Определение № 442 от 06.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Н. срещу решение № 1185 от 29.06.12г.по в.гр.дело № 681/12г.на Окръжен съд - Пловдив,с което е потвърдено решение № 3931/9.11.11г. по гр.дело № 18286/09г.на Районен съд - Пловдив.С него са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД,чл.33 ЗС и чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на извършено дарение на недвижим имот от страна на ответниците спрямо дружеството- ответник [фирма] [населено място] като противоречащо на закона,както и претенция от страна на ищцата за изкупуване на съсобствените дялове на останалите съсобственици и установяване,че ответното дружество не е собственик на 12,462 дка,представляващи разликата при прехвърлянето на имота от 14/24 ид.части до 21/27 ид.части. В писмен отговор ответниците по жалбата [фирма], З. Б. М.,В. Д. М. и Х. Д. С. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира,че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв за граждански дела.В разглеждания случай данъчната оценка на целия имот възлиза на 8929 лв.Цената на иска,определена съгласно правилото на чл.69 т.4 ГПК, е в размер на 3348.37 лв/3/8 от 8929/, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.