Определение № 839 от 03.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2225/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие” срещу решение №467 от 27.11.2012 по гр.дело № 882/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.06.2012г по гр.д.3039/2008г на Благоевградски районен съд, по уважен иск за присъждане на обезщетение поради оставане без работа за период от втория до шестия месец след незаконното уволнение, който иск е бил предявен самостоятелно след уважаване на исковете по чл. 344 т.1 1 т.2 и т.3 КТ с влязло в сила решение, в което приключило производство е произнесен иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за срок от един месец В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса допустим ли е предявеният иск в отделно производство, след като трудовият спор по чл. 344 ал.1 КТ е приключил и ицщата е имала възможност да предяви иска и за процесния преиод Ответната страна Н. С. С. е заявила в отговор, че основанията по чл. 280 ал.1 ГПК не са обосновани, както и че обжалваното решение е съответно на закона и установената практика.Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е изведен общо въпрос допустимо ли е незаконно уволнен служител да води в отделно производство иска за обезщетение поради оставане без работа (чл. 225 ал.1 КТ), като е могъл да стори това в производството по отмяна на уволнението,приключил с влязло в сила решение Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като съображения не са изложени извън цитирането на нормата - отговорът на въпроса ще допринесе за развитие на правото. По въпроса за процесуалните предпоставки на исковия процес и характера на иска по чл. 225 ал.1 КТ за обезщетение като самостоятелен, но обусловен от успешното провеждане на иска за отмяна на уволнението като незаконно, има обилна и последователна практика на ВКС. От характера на материалното право на обезщетение, защитимо по исков ред, произтича и възможността този иск да бъде предявен по преценка на ищеца и след като уволнението е отменено като незаконосъобразно. Искът може да бъде предявен за част от шестмесечния прериод а след това за останалата част, тъй като никоя норма не изключва това. Въпросът на касатора има еднозначен отговор в практиката, основан на общите процесуално- правни норми и принципи за защита на материалните субективни права. Изразената чрез въпроса теза за недопустимот от самостоятелно предявявяне на този иск не е подкрепена с никакви доводи за връзка с правен източник, тя е лишена от правна аргументация, лишена е и от съдържателна обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е предвидено за да бъдат поставяни на обсъждане несъобразени с правния ред виждания, тези, или възражения, по реда на касационното обжалване. Следват се разноски в размер на 150 лева, установени по приложеното пълномощно Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.