Определение № 5097 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Р., с ЕГН [ЕГН], Р. Г. Р., с ЕГН [ЕГН] и Е. Г. Р., с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], обл. С., [улица], чрез пълномощник адв. Б. К. против въззивно решение № 147 от 16.07.2024 г. по гр.д. № 223/2024 г. на Смоленски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 30/04.04.2024г., постановено по гр.д.№ 137/2023г. по описа на Районен съд-Девин. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците Н. К. С., ЕГН [ЕГН], Руска Р. С., ЕГН [ЕГН] и А. К. П., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], обл. С., [улица], че те са собственици на основание покупко-продажба и наследство на реална част от ПИ [№] с площ от 52 кв.м., защрихована в кафяво в скицата, неразделна част към решението, с граници: ПИ [№] и ПИ [№] по имотни граници, подпорна стена и улица „Гимназиална и ПИ [№], съставляваща част от УПИ[№], [№] по ПУП от 2003 г., одобрен със Заповед №101/14.03.2003г и за осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част. Със същото решение е уважен предявеният от ответниците Н. К. С., Руска Р. С. и А. К. П. насрещен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, като е признато за установено по отношение на М. А. Р., Р. Г. Р., Е. Г. Р., че Н. К. С., Руска Р. С. и А. К. П. са собственици на посочената реална част с площ от 52 кв.м., защрихована в кафяво в скицата, неразделна част към решението, с граници: ПИ [№] и ПИ [№] по имотни граници, подпорна стена и улица „Гимназиална и ПИ [№], съставляваща част от УПИ [№], [№] по ПУП от 2003 г., която е заснета в границите на ПИ с идентификатор [№] и че при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], със заповед №РД -18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК е допусната грешка при заснемане на тази част от 52 кв.м., която е заснета в очертанията на ПИ [№], вместо в очертанията на имот с идентификатор [№], която реална част попада в УПИ [№], [№] по ПУП от 2003 г., одобрен със Заповед №101/14.03.2003г. Без да е необходимо, в диспозитива на решението съдът е посочил, че имот с идентификатор [№] е с площ 371 кв.м., а имот с идентификатор [№] е с площ 245 кв.м. по одобрената КК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите относно това имот с каква площ и граници е закупила всяка от страните и, че в действащата КК е допусната грешка при заснемане на спорната площ. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните материално правни и процесуални въпроси: 1.По какъв начин се индивидуализира недвижим имот и какви са признаците за доказване на идентичност между два имота? 2. При установяване различие между документална площ на един недвижим имот и реалната площ, заключена в неговите граници, кой от индивидуализиращите признаци следва да получи приоритет и коя площ следва да се счита за меродавна? 3.Когато при изменение на регулационния план, извършено преди одобряване на КК на населеното място, посочената в заповедта на изменение площ на един УПИ не съвпада с действителната площ, измерена от вещото лице, следва ли съдът да възприеме записаното в заповедта или е необходимо да съобрази получената със специални знания информация за площта, измерена в посочените граници на имота? 4.Как следва да се преценяват събраните в хода на производството доказателства относно индивидуализацията на недвижими имоти при наличие на разминавания в техните площи в отделните доказателства – писмени и заключения на вещи лица? 5.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? 6.Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение? Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като първата група въпроси се отнасят до индивидуализацията на имота, когато измерената площ се разминава с тази по документи за собственост, но съдебната практика приема, че площта не е индивидуализиращ белег, а границите, местоположението и сигнатурата на имота и по този въпрос въззивното решение не противоречи на съдебната практика. Площите на двата имота са почти еднакви според одобрения по волята на страните регулационен план през 2003 г., а КК не е заснела имотите по парцелните граници, но тя няма вещно действие. По процесуалните въпроси се оспорва допускането до касационно обжалване, тъй като съдът е обсъдил доводите на касаторите във въззивната жалба, а те не сочат в изложението кой въпрос не е обсъден. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: С договор от 12.11.1982г е отстъпено на Г. И. Р. право на строеж на върху държавен недвижим имот, съставляващ 1/2 от парцел IX, кв.91, с обща площ 320 кв.м. Касаторите /първоначални ищци/ М. А. Р., Р. Г. Р. и Е. Г. Р. са наследници на Г. И. Р., починал на 04.11.2007г. С договор от 30.11.1999г. той купува дворно място, съставляващо 1/2 идеална част от парцел IX-1176, кв. 91 по плана на [населено място], с площ на целия парцел 640 кв.м., при граници: от две страни – улица, парцел X-1520, VIII -1520, XV-1520. На 22.11.2011г. е подписан с наследниците на Г. И. Р. анекс, към договор от 30.11.1999г., с който чл.1, т.1 от договора се изменя така: „идеална част от парцел IX-1176 да се чете „идеална от част парцел IX. В останалата си част договора остава непроменен. Ответниците са наследници на К. А. С., който придобива отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел IXа, кв.91 с площ 320 кв.м. на основание Заповед № 407/22.10.1982г. и договор за отстъпено право на строеж 12.10.1982г. на ОБНС - Д.. От заключението на вещото лице А. С. се установява, че по плана на [населено място], одобрен със Заповед РД1004/06.10.1980 г., парцел IX, кв.91 е с графично измерена площ 624 кв.м. и в него участват два имота: имот пл. №1176 записан на Г. И. Р. и имот пл. №1177 записан на К. И. С.. /Имот 1520 се появява единствено на цифрен план на [населено място] от 1980 год., но не е открита заповед за одобряването и приемането на този цифрен план./ Със Заповед № 101/14.03.2003г. е одобрено изменение на действащия план на [населено място] като от парцел IX, кв.91 се обособяват два самостоятелни „лавностойни“ парцела, парцел IX - 1520, 177 – с площ 305 кв. м. и парцел X.-1520,1176 – с площ 320 кв. м. Променена е и уличната регулация поради промяна трасето на улицата пред двата парцела. Със Заповед РД-18-90/18.12.2009г. са одобрени КК и КР на [населено място], която заснема имотите със значително различаващи се площи и конфигурация от тези на двата УПИ – [№] от кв. 91. Имот е идентификатор [№] е заснет по-голяма площ - 371 кв.м., вклучваща и процесната реална част от 52 кв.м., а имот с идентификатор [№] е с площ 245 кв.м. и не вклучва процесната част. Процесната площ от 52 кв.м. е част от УПИ [№]0,1177 по рег. План от 2003 г., но е заснета в очертанията на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрена 2009 г. Не е намерен окончателен договор за прехвърляне на собствеността на от Общината на ищците процесните 52 кв.м. Ищците са купили 1/2 ид.ч. от бившия парцел ІХ от кв. 91 с площ 640 кв.м. След изменението на рег. план със заповед № 101/14.03.2003г., е съставен на 08.05.2003г. Акт № 250 за частна общинска собственост на недвижим имот в [населено място], на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС за новия УПИ [№] - кв.91 по ПУП на [населено място], но е записан с площ 263 кв.м. при граница на имота изток УПИ [№]., запад УПИ [№] юг УПИ [№]. С договор от 27.05.2003г. Община - Д. продава на К. А. С. УПИ [№], кв.91, с обща площ 263 кв.м., при описаните граници. Ответниците Руска Р. С., А. К. П. и Н. К. С. са наследници на К. А. С. починал на 25.06.2008г. При графично измерване, вещото лице е установило, че след изменението на регулационния план от 2003 г. УПИ [№], 177 от кв. 91 е с площ 305 кв. м., а парцел X.-1520,1176 – с площ 320 кв.м. В КК, одобрена със заповед № 90/18.12.2009г. ПИ [№] е заснет с площ 371 кв.м. – към него е включена процесната площ, въпреки, че тя е извън отредения за него УПИ [№] по плана, одобрен 2003 г. ПИ с идентификатор [№] е заснет с площ 245 кв.м., като в него не е включена процесната площ, която е част от отредения за него УПИ [№]. В отговор изх. № 94Е-114-1 #1/14.03.2019г. изготвен от [община] до ищеца Ем. Г. Р. относно искане за одобрение на проект за обект „Пристройка към жилищна сграда в УПИ [№]6, кв.91“, разгледан на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, състояло се на 19.02.2019 г. е посочено, че съгласно изискванията на параграф 8, ал.5 ПР на ЗУТ, строителство в урегулирани поземлени имоти с неприложена регулация може да се разреши едва след изменение на Плана за регулация в една от посочените възможности в параграф 8, ал.2 от ПР на ЗУТ. След одобряване на ПУП-ПР за промяна регулацията, съгласно ЗУТ, процедурата по одобряване на проект за обект „Пристройка към жилищна сграда“ в УПИ [№], кв. 91 [населено място] ще продължи. Подадената от ищците данъчна декларация е за ПИ [№] е посочена площ по кадастралната карта - 371кв.м. С Решение № 126/09.07.1998г. по ГД № 75/1998г. на PC – Д. е разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС ползването на незастроената част от парцел IX - 1177, 1176, кв.91 по ЗРП от 1980г. На К. А. И. е предоставена за ползване част от 214 кв.м., оцветена в жълт цвят на скица, неразделна част от решението, а на Г. И. Р. - частта с площ 214 кв.м., оцветена в оранжев цвят на скицата, която е неразделна част от решението. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че страните спорят за реална част от имот зад къщата, който бил шкарпа и разчистен от Е. Р. – зет и дядо Г., Била направена от тях подпорна стена, тъй като зад къщата има река, която през 2000 година ги наводнила. Подпорната стена е в техния имот, а мястото, което остава между двете подпорни стени е до 2 м. широко и дълго. Комшиите от тяхна страна имат една врата и си направили свинарник, за да гледат прасета, а след жалбата от ищците, вече не гледат прасета, но има засята леха. Има голяма шахта, която е пълна с мръсотии и е на общината. Шахтата е залепена за голямата подпорна стена. Общината направила втора подпорна стена. След 2000 г. е направена подпорна стена. Когато общината направили улицата и голямата подпорна стена, тогава ответниците започнали да ползват мястото, защото от тяхната страна имат врата имат. Имали са спор за имота. Съседите ползват лехата, а Р. нямат достъп до спорната част. /св. М./. Според показанията на св Ш. Х., в имота на Р. има врата и Н. излиза от тази врата и използва мястото пред къщата, а мястото е на Р.. Подпорната стена, пред къщата е направена да не влиза вода, а другата подпорна стена е общинска. Между общинската и тяхната подпорна стена, тази земя, която е зад къщата на Р., се използва от Н.. Той има врата от горната страна, от страни и пред къщата. Малката подпорна стена я построил Р., но това място се използва от съседите като градина. Входа на Р. е от долната страна на реката, не е от спорната част. Входа на Н. е от трите страни, но той излиза през вратата. Св. К. установява, че страните спорят за градина, около 50 - 60 кв. м., в която има построен свинарник и градина, Има изход от механата, от където се слиза в тази градина. градина се ползва от семейство С. и засаждат зеленчук. Свинарникът също е там, не се ползва, но постройката съществува още. Свинарникът е построен от семейство С., от бащата на Н. - К. С. – той почина. Построен е от преди повече от 15 години. От улицата от горната страна има подпорна стена. От страната на Р. също има подпорна, която те построили, но те нямат никакъв достъп до тази градина, нито имат стълба. С. имат врата от механата, от където се излиза и те си ползват градината от години. Р. минават от долната страна, те имат вход само от долната страна. Тези квадрати никога Р. не са ги ползвали. Р. никога не е стигал до тази градина. Подпорната стена е построена на цялата улица. Първо общината е построила улицата и тогава Р. построили втората стена. Св. В. Д. съсед на страните от 36 години знае, че страните спорят за градина, която от 20 години се използва от С., с площ около 2 метра, между стената и подпорната стена на Р.. От 20 години С. го използват. Р. никога не са го използвали. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ищците не доказват право на собственост върху спорната площ от 52 кв.м. Те са закупили Ѕ ид.ч. от парцела преди разделянето му с площ 640 кв.м., т.е. 320 кв.м., колкото е приблизително площта на УПИ [№], отреден на имот 1176 от кв. 91 по плана на [населено място]. Приел е, че неправилно РС е разгледал и уважил възражение на ответниците за придобиване по давност на спорните 52 кв.м. при упражнявано владение от влизане на решението за разпределение на ползването до настоящия момент, предвид установеното, че наследодателят им е купил целия парцел и безспорно установеното, че тази площ е ползвана реално само от ответниците. За неправилен е приет и извода на РС, че наследодателят на ответниците е купил от [община] само 263 кв.м. от парцел ІХ, а не целия парцел, поради което не е налице пречка спорната част да се присъедини към закупените 263 кв.м., за да отговаря площта на парцела на изискването за лице по чл.19,ал.1 от ЗУТ. Въззивният съд е приел, че независимо, че в АЧОС № 250/20.05.2003г. и в Договора за продажба на общински недвижим имот от 27.05.2003г. неправилно е записана площ от 263 кв.м., наследодателят на ответниците К. А. С. е закупил целия, а не част УПИ [№] в кв.91. Влязлата в сила Заповед № 101/14.03.2003г. е за обособяване на два равностойни УПИ, като в площта на УПИ [№] влиза и спорната част от 52 кв.м. Поради това не е имало за уреждане регулационни сметки. Затова е прието, че наследодателят на ответниците е станал собственик на спорната част от 52 кв.м. на основание договора за покупко-продажба 27.05.2003г., поради което след смъртта му на 25.06.2008г. ответниците са станали собственици на същата част на основание наследяване, и не биха могли след като са собственици по наследяване да го придобият и на друго основание придобивна давност. Тъй като е прието, че ответниците са собственици на процесните 52 кв.м., е потвърдено решението, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и е уважен насрещният иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Мотивирал се е и с това, че по действащата КК имотът на ищците по насрещния иск е с идентификатор [№] с площ от 245 кв.м, което не съответства на закупения от наследодателя им парцел ІХ, нито по квадратура, нито по конфигурация на парцела и след като ищците по насрещния иск установяват, че са собственици на спорните 52 кв.м. от ПИ с идентификатор [№], а от доказателствата по делото се установява, че ответниците по насрещния иск не са техни собственици, то безспорно е допусната кадастрална грешка в одобрената със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК кадастрална карта, като неправилно спорната част от ПИ с идентификатор [№], с площ от 52 кв.м., обозначена на Комбинирана скица – Приложение № 4 към заключението на приетата СТЕ в жълт цвят и защрихована с кафяво, неправилно е заснета към ПИ с идентификатор [№], вместо към ПИ с идентификатор [№]. Тъй като КК няма вещно действие, а към нея има изискване за актуалност и вярност, неправилното заснемане на процесната площ към имота на ищците, вместо като част от имота на ответниците не е довело до промяна на собствеността. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Материално правните въпроси се отнасят до това как се индивидуализира имот, кои признаци са определящи за пространствените му предели – площ или други. Съдебната практика приема, че индивидуализацията на недвижим имот, предмет на иск за собственост се прави по действащия регулационен план на населеното място, респективно по КК, ако е приета такава. /Р № 628/09.12.22009г. по гр.д.№ 559/2009г. ІІ гр.о./ Регулираните недвижими имоти се индивидуализират чрез номера им по плана, респективно с идентификатора посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, а неурегулираните - чрез землището, в което се намират, местността, площта и границите им. Когато спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот е необходимо реалната част да е индививуализирана така, че да може да се отграничи от останалата част чрез описание на ситуирането й в границите на целия имот, описание на границите й и площ или чрез комбинирана скица, което е възможност, но не е задължително.. /Решение № 243 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 124/2023 г., II г. о., Решение № 138 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 152/2019 г. на ІІ г. о., Решение № 201 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 2212/2016 г. на І г. о. Безспорно е в съдебната практика и това, че площта не е индивидуализиращ белег, а такъв са местоположението, сигнатурата и границите на имота по документ за собственост. /решение № 15 от 31.08.2018 г. по гр.д.№ 3563/2016 г. на ВКС, І гр.о., решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика, поради което първата група въпроси за идентичността на недвижим имот са неопроделящи за изхода от спора. Изводите на съда не са в противоречие, а в синхрон с посочените от касаторите Решение № 94/22.09.2022г. по гр.д.№ 587 /2022г. на І гр.о., в което е посочено, че площта не е ндивидуализиращ белег, защото зависи и от начина на измерване. По делото е изяснено, че ищците не са владели спорната площ от 52 кв.м., заснета като част от ПИ [№]. Безспорно е, че те не са купили от държавата имот 1176 в реалните му граници, а 1/2 ид.ч. от парцел, отреден за два имота с обща площ 640 кв.м. В отредения за имот 1176 УПИ [№] процесната спорна площ от 52 кв.м. не е включена. Поради това въпросите за разминаване на площите, посочени в доказателствата и между установената от вещо лице и доказателствата са неотносими. Коя площ е меродавна е въпрос на преценка на доказателствата по всяко конкретно дело и по него не може да се обобщава съдебната практика. Същото се отнася и за последния четвърти въпрос от тази група. Само преценка на площите не може да се извършва, а доказателствата се преценяват във взаимната им връзка. С посоченото от касатора решение № 842/02.12.2010 г. по гр.д.№2006/2009 г. е подчертана необходимостта да се използват специални знания за установяване на идентичност с документите за собственост, но по делото такива са събрани чрез назначената СТЕ. Въззивният съд е обсъдил и възприел изводите на експерта и въззивното решение не е постановено в противоречие с него. Не се касае за придаваемо место, поради което е неприложим пар.22, ал.1, т.1 ЗУТ - имота е заснет в КК погрешно след приемане на регулационния план. Двата имота 1176 и 1177 са били държавна собственост, а праводателите на страните са купили парцели /УПИ/ Въззивната инстанция не е действала като контролно отменителна. Тя не е възприела част от изводите на РС и е формирала собствени изводи от събраните доказателства за неосновмателността на иска по чл. 108 ЗС и неоснователността на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Касаторът не сочи кои доводи и възражения не са обсъдени. Ксаторите са твърдели, че в КК имотите са заснети по имотните граници на место, но съдът е извел извод от гласните доказателства, че спорната площ е ползвана от ответниците, като част от техния имот. Оспорен е извода на РС, че ищците по насрещния иск са придобили спорната реална част по давност, но въззивния съд е обсъдил този извод и е приел, че е неправилен. Оспорено е приложението на чл.200 ЗУТ, който текст не е приложен от въззивната инстанция. Следователно въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, изискваща съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба и отговора и да изгради собствени изводи по тях въз основа на доказателствата. Затова и по двата процесуални въпроса не се допуска касационно обжалване. Не е налице и очевидна неправилност. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато от мотивите се установява, че са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе. Фактическите и правни изводи кореспондират на установените факти по делото. Съдът не констатира при формирането им да са нарушени основни логически, опитни и общоприложими правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за парван помощ размер 1500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение