Определение № 136 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 856/2018 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. П. Ц., чрез адв. Д. срещу решение № 459 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 654/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик.

Ответникът В. Н. Г., чрез адв. А. е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че касационното обжалване на обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато само по първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос. Поддържа, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава на ВС, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да изслуша двамата родители.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което, след отмяна изцяло на решение № 76 от 26.07.2017г. по гр. д. № 382/2016 г. на Районен съд-Панагюрище за отхвърляне на предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК - за изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното на страните дете Д. В. Г., личните отношения и издръжката на детето, е постановено изменение на определения с влязло в сила решение от 01.10.2007 г. по гр. д. № 763/2006 г. на Софийски градски съд, БО, VII състав режим относно упражняване на родителските права спрямо детето, като е предоставено упражняването им на бащата В. Н. Г. и определено местоживеенето му там, където е това на бащата; постановено е изменение на определения с решение № ІІІ-90-40/12.05.2011 г. по гр. д. № 14449/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 90 състав режим на лични отношения и издръжка, като е определен такъв между майката и детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 19 часа в неделния ден с право на преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, първите пет дни от коледната и пролетната ученически ваканции от 10 часа на първия ден до 19 часа на петия ден, всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември - Б. вечер, до 19 часа на 26 декември, всяка нечетна година на В. празници от 10 часа на Велики петък до 19 часа в понеделник след В.; майката е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител 120 лв. месечна издръжка от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата до 200 лв. искът за издръжка е отхвърлен и е постановено прекратяване на присъдената с цитираното решение на СРС месечна издръжка на детето от 50 лв., считано от влизане в сила на обжалваното въззивно решение.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, от първоначалното определяне на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното на страните дете, е изминал значителен период, през койтото е вече пораснало и макар в ниска все още календарна възраст, има формирана преценка за случващото се във връзка с неговото отглеждане и възпитание. Изложил е съображения, че в случая е доказано изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, доколкото е установена промяна в посока влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето за отглеждане и възпитание. Съдът е отчел факта, че майката, която до момента упражнява родителските права, стада от психично заболяване „параноидна шизофрения“, което, макар и в последните години да е в състояние на ремисия, и да не обуславя загуба на родителски капацитет, не може да не се съобрази и налага, само по себе си, промяна в режима на упражняване на родителските права. Според решаващия състав на въззивната инстанция при установената по делото периодичност на обостряне на психичното страдание у майката детето би било поставено в риск. Съобразено е и обстоятелството, че майката явно злоупотребява с алкохол, и това става достояние на детето, което го сочи при своето изслушване, както и че този родител има проблеми в контрола на детето по повод на учебния процес. Като морално укорим, с оглед възпитанието на подрастващото дете, е възприета работата на майката като „компаньонка“ в Република Италия. Съдът е мотивирал разбирането, че бащата понастоящем е по-подходящ от двамата родители, за да му бъде поверено детето, за отглеждане и възпитание. Приел, че за него липсват данни по делото, които да ограничават или изключват качествата му и капацитет да отглежда, и възпитава детето си пълноценно. Като последица от установеното изменение на обстоятелствата е разпоредена промяна в местоживеенето на детето, като то следва да бъде там, където е местоживеенето на бащата (доколкото последният е заявил, че може да осигури дом както в Германия, където живее и работи, така и в страната). Въззивният съд е определил режим на лични отношения с възможност за по-пълноценно и продължително общуване на майката с детето, както и дължимата от първата месечна издръжка.

В изложението се повдигат правни въпроси в обосноваване приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, последните три поддържани и при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

• „Задължително ли е да се изслушат родителите при определяне и изменение в режима на упражняване на родителките права спрямо дете?“;

• „Следва ли да се събират данни за условията при родителя, от който ще се упражняват родителските права съобразно неговото местоживеене?“;

• „Кога е налице промяна в обстоятелствата, при които следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права; как следва да се преценява желанието на детето, следва ли съдът да се съобрази с него?“;

-„Как се определя най - добрия интерес на детето при разрешаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, ако местоживеенето на другия родител е в чужбина?“ и

-„При спор относно упражняването на родителските права следва ли съдът да зачете желанието на непълнолетното дете при кого от родителите си иска да живее, с оглед цялостната защита на интереси му?“.

По първия поставен въпрос.

Касаторката обосновава той да е разрешен с обжалваното решение в отклонение от постановките на ППВС № 1/1974 г., както и от практиката на ВКС, обективирана в Решение № 21/05.02.2016 г. по гр. д. № 3657/2015 г., I. г.о., Решение № 14/24.01.2015 г. по гр. д. № 4575/2014 г., I. г.о. и Решение № 129/19.06.2013 г. по гр. д. № 1119/2012 г., I. г.о.

Според разрешението във всички тях (цитираното ППВС не е изгубило своето значение и при действието на СК от 2009 г.), при спорове относно местоживеенето, упражняването на родителските права и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право на преценка дали това е необходимо. Това задължение е установено с оглед засиленото служебно начало по делата с горния характер, като при пропуск на първостепенния съд действието е следвало да бъде извършено при разглеждане на делото във въззивната инстанция. Въпросът е релевантен и е налице отклонение от задължителната съдебна практика, с оглед процесуалните действия, извършени от въззивния съд. Налице е соченото основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По втория въпрос.

По него се поддържа противоречие на въззивното решение с Решение № 257 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 711/2015 г., IV г. о., както и с разясненията на цитираното по-горе ППВС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че в отклонение от тази практика, въззивният съд не е събрал никакви данни за местоживеенето на бащата в Германия, нито за условията, при които живее, с кого живее и дали тези условия са подходящи за отглеждане на детето. Въпросът за задължението на съда да следи за закрилата на интересите на детето като положи усилия и извърши действия за служебно събиране на данни за условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите - в неговия дом, е въведен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по съществото на спора – т. е. осъществява общо основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той удовлетворява и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се констатира противоречие на обжалваното решение с посочената от касаторката практика. Ето защо по него също следва да се допусне касационно обжалване.

По третия и петия въпроси.

Изменението на обстоятелствата, като предпоставка за изменение на мерките за упражняване на родителските права, е предмет на задължителните указания, дадени с ППВС № 1/1974 г. Сред изброените там обстоятелства са: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето; подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. В същото постановление е дадено разяснение, че мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства, а именно: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и т. н. Водещото в това производство е решението, което се постановява, да се основава на интересите на децата.

В случая въззивният съд е изложил мотиви и развил съображения за наличието на предпоставки, от категорията на посочените в цитираното постановление, обуславящи изменение в режима на мерките по упражняването на родителските права спрямо детето и не е основал изводите си единствено и само на изразеното желание на детето да остане за оглеждане и възпитание при бащата. Ето защо, макар и релевантни, въпросите не удовлетворяват допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такова не е налице и не се обосновава противоречие и с практиката на ВКС - Решение № 243 от 0 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 21 от 0 5.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2015 г., I. г. о., ГК; Решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 331 от 01.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2181/2013 г., IV г. о., ГК, които касаторката сочи и прилага.

Ето защо по тези въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По четвъртия въпрос.

Той не е правен, а фактологичен въпрос и произнасянето по него изисква обсъждане на доказателства. Доколкото липсва характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, т.е. на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, по него не може да се допусне касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В случая не е налице поддържаното основание и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол по последните три от поставените правни въпроси. Последният от тях е фактологичен, а не правен (както се посочи по- горе), а по останалите два въпроса от посочената група, които, макар и релевантни за делото, липсва мотивиране на допълнителни основания по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК - вж. разясненията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Напротив, страната сама сочи и прилага обилна трайна и еднопосочна съдебна практика по правните въпроси, вкл. и задължителна такава.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради неговата „очевидна неправилност“. Това основание се извежда от развити от касатора съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, но не може да обоснове достъп до касация.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите на съдебното решение и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторката не е обосновала наличието на основание по чл.280, ал. 2, пред. 3 ГПК, поради което по него не следва да бъде допуснато касационното обжалване.

В обобщение, налице са предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по въпроса за процесуалните задължения на съда по чл. 59, ал. 6 СК и по въпроса за задълженията му по установяване на условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите - в неговия дом.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,