Определение № 357 от 21.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 800 от 25.04.2014г. по гр.д. № 2747/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2421 от 07.06.2013г. по гр.д. № 2286/2005г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Н. против М. И. Г. иск по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 18 600лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствен имот за периода от 01.06.2005г. до 23.01.2013г., както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за същия период в размер на 9 300лв. Касационната жалба е подадена от В. Г. Н. чрез пълномощника адвокат Д.-Г.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата М. И. Г. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима. Производството е по претенция по сметки, предявена по реда на чл. 286 ГПК/отм./ във втората фаза на делбеното производство. С. В. Г. Н. претендира заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения апартамент в [населено място] за периода от 01.06.2005г. до 23.01.2013г., както и обезщетение за забава към него. Жилището е предоставено за ползване на съпругата с решението за прекратяване на брака между страните през 2005г. Ищецът е отправил покана за заплащане на обезщетение, получена от ответницата на 01.06.2005г. Приета е експертиза за размера на обезщетението на база пазарна наемна цена и за размера на лихвата за забава. Разпитаните свидетели установяват, че след развода ищеца живее в П.; малко след това ответницата също се преместила в П., за да гледа баща си. От 2004г. в апартамента живее сина на страните със семейството си. За да отхвърли иска съдът е приел, че за да дължи обезщетение съсобственикът трябва да ползва общата вещ лично, което означава пряко, непосредствено служене с вещта, което изключва възможността да се ползва чрез трето лице, пък било то и син на страните. Освен това, няма данни ответницата да е пречила на ищеца да ползва жилището. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното: К. поставя правния въпрос: дали личното ползване на съсобствения имот от единия от съсобствениците е необходима предпоставка за основателността на претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС или е от значение само обстоятелството, че той пречи на останалите да ползват общата вещ. Счита, че по този въпрос решението е в противоречие с Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, както с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тълкувателния акт се приема, че обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС се дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта. Видно, че е налице противоречие с решаващите изводи на въззивния съд, според които за основателността на иска има значение само личното служене с вещта. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.