Определение № 46 от 16.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1912/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 65767 от 18.V.2017 г. на [фирма]-София, подадена против въззивното решение № 2176 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 3.ІV.2017 г., постановено по гр. дело № 12933/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-69-220/7.VІ.2016 г. на Софийския районен съд, ГК, 69-и с-в, по гр. дело № 46657/2012 г. С последното са били отхвърлени предявените от банката настоящ касатор /с предишно фирмено наименование „Ю. и Еф Д. България”/ по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК срещу К. С. В. от София искове за признаване за установено съществуването на нейни вземания към този ответник в размер на сумата от 24 056.31 лв., представляваща непогасена част от банков кредит по договор за рефинансиране на потребителски кредит № НL 440/22.VІІІ.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до окончателното й изплащане, както и за сума в размер на 6 447.89 лв., представляваща договорна лихва, изтекла за периода от 27.V.2011 г. до 23.ХІ.2011 г., а също и за сума в размер на 174.41 лв., представляваща такси по кредита за периода от 21 август 2009 г. и до 23.ХІ.2011 г. Оплакванията на банката настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон „и в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика”, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това кредитната институция претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с цел допускането и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, посочени във въззивната й жалба или, алтернативно, постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези три обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на банката срещу ответника В. да бъдат уважени, вкл. и ведно с присъждане на всички направени по водене на делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 190/14.ХІІ.2016 г. на І-во то. по т. д. № 2349/2015 г., по следните четири процесуалноправни въпроса: 1./ „Представлява ли промяна в предмета на делото по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, искането и съответно установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение основанието на исковата претенция?”; 2./ „Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 417 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж и твърдението за дължимост на претенцията следва ли да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, изискуемо поради настъпила автоматична предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?”; 3./ „Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за банков кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иск с правно основание чл. 422 ГПК?”; 4./ „Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочната изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата за нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация К. С. В. от София писмено е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че в случай на преценка, че „са налице предпоставки за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, то същата да бъде оставена без уважение – като неоснователна ”, като в резултат бъде потвърдено атакуваното въззивно решение на СГС и нему бъдат присъдени – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - направените по делото разноски „пред първа, въззивна инстанция и настоящето касационно производство”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. За да остави в сила решението на първостепенния съд за отхвърляне на трите обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на банката настоящ касатор, въззивният състав на СГС е съобразил обстоятелството, че „едва във въззивната жалба ищецът е посочил, че в случай, че съдът приеме предсрочната изискуемост на кредита за не настъпила, следвало да се счита, че претендира плащане на неплатени анюитетни вноски с падежи 27.04.2011 г., 27.05.2011 г. и 27.06.2011 г., като не е посочил техния размер, а твърди, че същият е установим от уговорения в договора за кредит размер на вноските и допълнителното споразумение. Позовавайки се както на т. 11б in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., както и на три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от Второто отделение на търговската колегия на ВКС, въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че е недопустимо в производството по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя „основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение”. Служебно известно на настоящия състав на ВКС е, че след датата 8.ХІІ.2017 г. на производство пред ОСГТК на ВКС е тълкувателно дело № 8/2017 г. за приемане на тълкувателно решение вкл. и по следните два въпроса /с пор. №№ 2 и 3/: ~ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?; ~ Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и не настъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК? При съпоставка между съдържанието на релевираните четири процесуалноправни въпроса в изложението на банката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, от една страна, с тези два правни въпроса, които са предмет на новообразуваното тълкувателно дело № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС – от друга, може да се констатира значителна степен на съвпадение досежно значимите за изхода на делото във въззивното производство пред СГС обстоятелства. От тази констатация следва извод за наличие на връзка на преюдициалност на тълкувателното дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и настоящето касационно производство. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение