Определение № 164 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 945/2011 г.

ВКСI гражданско отделение04.05.2012 г.докладчик Василка Илиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. С. С. против въззивно решение от 5.05.2011 г. по гр.д.№ 345/2010 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. С.,чрез пълномощника й адв.М.М. против въззивно решение от 5.05.2011 г. по гр.д.№ 345/2010 г. по описа на Окръжен съд - Монтана,с което е оставено в сила решение от 05.04.2007 год.постановено по гр.д.№ 425/06 год. по описа на Районен съд – Берковица в частта,с която е отхвърлен ревандикационния иск предявен от касаторът срещу Г. К. И. и Ц. г. М. относно ½ ид.ч.от двуетажна къща със застроена площ ... кв.м. в У. ..... – ... в кв.по плана на [населено място], обл.М.. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда критерий,който изключва приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК,като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5 000 лв.Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд,с цена на иска под 5000 лв.Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 20.06.2011 год.,поради което и с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ бр.100/2010год./по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК,в редакцията от 21.12.2010 год. Искът е предявен на 10.10.2006 год.,поради което по отношение определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”б”ГПК/отм./. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В разглеждания случай от представеното удостоверение за данъчна оценка на [община]/в първоинстанционното производство л.22/ се установява,че данъчната оценка на ½ ид.ч. от имота е 3117,70 лв.Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”б”ГПК/отм./цената на предявения иск за собственост е в размер на ¼ от данъчната оценка на имота,т.е.779,43 лв.Тази сума,като цена на иска обосновава извода,че е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

Цитирани разпоредби

5