Определение № 130 от 15.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 480/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ФАНТИ - ГТ АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 2501/14.11.2019 г. по т.д.№ 5666/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което, след отмяна на решение № 91 по т.д.№ 200/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, е обявен за недействителен по отношение на масата на несъстоятелността на ФАНТИ – Г ООД /н/, ЕИК[ЕИК], извършеният от това дружество апорт на стойност 26 500 000 лв. в капитала на ФАНТИ – ГТ АД /в открито в хода на процеса производство по несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], включващ недвижим имот /поземлен имот № 829 в кадастрален район № 502 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 395 кв.м., ведно с построените в него сгради – хотел и пристройка/, 7 бр. плавателни съдове, както и МПС – 58 бр. влекачи и 64 бр. полуремаркета, всички подробно индивидуализирани, като касаторът е осъден да предаде на ФАНТИ – Г ООД /н/ така описаните вещи и да заплати държавна такса по исковете с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и чл.108 ЗС в размер на 265 000 лв. Решението е постановено с участието на ТОКУДА БАНК АД, ЕИК[ЕИК] /трето лице – помагач на синдика на ФАНТИ – Г ООД /н/. Касаторът навежда доводи за недопустимост, както и за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, въз основа на които моли за неговото обезсилване, евентуално за отмяната му. В подкрепа на горното излага, че въззивният съд неправилно е отказал да постанови спиране на производството по настоящото дело, на основание чл.637 ал.1 ТЗ, което прави решението му недопустимо. Освен това се е произнесъл по недействителността на апорт, посочен в исковата молба като вписан по партидата на дружеството с идентификационен № 20130531163831, който касае съвсем различна непарична вноска, докато апортът, чиято относителна недействителност се претендира, е обявен в ТР под № 20130228165227. След като в исковата молба не са описани апортирани активи, а единствено номерът на извършеното в ТР вписване, съдът е следвало само на това основание да отхвърли исковите претенции. Въззивният съд е оставил без коментар горното възражение на касатора, което съставлява съществено процесуално нарушение. Той е пропуснал да обсъди и основното негово възражение, заявено с отговора на исковата молба и поддържано с отговора на въззивната жалба, че прехвърлителят ФАНТИ – Г ООД не е бил собственик на процесните активи, поради което и същите не са преминали в патримониума на касатора по силата на атакуваната правна сделка. При преценката за свързаността на лицата, съобразно изискването на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, в нарушение на правилата на чл.266 ГПК въззивният съд е приел и основал решението си на извлечения от ТР, които не са нови и чието представяне с жалбата е недопустимо, както и е обсъждал свързаност по см. на § 1 ал.1 т.5 ДР на ТЗ, без същата да е релевирана в жалбата, т.е. в нарушение на чл.269 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и всички направени доводи от страните; 2/ Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да обоснове защо приема едни, а не приема за относими други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка. По въпросите се твърди противоречие с актове на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/2010 г. на ГК, ІІІ г.о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ГК, ІV г.о. Като основания за достъп до касация се навеждат също вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Останалите страни – синдикът на ФАНТИ – Г ООД /н/, третото лице – помагач ТОКУДА БАНК АД и несъстоятелният длъжник не са депозирали писмен отговор против жалбата в срока по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе в обжалвания смисъл, съставът на въззивния съд е приел, че съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, предмет на иска е извършеният от длъжника ФАНТИ – Г ООД апорт на недвижим имот и движими вещи с обща стойност от 26 500 000 лв., вписан в търговския регистър под идентификационен номер 20130531163831. С тази апортна вноска съдът е приел, че са внесени в капитал на ФАНТИ - ГТ АД поземлен имот № 829 с ид. № 10971.502.829, ведно с построените в него сгради - хотел с ид. № 10971.502.829.1 и пристройка с ид. № 10971.502.829.2, плавателни съдове, съответно посочени, и моторни превозни средства – 58 броя влекачи - седлови „Волво“ и 64 броя полуремаркета, бордови, подробно индивидуализирани. Според данните от депозираните пред Агенцията по вписванията документи, с протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на ФАНТИ – Г ООД, проведено на 10.01.2013 г., дружеството е взело решение за отправяне на молба - предложение до ФАНТИ - ГТ АД за приемането му като нов акционер, чрез непарична вноска в размер на 26 550 000 лв., представляваща 26 550 броя поименни акции по 1 000 лв., както и решение за одобряване предмета на непаричната вноска. Решението е взето от съдружниците В. Г. Й. и Т. И. Й., в присъствието на управителя И. Т. Й.. В молбата – предложение са описани идентични с атакуваните с иска вещи – недвижим имот, плавателни съдове и моторни превозни средства, както и 78 бр. движими вещи, представляващи медицинска апаратура и оборудване. В търговския регистър е представено съгласие по чл. 73, ал. 1 ТЗ от управителя на ФАНТИ – Г ООД с нотариална заверка на подписа, чието съдържание напълно покрива описаните в молбата – предложение недвижим имот и движими вещи. Според съставения протокол от извънредно заседание на общото събрание на акционерите на ФАНТИ - ГТ АД, проведено на 12.02.2013 г., въз основа на отправената молба – предложение, ФАНТИ – Г ООД е прието за нов акционер, който следва да направи непарична вноска в размер на 26 550 000 лв., срещу която да запише 26 550 бр. поименни акции с номинална стойност 1000 лв. С непаричната вноска, акционерите са взели решение да бъде увеличен капиталът на акционерното дружество от 50 000 лв. на 26 600 000 лв. Решенията са взети от акционерите Г. И. Й., В. Г. Й., Т. И. Й. и И. Т. Й., като последният е председател на съвета на директорите на ФАНТИ - ГТ АД и представляващ дружеството към тази дата. Видно от данните за гражданско състояние в системата ЕСГРАОН, Г. и Т. са синове на И. Т. Й., а В. е негова съпруга. Според представения списък на акционерите, И. Т. Й. притежава 26 броя акции, а останалите трима – по 8 акции. Увеличението на капитала чрез апортната вноска от ФАНТИ – Г ООД е отразено в устава на дружеството и е вписано по партидата на същото в Търговския регистър със заявление А5 - 20130222175258. От правна страна съдът е посочил, че съгласно чл.647 ал.1 т.6 ТЗ може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите и по която страна е свързано с длъжника лице, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а съобразно чл.649 ТЗ ал.1 ТЗ легитимиран да предяви иска е синдикът на дружеството, който следва да упражни правото си в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. За ФАНТИ – Г ООД то е открито с решение от 10.10.2014 г. по т. д. № 467/ 2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин, а исковата молба е от 16.09.2015 г. или в рамките на законовия срок, поради което искът е допустим. На следващо място съдът е изложил доводи, че апортът попада в приложеното поле на отменителния иск по т.6, като освен апортното волеизявление, фактическият му състав включва приемане на апорта от акционерите на дружеството, в чийто капитал се внася непаричната вноска и провеждане на увеличението на капитала на дружеството, чрез вписването му в търговския регистър – елементи, които в случая са налице. По-нататък е преценявал, дали сделката има увреждащо действие, като е посочил, че обективна проявна форма на уреждането е бъдещото затрудняване на кредиторите на несъстоятелния длъжник да се удовлетворят от имуществото му. В случая то е резултат от лишаването на длъжника от правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, намалявайки по този начин ликвидните си активи, доколкото получените акции от капитала на ФАНТИ – ГТ АД не гарантират в същата степен удовлетворяването на кредиторите в производството по несъстоятелност. В тази насока са развити допълнителни подробни съображения, като е заключено, че преобразуването на сигурни активи /каквито са недвижимия имот, плавателните съдове и моторните превозни средства/, в несигурен такъв /акции/, уврежда кредиторите на длъжника, следователно е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Относно втората предпоставка - сделката да е извършена между свързани лица, съдът се е основал на дадените дефиниции с § 1 ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ. Така съгласно ал.1 т.5 свързани са дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акции, издадени с право на глас в дружеството. С внасянето на апортната вноска от ФАНТИ – Г ООД, капиталът на ФАНТИ – ГТ АД е увеличен от 50 000 лв. на 26 600 000 лв., при което притежаваните акции с право на глас от ФАНТИ – Г ООД са в пъти над границата от 5 %. Същевременно, управителят на ФАНТИ – Г ООД и председателят на СД, представляващ ФАНТИ – ГТ АД, към датата на апорта са едно и също лице – И. Т. Й., а съобразно ал.2 „свързани лица“ са лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Ето защо е приета за установена и втората предпоставка от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. На последно място съдът е съобразил, че в изпълнение на третото условие на чл.647 ал.1 т.6 сделката е сключена в двугодишен срок преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /посочената такава в исковата молба - 18.10.2013 г. не е била оспорена от ответниците, а увеличаването на капитала на ФАНТИ – ГТ АД е вписано в Търговския регистър на 31.05.2013 г., т.е. в рамките на определения в закона период/. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.2 пр.2, както и тези на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. Обжалваното решение следва да се допусне на първо място до касационна проверка с оглед възможността да е вероятно недопустимо, за което проверяващата инстанция следи и служебно. При преценка, че същото представлява допустим съдебен акт, касационният съд ще се произнесе и по обобщения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да разгледа всички допустимо въведени и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните във връзка с тях доказателства, съобразно правомощията му по чл.269 ГПК. Видно от данните по делото, възраженията на касатора ФАНТИ – ГТ АД, поддържани с отговора на въззивната жалба, не са преценявани от съда при постановяване на обжалваното решение и липсват мотиви относно причините за това. На основание чл.649 ал.6 ТЗ, касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение