИ е било годно и при проверката му за точност на отчитане не са констатирани грешки, същото е произведено през 2013г.,когато и е монтирано с нулеви показатели и от момента на монтажа му до демонтирането му не е било сменяно, т.е. натрупването на процесната енергия е станало след монтажа му. Въззивният съд е обсъдил и заключението на експертизата, съгласно което не е възможно точно да се определи момента на натрупване на процесната енергия, приемайки че моментът няма отношение към валидността на задължението за заплащане на стойността, след като е безспорно, че енергията е потребена. От решаващо значение е изводът на експертите, че при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, за исковия период е възможно преминаването на отчетено количество енергия. Експертизата е установила и правилното определяне на цената от 7 013.66лв. като дължима, съобразявайки цените на технологичните разходи на ел.енергия, определяни с решения на КЕВР за всеки подпериод При така изложените мотиви, по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а за всичките не са налице посочените специални основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да се обжалва - при навеждане на основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, релевантни само за втория постановен въззивен акт. Обстоятелствата, вече приети за установени, от касационната инстанция /при преценката на спора по същество/ не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл, поставените от касатора въпроси са ирелевантни. Въпросите, които подлежат на установяване са изрично посочени от касационната инстанция и те са свързани с констатираното като осъществено софтуерно въздействие и наличието на реално потребяване на енергията, отчетена в регистър 1.8.3. Въпроси във връзка с тези обстоятелства /които единствено са били предмет на изясняване при повторното разглеждане на делото/ касаторът не е поставил. Поставените от него въпроси не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост, защото или съдържат условие, което не е прието за установено от съда /въпроси №№ 6, 7 и 8/, или са свързани с оспорване правилността на изводите на въззивната инстанция /въпроси № 1,2,3,4,5/, или са без значение за изхода на спора, не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд /въпроси № 8/ Независимо отизложеното, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд съгласно установената съдебната практика. Същата приема, че в хипотезите, когато е безспорно, че процесното количество електрическа енергия е реално потребено, защото тя е отчетена от СТИ, което от монтажа до демонтажа му не е сменяно /както е в конкретния случай/, е без значение кога точно е осъществено потреблението, защото дължимостта на плащането произтича от общите правила на чл.183 ЗЗД /вж. напр. в този смисъл решения по гр.д.№ 4160/2018г.на ІІІ г.о., по гр.д.№ 961/2016г.на ІІ т.о., 2206/2020г.на ІV г.о./ Това разрешение произтича от договорният характер на правоотношенията между електроразпределителното дружество и потребителя, възникващо по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, регламентирано в ЗЕ. Наличието на специална регламентация не изключва приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на реално потребената от него енергия /вж.в този смисъл решения по гр.д.№ 2991/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1096/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 169/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 4486/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1978/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3754/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1174/2020г.на ІV г.о.,гр.д.№ 1635/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1898/2021г.на ІІІ г.о.и много други. Наличието на установена съдебна практика /при това съобразена от въззивният съд/ изключва и наличието на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат установените като реално направени от ответника разноски в размер на 1 236лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост