Определение № 296 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№2935/30.06.2022г., подадена от „Констант“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв.В. И. Д. от М. срещу решение №131, постановено на 13.05.2022г. от Окръжен съд – Монтана по в.гр.д.№76/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на дружеството правото на собственост на В. Е. И. от [населено място] върху дворно място в [населено място], кв.М., [улица] площ от 2100кв.м., имот пл.№.........извън регулационния план на града, ведно с построените в него жилищна сграда и гараж, което по одобрените за града КККР е част от ПИ ...........съобразно скица, неразделна част от решението и дружеството е осъдено да предаде на В. Е. И. владението върху имота, както и да му заплати разноските по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, обосновавайки този свой довод с твърдението, че ищецът е следвало да уточни в обстоятелствената част на исковата молба дали позоваването на придобивна давност се отнася лично до него или и до посочената като първоначален приобретател Е. К. И., която се е снабдила с констативен нотариален акт; по какъв начин е установена фактическата власт върху процесния имот от съответното лице и има ли някакво правно основание или става въпрос за завладяване; кога е установена фактическата власт и през кой период от време е осъществено владението, довело до придобиване на правото на собственост по давност. Позовава се на практика на ВКС (решение №62 от 29.03.2016г. по гр.д.№5628/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №8 от 02.02.2021г. по гр.д.№1673/2020г. на I г.о. на ВКС). Поддържа, че решението е и неправилно. За неправилен счита извода на въззивния съд, че реституция по ЗСПЗЗ не е следвало да бъде извършвана в полза на общината, както и незачитането на конститутивното действие на решението на ПК, доколкото в случая ищецът не е заявил свои или на праводателите си права преди обобществяването на земята и дори не е оспорил решението на ПК. За неправилно счита съждението, че земя в урбанизирана територия не подлежи на възстановяване, като поддържа, че съществуващият запис в разписната книга към кадастралния план от 1989г., на който съдилищата са се позовали, има само информативно значение. В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК като навежда довод, че обжалваното решение е недопустимо поради твърдяната и в касационната жалба нередовност на исковата молба. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.В противоречие с решение №56 от 16.10.2021г. по гр.д.№2444/2020г. на II г.о на ВКС по материалноправния въпрос за значението на решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници при липсата на заявени от другата страна свои или на праводателите ѝ права върху спорния имот преди обобществяването на земята; 2.В противоречие с решение №61 от 07.07.2022г. по гр.д.№1659/2020г. на I г.о. на ВКС по въпроса необходимо ли е при въведено оспорване за изтекла придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Е. И. чрез процесуалния си представител адв.Б. В. В. от САК изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: В. Е. И. е предявил срещу „Констант“ ЕООД по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица] площ от 2100кв.м., съставляващо поземлен имот със стар кадастрален номер .........., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, който имот понастоящем представлява част от ПИ с идентификатор ...........по КККР на града, с твърдението, че този имот никога не е бил предмет на спор за собственост, ясно разпознаваем е като отделен с ограда и стопанисван, че къщата е обитавана от неговото семейство от 1968г., като до 21.02.2019г. в нея са живеели родителите му Е. Б. И. и В. В. И., а той заедно със семейството си е посещавал имота през уикендите и ваканциите на децата. Твърди, че притежава правото на собственост върху имота по силата на договор за дарение, сключен на 10.12.2001г. (н.а.№........., том .........., рег.№.........., дело №.........../2001г., както и че на 21.02.2019г. в отсъствие на родителите му ЧСИ е извършил въвод в този имот в полза на „Констант“ ЕООД, като дружеството твърди, че е станало собственик на имота въз основа на публична продан, извършена по изп.д.№20167480400019/2016г. Посочва, че вследствие на проведената публична продан и влязло в сила на 12.11.2018г. постановление за възлагане „Констант“ ЕООД е придобило собствеността върху ПИ с идентификатор .........., в чиито граници погрешно е включен и неговият имот със стар кадастрален номер ..........., който не е бил отразен н новата електронна кадастрална карта и в кадастралния регистър, одобрени със заповед № РД-18-5/26.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК. В тази насока навежда доводи, основани на границите на имот със стар кадастрален номер ..........., който в новата кадастрална карта е отразен като ПИ с идентификатор ..........., чиито граници обаче са различни и не съвпадат с границите на имот ..........., при което неправилно в границите му е включен и имот с кад.номер .........., както и имот с кад.номер ............., т.е. твърди, че имот ..........и имот ............не са напълно идентични, като не съществува основание за включване на имот с кад.номер .........в площта на ПИ ............. Поради това поддържа, че ответникът не е могъл да придобие на публична продан и площта на имот със стар кадастрален номер ........... В допълнение към исковата молба се позовава и на придобивна давност, ако съдът намери представените от него доказателства, удостоверяващи собствеността, за недостатъчни. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Констант“ ЕООД изразява становище, че така предявеният иск е неоснователен, оспорвайки правата на Е. К. И., праводател на ищеца, която през 1995г. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признато, че е придобила по давност правото на собственост върху процесния имот. Поддържа, че придобиване по давност на невъзстановена общинска земеделска земя е било в онзи период юридически невъзможно. Навежда довод, че с въведеното допълнително придобивно основание ищецът те е изложил никакви фактически обстоятелства. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с н.а.№........, том...., дело №......../09.03.1995г. Е. К. И. е призната въз основа на извършена обстоятелствена проверка за собственик по давностно владение на дворно място от 2100кв.м., находящо се в [населено място],[жк], представляващо имот №........, заедно с построените в него къща, гараж и стопански постройки, при съседи: [улица], П. Ф. Л. и мера от две страни, след което с н.а.№........, том ..., дело №......./11.04.1995г. е прехвърлила имота на сина си Е. Б. И. срещу задължение за издръжка и гледане. Посочил е, че от своя страна Е. Б. И. и съпругата му В. В. И. с н.а.№.........., том ..........., рег.№........, дело №........../10.12.2001г. са дарили имота на сина си В. Е. И., като е установено също така, че при извършването на всяка една от тези сделки, както и при издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка са прилагани скици на имота, издадени от [община], посочени в нотариалните актове. Приел е за установено, че с решение № МЛ13/11.12.1997г. по преписка №3521МЛ/02.09.1994г. на ПК-Л. на [община] е възстановено в реални граници по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху пасище, мера с площ 110.689 дка в местността М., землището на [населено място], кв.М., представляващо имот №.......по картата на землището с посочени граници. Взел е предвид, че с договор за покупко-продажба, сключен през 2006г. и вписан на 20.11.2006г., [община] е продала на „А. И. И.“ АД правото на собственост върху нива с площ от 110.689 дка в землището на кв.М., в местността „М.“ с №..........по картата на землището при посочени граници, след което на 24.01.2011г. (н.а.№..., том ..., рег.№........., дело №........./2011г.) „А. И. И.“ АД е продало на „Е.“ АД ПИ с идентификатор ...........по КККР, одобрени със заповед № РД-18-5/26.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 110688 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, стар идентификатор .......... На 24.10.2011г. (н.а.№......., том .........., рег.№.........., дело №........./2011г.) „Е.“ АД продава този имот на „Ф. М.“ ЕООД и за задължение на последното дружество ПИ ..........е изнесен на публична продан и съответно възложен на „Констант“ ЕООД с постановление за възлагане, вписано в службата по вписванията на 12.12.2018г. Приел е, че от заключението на изслушаните по делото еднолична и тройна съдебно-технически експертизи е установено, че процесният имот е нанесен в кадастралния план на [населено място] от 1989г. като имот с кад.номер ........., който кадастрален план е действал до ободряването на кадастралната карта през 2009г. и е записан в разписния лист към плана на името на Е. И. със статут „друг селищен характер“, намира се извън регулационния план на града, но няма данни да е имал характера на земеделска земя. Посочил е, че според писмо изх.№11-03-467/16.10.2020г. на [община] имот с кад.№.........по плана от 1989г. се намира извън регулационния план на града, но попада в околовръстния полигон, както и че преди този план за града е имало одобрен регулационен и кадастрален план от 1927г., в който имотът не е отразен. Взел е предвид, че е приложена извадка-копие от кадастралния и регулационен план от 1989г., според която в имот с кад.№.......е нанесена паянтова жилищна сграда, а според удостоверение, издадено от главния архитект на [община] на 08.02.2012г., жилищната сграда от 37 кв.м., строена през 1948г. и гараж от 24 кв.м., строен през 1980г., находящи се в имот №.........., са търпими строежи. Съобразено е, че при изслушване на заключението на вещите лица по приетата тройна съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание на 01.10.2020г. вещото лице С. е посочило, че по едромащабна топографска карта, общодостъпна на сайта на АГКК, одобрена през 1975г. по данни от 1970г., процесният имот съществува, вкл. и сградата в него, като в заключението си вещите лица по тази експертиза са приели, че ПИ с кратък идентификатор ..........съвпада по площ с имот №..........по предходната карта на възстановената собственост (КВС), но не е налице съвпадение на границите, като реалната площ на ПИ ..........не може да бъде установена чрез пряко измерване поради липса на материализирани на място граници. Посочено е, че според експертното заключение в ПИ 38 по КККР за включени имоти с номера .......и ..........по КВС, като първоначално бившият имот ..........е бил включен в КК като имот с кратък идентификатор ........., а имоти .......и ........съответно като такива с идентификатори ..........и .........., по е извършена промяна в местоположението на тези три имота и са образувани нови три имота с идентификатори ..........-стар .........., ..........-стар ..........и ...........-стар .........., извършена вероятно поради промяна на границите в КВС по информация, дадена от ОбСЗ-Л.. Съобразено е при това, че границите на имоти №№.........и ........по КВС частично съвпадат с имоти №№.......и ..........по плана на кв.М. и са разширени на север и по тази причина процесният имот с площ от 2100кв.м. по нотариален акт в момента съгласно измерването е над 3 дка и като се вземе предвид, че по кадастралния план от 1989г. северната граница на имота не е била нанесена. Посочено е, че според заключението на в.л.В., извършило оглед на място на процесния имот през месец април 2019г., имотът е заграден с ограда от поцинкована мрежа заедно с малка и голяма метални порти, водоснабден, електрифициран и благоустроен с направа на асмалък, овощна градина, лозе, поддържани цветни туфи и декоративни храсти. Взето е предвид, че според показанията на разпитаните по делото свидетели къщата в имота е изградена около 1950г., като там са живеели дядото и бабата на ищеца, а впоследствие и родителите му Е. Б. И. и В. В. И., както и че това бил родният дом на ищеца. Съобразено е, че родителите на ищеца са упражнявали фактическата власт върху имота до 21.02.2019г., когато с протокол за принудително отнемане и предаване на владението по изп.д.№19/2016г. на ЧСИ М. И. въз основа на влязло в сила постановление за възлагане е извършен въвод на купувача „Констант“ ЕООД в ПИ ........., като според протокола при извършването на въвода е установено, че в границите на имота в югозападната част се намират сгради, които не са нанесени на кадастралната карта, не са включени в договорната ипотека и в нотариалния акт за собственост на длъжника, не са били обект на извършения на 06.04.2016г. опис и оценка на имота и от наличните по изпълнителното дело справки и документи няма данни за собствениците и ползвателите на същите. От правна страна въззивният съд е посочил, че основният спорен по делото въпрос, повдигнат с отговора на исковата молба, е относно правото на собственост на праводателката Е. И. по силата на давностно владение с оглед характера на имота като земеделска земя. Прието е за установено от доказателствата по делото, че процесният имот както към колективизацията на земята в землището на [населено място] към 1958г., така и към настоящия момент е бил застроен с жилищна сграда, в която е живяла Е. И. със съпруга си, както и праводателите на ищеца, като не е включван в блок на ТКЗС или одържавяван на друго основание, в каквато насока е и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Съобразено е, че за селищния характер на имота свидетелства и отразяването му в одобрения за [населено място] през 1989г. кадастрален план, където имотът с кад.№.........е записан в разписния лист на Е. И.. Взето е предвид, че съгласно чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с окловръстен полигон, което в случая се потвърждава и от границите на имота, посочени в нотариалните актове, които не са променяни във времето и винаги една от границите е била улица, част от регулацията на града. Взето е предвид, че по делото не са представени доказателства Е. И. да е била член кооператор със задължение да внесе в ТКЗС притежаваната от нея земя към колективизацията, извършена към 1958г., съгласно чл. 8, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1958г., както и че към този момент имотът не е бил част от действащите тогава регулационни и кадастрални планове на населеното място. В съответствие с трайно установената практика на ВКС (решение №96/15.07.2016г. по гр.д.№5835/2015г. на I г.о. на ВКС; решение № 249 по гр.д.№ 621/2010г. на ВКС, І г.о.; решение №145/16.11.2016г., гр.д.№2412/2016г. на II г.о. на ВКС; решение №122/01.10.2019г. по гр.д.№3153/2018г. на I г.о. на ВКС; решение №15/27.02.2019г. по гр.д.№1628/2019г. на II г.о. на ВКС; решение №60089 от 20.07.2021г. по гр.д.№105/2021г. на I г.о. на ВКС) е съобразено обаче, че земя, която се намира извън регулационния план на селото, не винаги има земеделски характер, както и че когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или стопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън регулационния план, то те е могло да запазят селищния си характер, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд и не са били отнети от лицата, които ги владеят. Взето е предвид при това, че дори ползващите тези имоти лица да са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията, определени с ПУ на ТКЗС, в какъвто смисъл е и разрешението, дадено в ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС. Прието е, че такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не е съществувала забраната за придобиване по давност. Съобразено е, че фактическата власт върху процесния имот, упражнявана от Е. И. от 1950г., не е прекъсвана до снабдяването ѝ с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 1995г., като дворното място с построените в него жилищна сграда и построеният през 1980г. гараж са ползвани от нея и семейството ѝ за живеене, т.е. това е било семейното им жилище и липсват доказателства, които да установяват този имот в годините назад да е бил включен в блок на ТКЗС, причислен към ДПФ или отнет от държавата. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в решението – решение №100 от 23.07.2010г. по гр.д.№3426/2008г. на IV г.о.на ВКС; решение №189 от 05.08.2011г. по гр.д.№1150/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №218 от 29.09.2014г. по гр.д.№6670/2013г. на I г.о. на ВКС; решение №338 от 28.03.2012г. по гр.д.№27/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №765 от 28.10.2010г. по гр.д.№1987/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №249 от 04.07.2011г. по гр.д.№621/2010г. и др. Посочвайки, че процесният имот не е бил земеделска земя, която да подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че същият неправомерно е бил включен в картата на възстановената собственост и в границите на възстановения с решение №МЛ13/11.12.1997г. имот №.........., с което решение общината се е легитимирала като собственик при сключване на договора за продажба през 2006г. с „А. И. И.“ АД, впоследствие прехвърлен последователно на „Е.“ АД и „Ф. М.“ АД, последното длъжник по изп.дело №19/2016г., по което е издадено постановление за възлагане в полза на „Констант“ ЕООД. Приел е, че ищецът е собственик на този имот по силата на сделка, извършена в нотариална форма през 2001г., като е установено правото на собственост на праводателите му, а е установено също така, че имотът се владее от дружеството без основание за това. При така изложените от въззивния съд съображения и при данните по делото следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Действително в практиката си последователно и непротиворечиво ВКС приема, че претендирайки придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност, ищецът следва да посочи в исковата молба през кой период от време е било осъществявано владението. Неспазването на това изискване за редовност на исковата молба обаче би обосновало недопустимост на въззивното решение само когато разглеждайки спора, въззивният съд се е произнесъл по претенцията за придобиване на правото на собственост по давност. В настоящия случай това условие не се е сбъднало, доколкото въззивният съд е приел, че предявилото ревадникационния иск лице е придобило правото на собственост по силата на сделка от лице, притежаващо правото на собственост върху имота, т.е. придобило е имота на деривативно, а не на оригинерно правно основание. Спорът по делото, както е посочено и в обжалваното решение, е бил съсредоточен около обстоятелството дали праводателката Е. И. е придобила по давност правото на собственост върху имота към 1995г., когато в нейна полза е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка, но по отношение на същата в исковата молба периодът на упражняване на фактическата власт върху имота е посочен. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставения въпрос за значението на решението на ПК за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници при липса на заявени от другата страна свои или на праводателите ѝ права върху спорния имот преди обобществяването на земята. Действително в посоченото в изложението решение №56 от 16.06.2021г. по гр.д.№2444/2020г. на II г.о. на ВКС е прието, че когато в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, т.е. ответникът не заявява права върху имота към момента на обобществяването на земята, то съдът следва да зачете решението на ОСЗ (ОСЗГ, ПК), с което е признато правото на възстановяване на собствеността и е извършено такова възстановяване. Това решение има конститутивно действие - Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК. При такъв спор за собственост не е необходимо ищецът повторно да доказва правото на собственост върху възстановената земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС, при това чрез пълно доказване. Решението на органа на земеделска реституция за възстановяване правото на собственост, придружено със скица, има предвидения в чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ правен ефект, а именно легитимира лицата, в чиято полза е постановено, като собственици на земеделската земя, посочена в решението. Прието е, че когато ответникът по иска за собственост противопоставя свои права върху земеделския имот към момента на кооперирането, то е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и в този случай, за да постигне разрешаване на спора в своя полза ищецът е необходимо да докаже, че той или неговия праводател е бил собственик на възстановената земеделска земя към момента на обобществяването й. За това доказване са допустими всички доказателствени средства. Това разрешение обаче в настоящия случай не може да намери приложение, тъй като хипотезата е съвършено различна – ищецът претендира права върху имот, който никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван, а лицата, които са упражнявали фактическа власт върху него са запазили правата си и след обобществяването, извършено през 1958г. Тези техни права могат да бъдат противопоставени на ползващото се от решението на ПК лице, ако бъдат установени, както в настоящия случай. Още повече в настоящия случай праводателите и на двете спорещи страни разполагат с легитимиращ правата им документ, в който случай съгласно трайно установената практика на ВКС всяка една от спорещите страни следва да установи осъществяването на съответното придобивно основание. Както е прието в решение №42/11.05.2016г. по гр.д.№4643/2015г. на I г.о. на ВКС, когато една от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване на своето качество на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1,, изр. 5 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за решаване спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да докаже предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с издаването на нотариалния акт. В тежест на насрещната страна е да докаже материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност на конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, като се зачита следващата от чл. 17, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК компетентност на гражданския съд при провеждане на инцидентния съдебен контрол на решението на органа на поземлена собственост в качеството му на индивидуален административен акт. В зависимост от спецификата на спора, следва да бъдат съобразени и указанията по прилагането на чл. 17, ал. 2 ГПК по тези дела, дадени с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Те са задължителни за съдилищата ( чл. 130, ал. 2 ЗСВ). В същия смисъл решение №128/12.01.2018г., гр.д.№412/2017г. на II г.о. на ВКС. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, приемайки, че решението на ПК е непротивопоставимо на предявилото иска лице, което е установило правата на своите праводатели, докато ответникът по иска не е сторил това, тъй като по делото е установено, че процесният имот не подлежи на земеделска реституция. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение