Определение № 1555 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 725/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от А. Ж. Ф., чрез адв. Н. Д., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 103/17.03.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 74/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 търговски състав, с което е потвърдено определение № 10/15.01.2025 г. по т. д. № 4/2025 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение молбата на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса в размер на сумата от 2482 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила то се явява необосновано – когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на молителя за възможността да представи в определен срок допълнителна или пълна декларация, респ. доказателства за декларирани обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е следвало да отстрани този пропуск, като едва след изясняване на цялостното имуществено състояние на молителя и останалите относими в конкретния случай обстоятелства той е длъжен да прецени дали ищецът притежава достатъчно финансови средства и материална възможност да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на предявените от него искове. Обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли въззивният съд, в производство по чл. 274, ал. 1 ГПК, да отмени определението на първоинстанционния съд и да даде указания за извършване на процесуални действия по изследване на финансово състояние на ищеца, тъй като не са били дадени такива указания, преди съдът да се произнесе по въпроса за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК?“ (твърди се противоречие както със задължителната практика – т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с казуалната практика - определение № 73/05.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2019 г., II г. о.; определение № 141/01.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о.; определение № 69/12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о.; определение № 399/06.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3281/2018 г., III г.о.; определение № 342/10.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1790/2018 г., III г.о.; определение № 664/17.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.№ 466/2011 г., IV г.о.; определение № 477/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 646/2009 г., IV г. о.; определение № 352/26.06.2018 г. по ч. т. д. № 1027/2018 г. по описа на ВКС, II т. о. и определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г. по описа на ВКС, I т. о.). Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изяснил, че преценката дали са налице основанията за освобождаване от такси и разноски, уредени в чл. 83, ал. 2 ГПК, се извършва отделно за всеки конкретен случай - въз основа на добросъвестно деклариране на следните обстоятелства: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други релевантни факти. Съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото, му позволява тя да бъде заплатена. Счел е, че нормативно не е поставено изискването дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово възнаграждение или обезщетение при пенсиониране, но при преценката за освобождаване от такси и разноски се вземат предвид не само данните за доходите на ищеца, но и на неговото семейство, поради което въззивният съд е приел, че съдържащото се в частната жалба възражение, че не подлежи на отчитане материалното положение на семейството на ищцата (на съпруга ѝ), се явява неоснователно. В конкретния случай от декларираните от ищцата данни се установявало, че тя получава пенсия в размер от 994,32 лв., а съпругът ѝ - заплата в размер на 2300 лв., а наред с това притежава 1/2 ид. част от къща, както и МПС, и влог на нейно име в значителен размер от 14000 евро. От друга страна, няма непълнолетни деца, които да издържа, като не се установявало поддържаното в частната въззивна жалба фактическо твърдение, че към настоящия момент тя има ежеседмични разходи за рехабилитатор, като не са налице данни за размера на такива разходи. Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до правното съждение, че във възможностите на ищцата е да заплати дължимата държавна такса в размер от 2482 лв., като тя разполага с достатъчно средства за заплащането ѝ. Апелативният съд е счел, че към момента и искането за освобождаване от съдебни разноски е неоснователно, тъй като в ранния етап на производството не са допускани доказателства, предполагащи извършването на разноски. Поставеният процесуалноправен въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК – той да е от съществено значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК), тъй като не е обусловил правосъдната воля на въззивния съд. За да формира своето вътрешно убеждение, апелативният съд не е приел, че не е представена декларация за материално и гражданско състояние, респ. че тя е непълна или неточна, поради което не е дал указания на ищцата да докаже своето финансово състояние. Напротив, от заявените от нея в процесната декларация правнорелевантни факти е достигнал до правния извод, че тя притежава достатъчно средства да заплати еднократно държавна такса в размер на 2482 лв. за разглеждане на предявените от нея осъдителни искове. По изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,